Решение № 5827 от 24.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7545/2011 г.

Решение № 5827 от 24.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7545/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Борис Николов Панов от гр. Русе, подадена чрез процесуалния представител адв. Грета Пенчева против решението, постановено по адм. дело № 26/2011 г. по описа на Административен съд /АС/ Русе, в частта, в която е отхвърлена жалбата му против акт за установяване на публични вземания от местни данъци по данни от декларация /АУПВ/ № СУД-0128/19.11.2010 г. на орган по приходите в отдел МДТ при Община Русе, потвърден с решение № 1/21.01.2011 г. на началника на отдел "МДТ" при Община Русе. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон, както и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е съобразил обективните и субективни предели на силата на присъдено нещо по приложените съдебни решения. Счита за незаконосъобразен и необоснован изводът на съда по основния спорен въпрос относно статута на имотите, за които са определени задължения за данък и лихви. Касаторът моли за отмяна на решението в обжалваната му част. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - Началник на "Местни данъци и такси" при Община Русе, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. С решението, в обжалваната му част, е отхвърлена жалбата на Борис Панов срещу АУПВ № № СУД-0128/19.11.2010 г. на орган по приходите в отдел МДТ при Община Русе, потвърден с решение № 1/21.01.2011 г. на началника на отдел "МДТ" при Община Русе., с който акт на Борис Панов са установени задължения за местен данък върху недвижими имоти за период 2005 - 2010 г. в размер на 946,41 лв. и на лихви за просрочие върху него в размер на 495,45 лв. към 19.11.2010 г. Задълженията касаят имоти № № 14, 15, 19 и 22, находящи се в землището на гр. Русе, местност "Сръбчето", за които е възстановена собствеността по чл. 18ж и чл. 18з ППЗСПЗЗ в стари реални граници по решения на ПК Русе от 30.10.1995 г. и 05.06.1996 г. и за които са издадени нотариални актове № 11, т. III/09.02.1996 г. и № 115, т. XXVII/27.08.1998 г. на РН. За имотите са подадени данъчни декларации по чл. 14 ЗМДТ от собственика на идеални части от имотите - Борис Панов. За два от поземлените имоти /ПИ/ № № 19 и 22 има урегулиране като от всеки от тях са образувани парцели, съответно № № III-19, I/ II/IV-19, както и IV-22 и V-22 в кв. 1, VI-22 и VII-22 в кв. 2. Административният орган е приел, че имотите се намират в строителните граници на гр. Русе, поради което са облагаеми с данък за целия период от придобиването им до издаване на АУПВ, на основание чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. По същите съображения актът е потвърден от горестоящия орган при проведеното задължително административно обжалване. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че недвижимите имоти подлежат на облагане с данък, на основание чл. 10, ал. 1, пр. второ ЗМДТ- до 12.06.2008 г., тъй като са поземлени имоти извън строителни граници на населено място, но според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ и на основание чл. 10, ал. 1, пр. първо от ЗМДТ - след 12.06.2008 г., когато са включени в строителните граници на населеното място - гр. Русе с влизане в сила на ОГП. В хода на съдебното производство и при постановяване на акта си съдът не е допуснал нарушения на процесуалните правила. Спорът е изяснен изцяло от фактическа страна, за което са събрани писмени доказателства и е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза. Обжалваното решение е обосновано и законосъобразно. АС Русе правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса, отделили е спорно от безспорно като е приел, че не е спорна индивидуализацията на имотите, предмет на АУПВ, собствеността върху тях и размера на определените задължения. Основният спорен момент по делото е относно основанието за възникване на публичните задължения с оглед статута на имотите предвид предназначението им и местонахождението им спрямо строителните граници на населеното място /гр. Русе/. Именно фактическите и правни изводи на съда по спорните въпроси са предмет на касационни оплаквания. Касаторът намира тези изводи за незаконосъобразни и необосновани на първо място с оглед твърдяното от него несъобразяване с влезли в сила съдебни решения, имащи за предмет статута на същите и на съседни имоти, както и с оглед липсата на промяна на предназначението на имотите, проведено по специалния ред, предвиден в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Касационните твърдения са идентични, с тези, поддържани пред административния съд. Оплакванията на касатора са обсъдени от съда с мотиви, които се споделят от касационната инстанция. По силата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, в редакцията, действаща до края на 2010 г., с данък върху недвижимите имоти се облагат алтернативно 1/поземлените имоти в строителните граници на населените места и 2/поземлените имоти извън строителните граници на населените места, които според ПУП имат предназначение по чл. 8, т. 1 ЗУТ. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУТ конкретното предназначение се определя с ПУП. Налице е изключение за облагаемостта по чл. 10, ал. 3 ЗМДТ относно незастроените земеделски земи. Съгласно легалното определение по чл. 2, т. 1 ЗСПЗЗ земеделски земи са тези, за които кумулативно са налице условията 1/ да са предназначени за земеделско производство и 2/ не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен план, или с околовръстен полигон, т. н. строителни граници на населеното място. Въз основа на събраните писмени доказателства, вкл. и при съобразяване на влезлите в сила съдебни решения за имота по партида 2312035287/005 /парцел III-19/, както и заключение на техническа експертиза, съдът е направил обоснован извод относно статута на процесните имоти. Този статут се променя във времето по отношение на всеки от имотите. Относно имота - парцел III-19 е съобразено наличие на влязло в сила решение по адм. дело № 33/2009 г. по описа на Окръжен съд Варна, с което е отменено съобщение за определяне на данъчни задължения за недвижимия имот, до и вкл. 2005 г. Съдът правилно е отбелязал, че със сила на присъдено нещо се ползва диспозитива на решението, който определя обективните й предели. В тази връзка е съобразена приетата недължимост на ДНИ само за периода, който е бил предмет на делото, по което има влязло в сила решение. Мотивите на съдебните решения не се ползват със сила на присъдено нещо, а освен това в процесния случай такива мотиви не са развивани относно статута на имота в период, последващ този, включен в обжалвания административен акт /2006 г. и сл./. Относно имотите пл. № № 19 и 22 е установено от доказателствата по делото, че до 27.01.2000 г. имат статут на земеделски земи, но след обособяването им като урегулирани парцели с изменението на РП им е определено ново предназначение като складова зона, а след 12.06.2008 г., когато е приет ОГП на гр. Русе, са включени и в строителните граници на населеното място. Съдът правилно е съобразил, че макар и промяната в предназначението на имотите да не е било реализирана фактически, то по аргумент от чл. 9 ЗУТ фактическото ползване не е от значение при наличие на влязъл в сила устройствен план. Законосъобразен е крайният извод, че до 12.06.2008 г. имотите подлежат на облагане с ДНИ на основание чл. 10, ал. 1, пр. второ ЗМДТ, а след това, с оглед попадането им в строителните граници на населеното място - на основание предложение първо от същата разпоредба. Правилно е прието също от съда, че двата имота нямат характеристиките на "земеделска земя" по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ, съответно не попадат в изключението по чл. 10, ал. 3 ЗМДТ, тъй като не е налице едно от необходимите кумулативни условия, а именно да не попадат в границите на урбанизираните територии, определени с ПУП. Неоснователно е и касационното оплакване за незаконосъобразност поради несъобразяване липсата на проведена процедура за промяна на предназначението на имотите по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Съдът е изложил мотиви и по това възражение, които мотиви касационната инстанция намира за обосновани и законосъобразни. Безспорно такава процедура след 2000 г. не е провеждана спрямо имотите по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. ЗМДТ обаче се явява специален закон за регулираните от него отношения, свързани с данъчното облагане на недвижимите имоти. При тълкуване разпоредбите на този специален закон и в частност на разпоредбата на чл. 10 ЗМДТ е видно, че за облагането с ДНИ е ирелевантно провеждането и довършването на процедурата по промяна на предназначението на земеделските земи в случаите, стига да са налице предпоставките по коя да е от двете хипотези по ал. 1 на чл. 10 и да не е налице изключението по ал. 3 на чл. 10 ЗМДТ, както е в процесния случай. Едва след изменението на ЗМДТ /ДВ, бр. 39/2011 г./ промяната на предназначението на земята се явява законово предвидена предпоставка за облагането с ДНИ във втората хипотеза на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. Това изменение не е действащо към края на 2010 г., поради което не касае процесните периоди на облагане и не се съобразява понастоящем. Относно останалите два имота - № № 14 и 15 съдът обосновано е приел, че същите се намират в строителните граници на населеното място, както по силата на ОГП, действащ от 1974 г., така и по силата на ОГП от 2008 г., при което е направен законосъобразният извод, че ДНИ върху двата имота се дължи за целия период на основание чл. 10, ал. 1, пр. първо ЗМДТ. Предвид изложеното касационният съд намира, че не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, решението на административния съд е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Разноски в касационното производство не се присъждат предвид изхода на спора и липсата на данни за направени и поискани разноски от ответника по касация. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,