Решение № 29 от 3.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12508/2010 г.

Решение № 29 от 3.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12508/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по подадените три касационни жалби - от Министерския съвет, от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от Министъра на вътрешните работи срещу решение № 7358 от 3.06.2010 г. на Върховния административен съд, трето отделение, постановено по адм. д. № 13730/2008 г., с което е отменено решение № 643 от 13.10.2008 г. на МС в частта му, в която са отнети 13 броя кабинети от Прокуратурата на РБ /правоприемник на Окръжна следствена служба - гр. Пазарджик/. В касационната жалба на Министерския съвет, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Василев, се излагат доводи за недопустимост на решението и незаконосъобразност, поради неправилно приложение на материалния закон, представляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Според касатора, съдът се е произнесъл по недопустима жалба, тъй като оспореното решение на МС не е индивидуален или общ административен акт и не подлежи на контрол за законосъобразност по реда на АПК. То е акт на власт, чрез който се упражнява изпълнителната функция на МС. Мнението на Министъра на правосъдието не може да доведе до порок в решението на колективния орган, който е МС. Претендира се отмяна на обжалваното решение. В касационната жалба на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Телбизова, се излагат доводи за недопустимост на решението и незаконосъобразност, поради неправилно приложение на материалния закон, представляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Според касатора, съдът се е произнесъл по недопустима жалба, тъй като оспореното решение на МС не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и не подлежи на контрол за законосъобразност по реда на АПК. С него не се накърняват права и законни интереси на съдебната власт. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на Окръжна следствена служба - гр. Пазарджик, чийто правоприемник е Прокуратурата на РБ. В касационната жалба на Министъра на вътрешните работи, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Пиперкова, се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, съдът не е указал на административния орган да представи доказателства за дадено съгласие от страна на Министъра на правосъдието. Неправилно е преценено от съда становището с рег. № 04-02-193/30.09.2008 г. на Министерството на правосъдието. С това становище е дадено съгласие за предоставяне на процесните помещения на МВР. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на Окръжна следствена служба - гр. Пазарджик, чийто правоприемник е Прокуратурата на РБ. Ответникът по касационните жалби - Прокуратурата на РБ - не изразява становище. Заинт. страна - Министерството на правосъдието чрез процесуалния си представител юрк. Ангелов изразява становище за основателност на касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в тях отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационните жалби, като подадени в срок и от надлежни страни, са допустими, а разгледани по същество - неоснователни, поради следните съображения: За да отмени решение № 643 от 13.10.2008 г. на МС в частта му, в която са отнети 13 броя кабинети от Прокуратурата на РБ /правоприемник на Окръжна следствена служба - гр. Пазарджик/, съдът е приел, че съгласно чл. 15, ал. 2 от Закона за държавната собственост /ЗДС/, МС управлява публичната държавна собственост, като в изброените в чл. 17 от ЗДС случаи може да отнема имоти - публична държавна собственост. Правното основание, на което е издадено решение № 643 от 13.10.2008 г. на МС в оспорената му част е именно чл. 17 от ЗДС и с него се отнемат помещения и се предоставят на МВР, поради отпаднала нужда. Налице е пряко засягане на интересите и правата на органите на съдебната власт и е нарушен основен принцип, прокламиран в Конституцията на РБ, за независимостта и обществената значимост на съдебните институции. Поради това е налице правен интерес от оспорването на решението. При упражняване на правомощията си по чл. 106 от Конституцията на РБ, МС извършва разпоредителни действия с имоти - публична държавна собственост, които се ползват от държавни институции извън системата на изпълнителната власт. Според даденото тълкуване от КС в решение № 14 от 12.09.1995 г., тези разпоредителни действия представляват управленческа дейност, облечена във формата на съответни актове. Когато с тези разпоредителни действия се засяга имущество на други конституционно установени органи извън системата на изпълнителната власт, МС издава актове само със съгласието на тези органи. По силата на чл. 130а, т. 2 от Конституцията на РБ, Министърът на правосъдието управлява имуществото на съдебната власт. Това правомощие е посочено в чл. 387 от Закона за съдебната власт. По делото липсва съгласие, дадено от Министъра на правосъдието. От съдържанието на приложеното становище - рег. № 04-02-193 от 30.09.2008 г. на МП е видно, че то не съдържа съгласие. В него е посочено, че отнемането на помещенията ще затрудни изключително много работата на магистратите и служителите, които ще останат без работни места. Така постановеното решение е правилно. Неоснователно е оплакването на касаторите Министерски съвет на Република България и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, че оспореното решение не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК. Видно от подписаното с особено мнение обжалвано решение на съда, от председателя на съдебния състав е изразено становище, че оспореното решение на МС не подлежи на съдебен контрол поради това, че представлявало акт на власт, с който се упражнява изпълнителната функция на МС, което настоящият съдебен състав не споделя. Налице е и практика на ВАС, петчленни състави по аналогични казуси - определения по адм. дела № 1160/2010 г., № 1161/2010 г. и № 1160/2010 г., с които е прието, че процесното решение № 643/13.10.2008. подлежи на съдебен контрол за законосъобразност съобразно даденото тълкуване на чл. 106 във връзка с чл. 8 от Конституцията с решения по конст. дело № 23/1995 г. на Конституционния съд на Република България. Изложени са мотиви в посочените определения на ВАС, че с решението на МС се извършва преразпределение на публична държавна собственост и по този начин се засягат права, респ. възникват такива за посочените в решението органи, поради което то подлежи на съдебен контрол. Няма спор по делото относно общата компетентност на МС да управлява, респ. да отнема имоти, публична държавна собственост - арг. от чл. 15 и чл. 17 ЗДС. При постановяване на първоинстанционното решение решаващият състав е съобразил разделението на властите в Република България, което е конституционно закрепено - чл. 8 от Конституцията. В същото време разпоредбата на чл. 130а, т. 2 от Конституцията разпорежда имуществото на съдебната власт да се управлява от министъра на правосъдието. Правилно съдът е съобразил, че с оспореното решение се нарушават нормалните условия на работа на орган на съдебната власт и с оглед чл. 387 ЗСВ, в който отново е закрепен конституционният принцип на разделение на властите и че организирането на имуществото на съдебната власт се управлява от Министъра на правосъдието. Освен това изрично законодателят в разпоредбата на чл. 389 ЗСВ, редакция ДВ, бр. 64/2007 г. предвижда, че предназначението на недвижимите имоти, предоставени на съдебната власт, не може да се променя. Видно от приложеното по делото становище на Министерството на правосъдието, изх. № 04-02-193/30.09.2008 г. относно проекта за решението на МС, в него подробно са изложени съображения и доводи, че ако следствените органи и прокуратурата освободят описаните помещения, настанените в тях магистрати и служители, ще останат без работни места поради липса на други такива. В този смисъл неоснователно е оплакването на Министъра на вътрешните работи, че съдът е следвало да укаже на ответника да представи стенограмата от приемането на процесното решение, тъй като от нея щяло да се установи, че Министърът на правосъдието е съгласен с така взетото решение. След като изрично в писмено становище министерството на правосъдието е възразило срещу отнемането на помещения на следствени служби, респ. прокуратури, правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение на МС е взето в противоречие с разпоредбата на чл. 389 ЗСВ, в редакцията на този текст, посочена по-горе. Освен това, следва да се отбележи, че доказателства за дадено такова съгласие не се представят и с касационните жалби. Становище на Висшия съдебен съвет също не е изисквано съобразно разпоредбите на чл. 130а, ал. 6, т. 4 от Конституцията, както и на чл. 16 и чл. 30 във връзка с чл. 389 ЗСВ. Представеното решение № 585/6.08.2010 г. на МС не променя горните изводи и не води до неправилност на обжалваното съдебно решение, нито пък е основание за прекратяване на делото, в какъвто смисъл е искането на Министъра на вътрешните работи и на процесуалния представител на Министъра на правосъдието. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените от касаторите нарушения, водещи до отмяната му. Решението като законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,