Решение № 7227 от 15.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1979/2019 г.

Решение № 7227 от 15.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1979/2019 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. С решение № 848 от 18.04.2018 г., постановено по адм. д. № 3154/2017 г. Административен съд – П., 28 - ми състав, е отменил по жалба на "Алфа инвест"-ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., бул. "6-ти септември" № 82, ет. ..., акт за установяване на задължения по декларация № 622 от 21.07.2017 г., издаден от главен инспектор в отдел "Събиране и контрол" на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община – П., с който са му определени задължения за местни данъци, касаещи данък недвижим имот с размер на главницата 284, 85 лв. в едно с прилежащата лихва в размер на 95 лв. и такса битови отпадъци в размер на 228, 96 лв. и прилежаща лихва в размер на 79, 45 лв., или общо 688, 26 лв. С решението съдът е осъдил Община П. да заплати на "Алфа инвест"-ЕООД разноски по делото в размер на 1 050 лв. С решение № 2499 от 10.12.2018 г. по същото делото е допусната поправка на явна фактическа грешка, в смисъл, че диспозитивът следва да се чете така: "Отменя по жалба на "Алфа инвест"-ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., бул. "6-ти септември" № 82, ет. ..., акт за установяване на задължения по декларация № 622 от 21.07.2017 г., издаден от главен инспектор в отдел "Събиране и контрол" на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община – П., с който са му определени задължения за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2016 г. да данък върху недвижим имот в размер на 242, 74 лв. и лихва за забава в размер на 69, 73 лв. и такса битови отпадъци в размер на 189, 86 лв. и лихви в размер на 55, 99 лв. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Ц. П. в качеството й на директор на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община – П. чрез процесуалния й представител юрисконсулт В. Я.. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. В касационната жалба се излагат конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – П. и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди акт за установяване на задължения по декларация № 622 от 21.07.2017 г., издаден от главен инспектор в отдел "Събиране и контрол" на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община – П.. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество "Алфа инвест"-ЕООД, чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди данните по делото и оплакванията в касационната жалба, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е не основателна. С обжалваното решение Административен съд – П. е отменил по жалба на "Алфа инвест"-ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., бул. "6-ти септември" № 82, ет. ..., акт за установяване на задължения по декларация № 622 от 21.07.2017 г., издаден от главен инспектор в отдел "Събиране и контрол" на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община – П., с който са му определени задължения за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2016 г. да данък върху недвижим имот в размер на 242, 74 лв. и лихва за забава в размер на 69, 73 лв. и такса битови отпадъци в размер на 189, 86 лв. и лихви в размер на 55, 99 лв., потвърден с решение № 21 от 29.09.2017 г. на директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община – П.. Съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по издаването на оспорения административен акт. Прието е, че оспореният административен акт е незаконосъобразен като издаден в противоречие с материалния закон. В тази насока съдът е приел за основателно възражението на задълженото лице, че за процесните данъчни периоди/01.01.2012 г. – 31.12.2016 г. / дружеството не е било собственик на процесния недвижим имот по смисъла на чл. 11, ал. 1 ЗМДТ, а собственици на имота са били физически лица-съпрузи. Прието е още, че прогласяването на унищожаемостта на договора за покупко-продажба на недвижимия имот, извършено с влязло в законна сила решение № 449 от 06.04.2016 г. на Върховния касационен съд няма обратно действие, че то има отношение само по отношение на страните по сделката, но и спрямо трети лица, каквото трето лице е местния данъчен орган. Отбелязано е и това, че за приходния орган по силата на чл. 15, ал. 2 ЗМДТ носител на задължението е приобретателят на недвижимия имот и в противоречие с материалния закон дружеството жалбоподател неправилно е било определено за задължено лице за местен данък и такса битови отпадъци. На основание изложеното е направен извод за незаконосъобразност на оспорения акт и основателност на жалбата. Решението на Административен съд – П. е правилно и законосъобразно. Макар в касационната жалба да се правят доводи за неправилност на решението поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, основното оплакване на касатора е за допуснато нарушение на материалния закон. Навеждат се аргументи, че в противоречие с разпоредбите на ЗЗД решаващият съд е приел, че прогласяването на унищожаемостта на сделката за покупко-продажбата на недвижимия имот няма обратно действие по отношение на третите лица и че по отношение на приходния орган задължено лице за данък недвижим имот и такса битови отпадъци за процесните периоди се явяват придобилите собствеността върху имота физически лица, а не "Алфа инвест"-ЕООД. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти. Същите са възпроизведени подробно както в решението на първоинстанционния съд, така и в касационната жалба. Установено е, че задълженото дружество в качеството си на собственик на въпросния недвижим имот е продало същия на физически лица – съпрузи по силата на договор за покупко-продажба от 21.12.209 г. С решение № 449 от 06.04.2016 г. на ВКС, четвърто гр. отд, постановено по гр. д. № 1455/2015 г. договорът за покупко-продажба е прогласен за унищожаем на основание чл. 27, пред. 3 във вр. с чл. 28, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. По административната преписка липсват данни въпросния недвижим имот да е бил деклариран пред служба "Местни данъци и такси" на Община П. било от "Алфа инвест"-ЕООД към придобиването му, съответно от купувачите при продажбата, до подаването на декларацията през 2016 г. от "Алфа инвест"ЕООД, въз основа на която е издаден въпросния АУЗД. Спорът по делото се свежда единствено по приложението на материалния закон относно това кой следва да бъде задължено лице за данък недвижим имот и ТБО посочените данъчни периоди. Направените изводи от тази насока от административния съд, че за него период задължени лица е следвало да бъдат физическите лица, приобретателите на имота от дружеството, са логически обосновани и се споделят от настоящата съдебна инстанция. Обратното действие на унищожаването на правните сделки има сила не само между страните по атакуваната сделка, но и по отношение на трети лица, като приетото в обратния смисъл от първоинстанционния съд е в противоречие със закона. Решението на гражданския съд се зачита на основание чл. 297 от ГПК всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Зачитането на силата на пресъдено нещо се състои в задължението на всеки държавен или общински орган да възприеме като свое скрепеното със сила на пресъдено нещо съдебно установяване и да изхожда от него в своята служебна дейност спрямо лицата, обвързани от СПН, като се откаже от всякакво преразглеждане и пререшаване на въпроса, разрешен със СПН, когато той обуславя отговор на въпрос, по който държавният или общински орган се произнася. Унищожаемите договори имат правно действие, но то може да бъде отменено по искане на определено лице. Основанията за унищожаемост са посочени изчерпателно в закона. Това са договори сключени от недееспособни лица или от техен представител без представителна власт, договори сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда. Отмяната, унищожаването или развалянето на придобивното основание имат обратно действие по отношение на всички лица до момента на сключването му. В този смисъл в съдебната практика – Решение № 491 от 7.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1348/2009 г., I г. о., ГК. От друга страна обаче, съществено за настоящето производство е публично-правното отношение задължен субект - административен орган, в контекста на дължимостта на местните данъци и такси като публични държавни вземания. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ обвързва дължимостта на данъка за недвижими имоти с конкретния обект - недвижим имот. Нормата на чл. 11, ал. 1 ЗМДТ посочва като данъчнозадължени субекти собствениците на тези имоти. В публичното правоотношение едно лице се легитимира като собственик, заявява се като задължен субект пред общината, с писмено уведомление и задължение за подаване годишна данъчна декларация за облагане на имота. От този момент нататък той се счита задължено лице по смисъла на закона за дължимите местни данъци и такси. В този смисъл са изложени и мотиви в решението на директора на Дирекция"местни данъци такси" при Община - П., постановено при административното оспорване. Предпоставките за възникване на задължението за внасянето им са регламентирани в чл. 11 и чл. 15 ЗМДТ. Първата от тях е лицето да е собственик на конкретен недвижим имот, ползвател или концесионер. Началният момент на дължимостта на данъка е уреден в чл. 15 ЗМДТ. При прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя - чл. 15, ал. 2 ЗМДТ. Следователно, за времето, през което имотът е бил прехвърлен в собственост на друг субект, дружеството-прехвърлител не дължи данък и ТБО. Впоследствие прогласената унищожаемост на сделката не променя този извод. В горния смисъл в съдебната практика е решение № 3213 от 24.03.2015 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, постановено по адм. д. № 8512/2014 г. Независимо от прогласяване на унищожаемостта на договора за покупко-продажба, задължени лица за данък недвижим имот и ТБО за процесните данъчни периоди 2012 – 2016 г. са съпрузите Д. Д. и Т. Д., тъй като те са придобили недвижимия имот от "Алфа инвест"-ЕООД. Последното дружество не е било собственик на недвижимия имот и по тази причина не се явява задължено лице за данък недвижим имот и такса битови отпадъци по смисъла на чл. 11, ал. 1 ЗМДТ, съответно чл. 64, ал. 1 от същия закон, каквито изводи е направил административния орган, издавайки оспорения АУЗД. Като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспорения акт за установяване на задължения по декларация № 622 от 21.07.2017 г., издаден от главен инспектор в отдел "Събиране и контрол" на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община – П., с който на "Алфа инвест"-ЕООД са определени задължения за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2016 г. да данък върху недвижим имот в размер на 242, 74 лв. и лихва за забава в размер на 69, 73 лв. и такса битови отпадъци в размер на 189, 86 лв. и лихви в размер на 55, 99 лв. и е уважил жалбата, Административен съд – П. е постановил едно правилно съдебно решение, което при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса Община П. следва да бъде осъдена да заплати на ответното по касация дружество разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 500 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,