Решение № 10668 от 23.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5778/2012 г.

Решение № 10668 от 23.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5778/2012 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - гр. Пловдив, чрез упълномощения юрисконсулт Гергана Тошкова, срещу решение № 90 от 16.01.2012 г., постановено по административно дело № 1799 от 2011 г. по описа на Административния съд - гр. Пловдив, с което е отменена заповед № П-77-442/16.05.2011 г., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Пловдив, с която на Иван Петров Кацаров е отказано отпускане на месечна социална помощ по чл. 9 от ППЗСП, считано от 01.04.2011 г., потвърдена с решение № РД 01/117 от 14.06.2011 г. на директора на Регионалната дирекция "Социално подпомагане" Област Пловдив и е изпратил преписката на директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Пловдив, за ново произнасяне по молба-декларация вх. № ПТ-77-442/27.04.2011 г. подадена до Дирекция "Социално подпомагане" гр. Пловдив от Иван Петров Кацаров, при спазване на дадените с решението указания по тълкуването и прилагането на закона и решаване на въпроса има ли същия право на социална помощ по чл. 9 от ППЗСП за месец април 2011 г. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението на Пловдивския административен съд и отхвърляне на оспорването на заповед № П-77-442/16.05.2011 г. на директора на ДСП-Пловдив, потвърдена с решение № РД 01/117 от 14.06.2011 г. на директора на РДСП - Пловдив. Ответникът - Иван Петров Кацаров от гр. Пловдив с писмено становище оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила като съобразен със закона. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Пловдив по реда на чл. 145 и сл. от АПК, е оспорената от Иван Петров Кацаров заповед № П-77-442/16.05.2011 г., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Пловдив, с която на Иван Петров Кацаров е отказано отпускане на месечна социална помощ по чл. 9 от ППЗСП, считано от 01.04.2011 г., потвърдена с решение № РД 01/117 от 14.06.2011 г. на директора на Регионалната дирекция "Социално подпомагане" Област Пловдив. Отказът на административния орган да отпусне исканата месечна социална помощ по чл. 9 от ППЗСП, считано от 01.04.2011 г., на Иван Петров Кацаров, обективиран в заповед № П-77-442/16.05.2011 г., е мотивиран с обстоятелството, че при направените посещения на постоянния адрес на лицето същото не е било намерено, поради което е било невъзможно извършване на социална анкета. Първоинстанционният съд е извел извод за незаконосъобразност на отказа, обективиран в заповед № П-77-442/16.05.2011 г., на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив, с която на жалбоподателя е отказана месечна социална помощ по чл. 9 от ППЗСП, считано от 01.04.2011 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че ненамирането на лицето на посочения адрес при направените посещения в течение на установения 20-дневен срок не съставлявало материално основание за отказ, тъй като заявителят, в изпълнение на задължението си по чл. 29, ал. 2, изр. второ от АПК, изрично е посочил телефон за връзка и е уведомил администрацията, че се грижи за болната си майка, която не живее при него. С оглед на това съдът е отменил заповедта и е върнал административната преписка за ново произнасяне по молбата-декларация с вх. № ПТ-77-442/27.04.2011 г. на Иван Петров Кацаров за отпускане на месечна социална помощ по чл. 9 от ППЗСП, считано от 01.04.2011 г., при спазване указанията на съда, дадени в мотивите на решението. Оспореното решение на административния съд е правилно, а изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Съгласно чл. 12, ал. 4 от ЗСП условията и редът за предоставянето на социалните помощи, както и прекратяването им се уреждат с правилника за прилагане на закона с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика. От фактическа страна е установено, че с молба-декларация вх. № ПТ-77-442/27.04.2011 г. подадена до Дирекция "Социално подпомагане" гр. Пловдив от Иван Петров Кацаров, е искал да му бъде отпусната месечна помощ като безработен. Специалната административнопроцесуална разпоредба на чл. 27, ал. 1 ППЗСП изисква установяването на фактите и обстоятелствата от значение за заявеното право на социална помощ да става в срок до 20 дни от подаването на молбата-декларация от социален работник, който извършва социална анкета и изготвя социален доклад съгласно приложение № 2. На основание чл. 8 от ППЗСП социалната анкета се извършва на посочения в молбата-декларация постоянен адрес. Както посочената разпоредба на чл. 27 ППЗСП, така и допълнителната разпоредба на § 1, т. 11 ЗСП дефинираща понятието "социална анкета", не предвиждат възможност за неизвършване на социална анкета в случаите, когато лицето временно отсъства от постоянния си адрес. Социалната анкета е дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социално подпомагане, която не се изразява само в проверка на място по постоянния адрес, а и в проучване на документация и събиране на информация. В разглеждания случай социална анкета не е била извършена поради обстоятелството, че при направените посещения на постоянния адрес на 28.04.2011 г. в 16,35 часа и на 02.05.2011 г. в 16,30 часа лицето не е било намерено. Видно от представената по делото молба - декларация вх. № ПТ-77-442 от 27.04.2011 г. се е установило, че жалбоподателят изрично е посочил пред органите на социалната администрация домашен телефон за връзка, и е заявил, че живее сам и че се грижи за възрастната си майка, която е със 100% загубена работоспособност с потребност от чужда помощ (пожизнено). Тези обстоятелства не са взети в предвид и с оспорената заповед административният орган не е разгледал молбата-декларация по същество, а е отказал отпускане на помощта единствено предвид факта, че при посещението на постоянния адрес лицето не е било открито. За социалния работник не е съществувала обективна пречка да предупреди лицето за посещението си и в срока по чл. 27, ал. 1 от ППЗСП след като разполага с домашен телефон на лицето и да извърши социална анкета, констатираща всички относими данни и обстоятелства. Както правилно е отбелязал административният съд, ненамирането на лицето на постоянния му адрес при направените посещения в течение на установения 20-дневен срок не съставлява предвидено материалноправно основание за отказ за отпускане на помощта, след като отсъствието е временно и в изпълнение на задължението си по чл. 29, ал. 2, изр. второ от АПК, лицето изрично е посочил телефон за връзка и е уведомил администрацията, че се грижи за болната си майка, която не живее при него. Безспорно е, че в разглеждания случай социална анкета не е била извършена поради временно отсъствие на лицето предвид ангажираността му да се грижи за болната си майка, която не живее при него. Неизвършването на социална анкета на Кацаров е довело до незаконосъобразност на оспорената заповед не само поради допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но и поради неправилно прилагане на материалния закон - на чл. 9 от ППЗСП и на чл. 6, ал. 1 и 5 АПК, според които административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. С оглед изложеното може да се направи обоснован извод, че административният орган е постановил акта си, без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и да обективира един мотивиран и законосъобразен акт. Визираните обстоятелства са дали основание на първоинстанционния съд законосъобразно и обосновано да приеме, че оспореният индивидуален административен акт - предмет на настоящото касационно производство, е постановен при условията на съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Неотносими са касационните доводи във връзка с прилагането на материалноправната разпоредба на чл. 27 и следващите от ППЗСП. С оспорената заповед административният орган не е разгледал молбата-декларация по същество, а е отказал отпускане на помощта единствено предвид обстоятелството, че при посещението на постоянния адрес лицето не е било намерено. Като е отменил така издадената заповед като незаконосъобразна и е постановил връщане на преписката с указание за произнасяне по същество по заявлението за отпускане на социална помощ считано от 01.04.2011 г., административният съд е постановил правилно решение. По изложените съображения Върховният административен съд - шесто отделение счита, че не са налице касационни основания, водещи до отмяна на първоинстанционното решение, поради което същото като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,