Решение № 9484 от 7.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2873/2010 г.

Решение № 9484 от 7.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2873/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Аерогара София, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Алексиев, срещу решение на Административен съд - София-град № 5 от 27.01.2010 г., постановено по адм. д. № 1897/09 г. по описа на същия съд, с което е отменено решение № 578 от 7.10.2008 г. на началника на Митница Аерогара София, мълчаливо потвърдено от директора на Регионална митническа дирекция - София. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, от представения търговски договор, който е дългосрочен, не може да се конкретизира съответната пратка, нито по вид и количество на стоките, нито по тяхната стойност. С представеното уведомление от турската фирма се закриват фактури без да е посочена конкретната сума по тях. Представената по делото извадка от системата "ТРИМИС" касае вносове на сходни стоки от приблизително същия същия период от време като процесния. Следва да се има предвид, че законодателят не е определил точно какво е приблизително един и същ период. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на "Глобъл Транс Лоджистикс" - ООД. Ответникът по касационната жалба - "Глобъл Транс Лоджистикс" - ООД със седалище в гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Айдарова оспорва същата и претендира присъждане на направените за касационното производство разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е допустима. Предмет на съдебен контрол пред АС - София-град е било решение № 578 от 7.10.2008 г. на началника на Митница Аерогара София. Със същото е определена нова митническа стойност на стоките по ЕАД 08ВG005102Н0017718/27.03.2008 г. подробно описани в в обжалвания акт по вид, мерна единица и стойност на основание чл. 30, § 2, б. "в" от Регламент 2913/92 в размер на 35 880,71 лева. Определено е задължение за доплащане на ДДС в общ размер 980,61 лева. За да отмени обжалваното решение, съдът е приел следното: Принципът за определяне на митническата стойност на внасяните в България стоки е заложен в разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, който предвижда, че това е договорената стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, коригирана съгласно чл. 38 при наличието на условията по т. т. от 1 до 4. Единичната цена и общата стойност в щатски долари на отделните стоки са отразени в износната митническа декларация и съответстват на фактура с № 058642/058645/22.03.2008 г. Съдът е обсъдил приетите по делото документи за извършени плащания по процесната фактура-еднократен кредитен превод на клиент по фактурата и извлечение от разплащателната сметка във валута, както и счетоводните записвания в счетоводството на доставчика. При обсъждане на доказателствата съдът е приел, че неправилно митническия орган се е позовал на липса на доказателства за реално платената или подлежащата на плащане цена. В обжалваното решение подробно съдът е обсъдил относимите разпоредби на ЗМ. Така съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от същия закон, за да се прибегне до определяне на митническата стойност по реда на чл. 32, ал. 2, т. 3, е необходимо преди това последователно да е изключено прилагането на т. т. 1 и 2. Идентична е и разпоредбата на чл. 30, § 1 от Регламент 2913/92. Тази поредност съдът е приел, че не е спазена от митническия орган. Видно от представената по делото извадка от система "ТРИМИС", от страна на ответника са съпоставяни внесени в Р. България стоки през 2007 г., докато процесният внос е с дата м. март 2008 г. Разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от ППЗМ изисква при прилагането на чл. 36, ал. 2, т. 3 от ЗМ митническата стойност да се определи като се основава на единичната цена, на която се продава най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесените идентични или сходни стоки по същото или приблизително същото време, по което се внасят стоките, подлежащи на остойностяване. Според съда, това означава да се вземат предвид вносове, осъществени през 2008 г. Обстойно са обсъдени данните от извадката от система "ТРИМИС" и е направен извод за това, че не се съдържат никакви данни за това какво е най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесените идентични или сходни стоки в Общността по смисъла на чл. 30, § 2, б. "в" от Регламент 2913/92 г., на която разпоредба се е позовал митническият орган, както и за тяхната единична цена. Решението на Административен съд е правилно, като постановено в съответствие с правилно установената фактическа обстановка и при спазване на закона. Съгласно чл. 29, § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаване на митнически кодекс на общността, публикуван на български език в Специалното издание на Официален вестник на 2 април 2007 г. и приложим по отношение на процесния внос, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на чл. 32 и 33, при условията, визирани в б. б. от "а" до "г". Според чл. 30, § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92, когато митническата стойност не може да се определи съобразно чл. 29, се прилагат последователно букви "а", "б", "в" и "г" от § 2, докато се стигне до първата, по която въпросната стойност може да се определи. Изключение се допуска, ако деклараторът изяви желание букви "в" и "г" да бъдат разменени по реда на прилагането. Само когато тази митническа стойност не може да се определи чрез прилагане на дадена буква, може да се приложи непосредствено следващата буква от реда, установен съгласно този параграф. Според § 2, б. "а", митническата стойност се определя въз основа на договорната стойност за идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително същия момент, като стоките, подлежащи на остойностяване. Според § 2, б."б" митническата стойност се определя въз основа на договорната стойност за сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително същия момент, като стоките, подлежащи на остойностяване. Според б. "в", митническата стойност е стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава в Общността най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от вносни идентични или сходни стоки, на лица, които не са свързани с продавачите. Правилно съдът е приел, че няма основание да не се определи митническата стойност на внесените с процесния ЕАД стоки по реда на чл. 29 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92, тъй като е установена подлежащата на плащане и реално платената цена. Що се отнася до прилагането на чл. 30, § 2, б. "в", не е ясно защо не е приложена б. "б" преди да се приложи това основание, след като, според митническия орган, са налице данни за сходни стоки, внесени в приблизително същия период от време и освен това, не е посочена от митническия орган единичната цена, по която се продава в Общността най-голямото количество от внесените стоки, от идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани. Принципът за определяне на митническата стойност на внасяните в България стоки е заложен в разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, който предвижда, че това е договорената стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, коригирана съгласно чл. 38 при наличието на условията по т. т. от 1 до 4. Действително, представеният договор за международна покупко-продажба от 11.12.2006 г., сключен между "Фазил Текстил Юрюнлери сан" ООД, Р. Турция като продавач и "Глобъл Транс Лоджистикс" - ООД - София като купувач, е рамков за продажба на неопределени по вид и количество стоки. Съгласно чл. 2 от договора, стоките като наименования, асортимент, количество, качество и всякакви изисквания се заявяват и договарят по всякакъв удобен за двете страни начин. Съгласно чл. 3 от същия, постигнатите договорености се оформят и се считат за окончателно приети от страните с приемането от купувача на издадената търговска фактура, а според чл. 10, цените се договарят за всяка конкретна пратка. В чл. 14 е договорен 8-месечен гратисен период за начало на плащането на доставените стоки, който започва да тече от датата на фактурата. Единичната цена и общата стойност в щатски долари на отделните стоки са отразени в износната митническа декларация от Република Турция и съответстват на фактурата, издадена от "Фазил Текстил Юрюнлери сан" ООД. Стойността е 36 108 щ. д. Условията на доставката, посочени във фактурата са CFR. Съгласно ИНКОТЕРМС 2000, това означава, че продавачът има задължението да заплати разходите по доставката. От представените писмени доказателства се установява, че стоките са описани в стокова разписка и са отразени по сметки "стоки" и сметки "доставчици". Плащането е потвърдено и с известие /уведомление/ от фирмата-доставчик. Представени са документи за извършено плащане. На следващо място следва да се вземе предвид и приетия по делото РА № 2000805013/12.02.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, с който е констатирано, че правомерно е упражнено правото на данъчен кредит по всички вносове от Турция, за които дружеството притежава митнически декларации. С оглед на изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, тъй като не се установиха релевираните в касационната жалба доводи за неправилност на същото. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 228 от АПК на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 150 лева. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният Административен съд, I отделение