Решение № 95 от 18.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2321/2012 г.

Решение № 95 от 18.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2321/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Производството е образувано по искане на осъдения А. С. за възобновяване на нчд № 811/2012 г., по описа на Районен съд /РС/ - Плевен и на внчд № 329/2012 г. на Плевенски окръжен съд /ОС/, на основание чл. 425, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Собственоръчно написаната молба на осъденото лице обективира словно пестеливи и изключително неясни волеизявления, индициращи на несъгласие с постановения при условията на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 25 от НК и придобил юридически стабилитет съдебен акт. В допълнително представени писмени бележки от А. С. и от служебния му защитник, декларативно и схематично се очертава неспазване на принципа на най-благоприятното за осъдения съчетание, при извършеното групиране на наложените с присъди наказания. В съдебно заседание на 14.02.2013 г., осъденият С. и неговият процесуален представител поддържат подаденото искане за възобновяване и молят за връщане на делото за законосъобразно определяне на наказателна санкция по чл. 25, вр. чл. 23 от НК. Прокурор от Върховната касационна прокуратура в хода на съдебните прения дава мотивирано заключение за правилност на атакувания и влязъл в сила акт. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на осъществения извънреден контрол, взе предвид следното: С определение № 407/21.04.2012 г., обявено по нчд № 811/2012 г., в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, Плевенски РС е групирал наказанията, наложени на А. М. С., с присъди по нохд № 1624/2004 г., нохд № 914/2005 г., нохд № 2239/2005 г. и нохд № 2646/2005 г., всички по описа на РС-Плевен, и наложил на същия едно общо най-тежко наказание - ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, при първоначален строг режим, към което присъединил отмерените по нохд № 1624/2004 г. и нохд № 2646/2005 г. глоби. С визирания съдебен акт на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК са обособени и три групи съвкупности от престъпни деяния, предмет на разглеждане с последващите наказателни дела, като при съблюдаване на законовите изисквания са определени санкционните последици, подлежащи на изпълнение, съответно - ДВЕ ГОДИНИ пробация, с пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. т. 1, 2 и 6 от НК, по нохд № 1842/2009 г. и нохд № 2859/2009 г. на Плевенски РС; ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при строг режим, за множеството престъпления по нохд № 3330/2009 г. и нохд № 4101/2009 г., по описа на РС- Плевен; и ТРИ ГОДИНИ пробация, с пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. т. 1, 2 и 6 от НК, по нохд № 2763/2009 г. и нохд № 567/2010 г. на Плевенски РС. Първоинстанционното определение е изменено с решение № 140 от 04.06.2012 г. на ОС-Плевен, в частта му, с която са групирани наказанията по нохд № 1624/2004 г., нохд № 914/2005 г., нохд № 2239/2005 г. и нохд № 2646/2005 г., като на основание чл. 23, ал. 3 от НК към наложената обща санкция - лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, е присъединена само лимитираната по нохд № 2646/2005 г. глоба, в размер на 100 /сто/ лева. Депозираното искане на осъдения С. е допустимо за разглеждане в обсега на компетентността на ВКС по Глава тридесет и трета от НПК, но преценено в контекста на предложените бланкетни доводи за възобновяване на нчд № 811/2012 г. на РС - Плевен и на внчд № 329/2012 г. на Плевенски ОС, и за отмяна на придобилия юридически стабилитет съдебен акт, сочи на неоснователност. Упражнявайки възложените им правомощия при реализираната по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК процесуална дейност, след всестранно и обективно изследване на приобщения доказателствен материал по делото и в съответствие с предписанията на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23 от НК, и константната практика, съдебните инстанции са формирали четирите групи съвкупности от престъпни деяния, осъществени от А. С. и определили общите наказания, които следва да бъдат изтърпени, с последващо приложение на чл. 25, ал. 2 от НК. Престъпните деяния, включени във визираните множества престъпления, са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях в рамките на съответната реална съвкупност, поради което при съобразяване с принципа на най-благоприятното за осъдения съчетание е изведено обосновано заключение за наличните изисквания, очертани в материалните норми на чл. 25, вр. чл. 23 НК. Правилна е интерпретацията и на съдържанието на императивната разпоредба на чл. 25, ал. 2 от НПК. След професионална оценка на установените фактически данни, предпоставящи нейното прилагане, първостепенният и въззивен съд са приспаднали фактически изпълнените санкции, от определеното за изтърпяване общо наказание лишаване от свобода по нохд № 1624/2004 г., нохд № 914/2005 г., нохд № 2239/2005 г. и нохд № 2646/2005 г., и пробация по нохд № 1842/2009 г. и нохд № 2859/2009 г. Изложените съображения формират вътрешното убеждение на настоящия състав за липса на основания за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, по предвидения в чл. 425, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, процесуален ред. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение