Решение № 51 от 2.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2124/2008 г.

Решение № 51 от 2.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2124/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Нинова Производство по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по молба на Е. Б. Н. от гр. П. за отмяна на влязлото в сила решение № 1* постановено на 13.12.2007 г. по гр. дело № 959/2006 г.по описа на II гражданско отделение на Върховния касационен съд, с което е обезсилено като недопустимо на основание чл. 218ж, ал. 2 ГПК (отм.) решение № 1* от 12.06.2006 г. по гр. дело № 691/2006 г. на Пловдивския окръжен съд и решение № 164 от 23.01.2006 г. на Пловдивския районен съд/явно се има предвид гр. дело № 2973/2005 г. по описа на Х състав/, на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК тъй като счита, че изцяло противоречи на постановените по гр. дело № 2830/2003 г. на Пловдивския районен съд от три съдебни инстанции решения приемащи /в мотивите/, че разполага с правен интерес от предявяване иск/искане/ за прогласяване нищожността на определението от 26.03.1962 г. на Пловдивския народен съд за отмяна на осиновяването на майка й Л. Х. Л., в производство по чл. 108 ЗС. От ответника по молбата за отмяна К. Д. Д. от гр. П., представляван от адвокат Н от АК- П. е постъпил отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК, в който се заявява становище за неоснователност. Липсват данни за направени разноски пред настоящата инстанция. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение разгледа молбата за отмяна с оглед наведеното основание и като взе предвид доводите на страната, приема следното: Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, т. 4 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна. Отмяната на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е допустима само при наличието на две или повече влезли в сила противоречиви решения, постановени при кумулативно наличие по споровете тъждество на страни, искания и основания. Това означава между същите страни, за същото искане и на същото основание да са постановени две влезли в сила решения, които със силата на пресъдено нещо разрешават по противоречив начин един и същи правен спор, законът има предвид две отделни дела, между които е налице субективна и обективна идентичност, което в случая отсъства. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение