Решение № 359 от 5.05.2016 г. на ВКС по н. д. № 941/2015 г.

Решение № 359 от 5.05.2016 г. на ВКС по н. д. № 941/2015 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Томов Защитници на подсъдимите В. П. С. и Д. О. И. са обжалвали по касационен ред потвърждаването в Софийския апелативен съд осъдителната спрямо двамата присъда на Софийския окръжен съд. Първоинстанционната присъда - 17/16.V.2014 г. по нохд 367/2013 на СОС, е за грабежа по чл. 199 НК и за другите престъпления, извършени след него, които двамата подсъдими или само единият са извършили с цел да не бъдат заловени: 2 опита (чл. 18 НК) за убийство по чл. 116 НК, 3 отвличания по чл. 142 НК и "кражба на ползване" по чл. 346 НК на лек автомобил, всички те продължили около час на 27.VIII.2011 г., главно в Б., но и в близост до града. Според присъдата три от престъпленията са били извършени в съучастие (чл. 20, ал. 2 НК) от С. и И. - грабежът и първите две отвличания; останалите престъпления - самостоятелно от С. Грабежът е на 938 грама златни бижута за 51 590 лв., отнети в магазин от продавача Б. Б., срещу когото подсъдимият С. използвал и пистолет. Същият подсъдим употребил оръжието си и при двете последвали грабежа, отново в съучастие с И. отвличания - на Т. Ч., и на Т. Й. Подсъдимият С. бил въоръжен също и когато по-късно - вече сам, отвлякъл Д. Н. и 9-годишния му син Г. Н.; при това отвличане бил отнет с цел да бъде ползван и автомобилът на Н. С оръжието си С. се опитал да убие и преследвалите го полицаи, първо - С. В. и В. И., после - П. Н. и И. Н. С. и И. са наказани за грабежа съответно на 17 и на 15 г. л. от св. по чл. 199, ал. 2 НК (още заради равностойността на ограбеното "в особено големи размери" и защото грабежът е "опасен рецидив"- чл. 29 НК); всеки от двамата, за съучастието им в отвличанията - с 10 г. л. от св. по чл. 142, ал. 3 НК (заради самото съизвършителство и също заради опасния рецидив). За отвличането обаче, което е извършил сам, С. получил 15 г. л. от св. (отново заради опасния рецидив, но и защото единият от отвлечените е бил ненавършилият 18 г. Н.). Още по-тежко е наказанието на С. за двата опита да убие полицаи - с по 20 г. л. от св. по чл. 116, ал. 1 НК (освен за поредния негов опасен рецидив, също и за опасността от стрелбата спрямо други лица). Наказание 2 г. л. от св. и 5 г. л. от правоуправление е наложено по чл. 346, ал. 2 НК - отнетото ползване на чуждия лек автомобил е било извършено "повторно" (чл. 28 НК) и той е бил "изоставен без надзор". За съвкупността (чл. 23 НК) от престъпления, в които участвал, подсъдимият С. е получил общо наказание 20 г. л. от св. -най-тежкото от наложените му, към което е присъединено лишаването от правоуправление, а лишаването от свобода съдът увеличил (чл. 24 НК) на 25 г. Общото наказание на И. за съвкупността от три престъпления е останало 15 г. л. от св., но е било допълнително присъдено той и съподсъдимият му да изтърпят отделно съответно повече от 5 г. и половина, и близо 7 г. л. от св. -остатъци към 2010 г. от предишни наказания, от изтърпяването от които всеки от тях е бил условно предсрочно освободен (чл. 70 НК), но те не изпълнили условието да не извършват други престъпления като тези по сегашното дело. Всичко посочено дотук от присъдата на СОС е потвърдено с въззивното решение на САС - 97/24.III.2015 г. по внохд 968/2014. Изготвената от защитника на подсъдимия С. обстойна касационна жалба е посветена основно на несъгласие с търсенето въобще на наказателна отговорност от него - изложени са изключително подробно илюстрирани и систематизирани аргументи срещу доказаността на неговото участие в инкриминираната дейност. По-малко място в жалбата е отделено на недоказаността на предмета на грабежа и на процесуалните недостатъци при оформянето на обвинителния акт и на въззивното решение. Искането на жалбоподателката е или за оправдаването на С. още в касационната инстанция, или за връщане на делото за ново разглеждане. Изготвената от защитника на подсъдимия И. жалба е с по-ограничен кръг от възражения - с оглед на неговата позиция по делото на заловен на местопрестъплението. Един от акцентите на жалбоподателя е също върху недоказаността на предмета на грабежа, но и дали престъплението не е било извършено под принуда. Възраженията срещу субективната страна и на трите престъпления засягат знанието, че съподсъдимият му е действал въоръжен; изразено е обаче и несъгласие - освен повлияването на И. от принуда - с това и двамата да носят по-тежко наказуема отговорност за използването на оръжие, въпреки че той не е използвал носения от него нож. Значително място в касационната жалба е отделено на явната несправедливост на наложеното наказание, но искането за това също не изключва алтернативата: оправдаване от ВКС - връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание на касационната инстанция жалбите са поддържани, а според участващия прокурор - неоснователни. ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение. То е резултат от изключителните усилия, които са положени досега при разглеждане на делото и според ВКС няма основание да бъде променяно. I. Няма основание за промяна в най-съществения за подсъдимия С. извод, че той е съучастникът на подсъдимия И. Категоричността на този извод се дължи, разбира се, на забележителния цялостен доказателствен анализ в негова подкрепа, но за убедителността му в най-голяма степен, според ВКС, допринася идентификацията на С. по оставените мирисови следи в леки автомобили, в които той няма как да е бил, ако не е съучастникът на И. Относителното доказателствено значение на тези следи е толкова съществено за косвеното доказване на престъпното авторство на С., че го прави неопровержимо и без прякото доказателство за него в цялата доказателствена съвкупност - извънпроцесуалното изявление на И., скоро след залавянето му, потвърждаващо пред полицейската служителка Г. общата им престъпна дейност със С. (вж. повече за процесуалната роля на подобни изявления - р. 1/95-I, Сб., с. 140, както и в следващо решение - 489/10-09-I, Бюл-1/11). Тъкмо мирисовата идентификация на С. като втория участник в извършените престъпления, позволява отхвърлянето на първо място и на съответния раздел от касационната жалба от името на този подсъдим. Възраженията в нея не отчитат обогатената от САС аргументация в полза на одорологичното (мирисовото) изследване, основана на допълнителните документи, които съдът е изискал от експертното звено на специализирания изследователски институт към МВР. От въззивната инстанция е била потвърдена и ценността на извършения от СОС аналитичен преглед на противоречивата в тази насока практика на ВКС. И за сегашния съдебен състав е несъмнено, че заслужават пълна подкрепа всички действия на експертните органи от МВР, насочени към практическото съобразяване на т. нар. одорологическа експертиза с изискванията в НПК. Възраженията в касационната жалба не отчитат също така липсата на изрична нормативна уредба за нейното провеждане; формулирани са така, като че ли са нарушени нормативно уредени задължения, каквито съществуват в други области - например за вземането на проби от кръв от водачи на МПС с оглед на алкохолна злоупотреба. На отхвърляне подлежат по-нататък и другите раздели в касационната жалба от името на С., в които също са засегнати въпроси, решени правилно според ВКС, включително чрез присъединяване от САС към отговори, дадени още в първата инстанция: относно предмета на грабежа, стрелбата срещу полицаите, преценката на доказателствата в интерес на собствената на този подсъдим защитна позиция (невинаги наричани съвсем точно "оневиняващи" - всъщност неутрални към тази позиция, като например резултатите от дактилоскопните и ДНК - изследвания). Специално по отношение на предмета на грабежа трябва да бъде отбелязана още една причина за отхвърляне на възраженията в касационната жалба - те пренебрегват обективната невъзможност в случая да бъдат установени с абсолютна точност количеството на златото и неговата равностойност. Въпреки че не е било оставено без внимание нито едно от реално осъществимите на практика доказателствени средства и способи те да бъдат установени напълно, отнетите златни бижута са останали в някои отношения извън непосредствено достъпните възприятия за тяхното съществуване. По-различно стоят нещата, разбира се, с определянето на стойността на вредата от престъпното им отнемане, но и тук е съществен видимият стремеж да бъде постигната обективната истина. Нейното постигане поначало е невинаги стопроцентово и безусловно, и за това е необходимо да се държи сметка, когато се търси отговорност за посегателства като инкриминираното по сегашното дело. Без никакви основания би се явило очакването например отговорност да не бъде търсена в хипотези, още по-красноречиви от настоящата - само за опит (чл. 18 НК) към грабеж, при това с неконкретизиран умисъл. Няма никакви основания обаче, претендираната сега наказателна отговорност да бъде смятана за фатално препятствана и ако ограбеният е бил лош отчетник. Такъв се твърди в жалбата, че е собственикът на магазина Б., но се пропуска, че той си остава все пак пострадал от грабежа (уместно е да се припомни, че предмет на престъпление срещу собствеността може да бъде всяка вещ - даже придобитата чрез престъпление). Неоснователно е повдигнат като спорен и въпросът за цената на отнетото злато - общоприето е тя да се равнява не на продажната или на покупната, а на средната пазарна цена. Що се отнася до въпроса дали подлежат на отхвърляне резултатите от извършените в досъдебното производство разпознавания, по него наистина би могло да се спори, тъй като и в съдебните актове (в които СОС и САС спорят за разпознаването от свидетелите В. и И.), и в касационната жалба (която е за отхвърлянето на всички разпознавания) се съдържат сериозни аргументи "за" и "против" осъществяването им според НПК - например за "сходната" външност на лицата, между които трябва да бъде поставяно разпознаваното лице, или пък за значението на предварителната информация в медиите от естество да повлияе на разпознаващото лице. ВКС намери обаче, че разрешаването на този спор няма да допринесе за правилното решаване на делото; и без друго е съмнително идентифицирането чрез разпознаване на лица, което е нямало как да бъде извършено достоверно при невъзможност да се осигури поне минимално сходство и с обстановката, в която е било възприето разпознаваното лице - особено с динамиката на неговото поведение, с маската, наподобяваща човешко лице, и със също маскиращото (несъответно на летния сезон) облекло. И накрая (макар да са поставени в началото на касационната жалба) - за онези оплаквания в нея, стоящи вероятно в основата на алтернативното искане "делото да се върне на прокуратурата". Като се остави настрана, че ВКС изобщо не разполага с такова правомощие (чл. 354, ал. 3 НПК), настояването на жалбоподателката от името на С. се основава освен това на процесуални нарушения (чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК), които нито са съществени, нито са даже нарушения в строгия смисъл. Такива преувеличено се виждат в добавянето или в пропуска при цифровото конкретизиране в правната квалификация - в случая на съчетанието "пр. 2" (или "пр. 2-ро"-предложение второ), при положение, че самото номериране на предложенията често се поставя под въпрос и че "неяснотата" изчезва веднага щом цифровата и словесната конкретизация бъдат разглеждани заедно. II. Няма основание за промяна в обжалваното решение и относно отговорността на подсъдимия И. Неговата най-радикална претенция - да бъде цялостно оправдан от ВКС, може да бъде определена и като явно неоснователна. Това е така, защото тя вече се свързва изрично с вменяемостта на И., при това напълно голословно и в противоречие с НПК (чл. 353, ал. 5), едва в тази съдебна инстанция. Съмнения в субективната страна на грабежа и на отвличанията, в които е участвал този подсъдим, са били изразявани и досега, макар и не по-малко голословно - например, че той не знаел С. да е въоръжен (когато съучастникът му е действал пред очите му!), или пък че е действал под принуда (когато упражняването й само по себе си не е достатъчно за отпадане на отговорността му, ако не става дума за крайна необходимост - чл. 13 НК; вж. повече в р. 592/09-08-I, Бюл. 7/09; вж. и последващите промени в НК - чл. 16а, където, подобно на исканото сега оневиняване, е уредено само за деяния на пострадали от трафик). Такива възражения с право са били отхвърляни в предходните инстанции, но настойчивостта, с която се възпроизвежда, се смята вероятно за убедително само по себе си потвърждение за наличието на психичните проблеми, каквито се твърди И. да е имал преди и по време на обсъжданата престъпна дейност. Към подобно предположение навежда изразеното отново и в съдебното заседание пред ВКС - че съучастникът му в Б. бил не С., а един станал обществено известен жесток убиец (Д. К.) и че не било достатъчно тази версия да бъде опровергана само в досъдебното производство; и съдът бил длъжен да се занимае с нея. Подсъдимият И. иска да бъде оправдан, ако не цялостно, то поне частично за това, че на 27.ХI.2011 г. е бил "въоръжен", както и че тогава е отнел бижута в приетия, "особено голям" размер. За последния аспект от алтернативното искане бяха изложени по-горе съображения, към които тук ВКС добавя, че дори определената в касационната жалба като "безспорно установена" равностойност на бижутата - 11 794 лв., колкото И. е възстановил на ощетения търговец, е близка до равностойността на 140 минимални работни заплати, към която насочва изчислението, указано в Т. р. 1/98-ОСНК (Сб., с. 54). Що се отнася до искането за частично оправдаване по обвинението, че И. е участвал "въоръжен" в грабежа и двете отвличания, такъв изход на делото само би задълбочил грешката в негов интерес, допусната в съдебната фаза. ВКС не споделя разбирането, възприето от теорията, че по-тежко наказуемите състави на двете престъпления са приложими, единствено когато носеното оръжие е било използвано от дееца. Ограничителното в този смисъл тълкуване на чл. 199 и 142 НК не е общоприето, а и ВКС е имал повод да приеме, че в сходната хипотеза на чл. 142, ал. 2, т. 6 НК деецът не е необходимо да използва служебното си качество в МВР (повече вж. в р. 571/05-04-I, Бюл. 6/05). Законосъобразно според ВКС е било подсъдимият И. да отговаря за въоръжения грабеж, защото е носил в себе си нож, а не защото съучастникът му С. е бил с пистолет, и И. е знаел за въоръжението му (повече вж. в р. 138/96-95-I, Сб., с. 21, но същата идея - поддържана и в теорията - е ръководила и ВС в р. 2/74-ОСНК). Обсъденото дотук за подсъдимия И. е разгледано в касационната жалба ненужно както в материалноправен, така и в процесуалноправен аспект - това противоречи на самостоятелното приложно поле, което имат първите две от касационните основания по чл. 348 НПК (на проблема е обърнато внимание още в ТР 51/64-ОСНК, а на неговата актуалност при действащото законодателство се е позовавал неведнъж и ВКС). Неправилна процесуалноправна квалификация на отменителните основания жалбоподателят е допуснал и относно третото касационно основание - въпреки ясно изразеното в закона отделяне на явната несправедливост на наложеното наказание от нарушенията на закона - материален и процесуален; тя обаче също липсва като основания за промяна в обжалваното решение. Според ВКС, размерите на наложените на И. наказания - включително на определящото за общото му наказание, са възможно снизходителните за него. Нито едно от изтъкнатите за тяхното смекчаване обстоятелства, от една страна - по-ранни стресиращи житейски преживявания, от друга - положително характеризиращи личността прояви, не са останали неотчетени. Отчетено е индивидуализиращото отговорността значение на частично възстановената имуществена вреда от грабежа, а също така и самопризнанието, чиято стойност за индивидуализацията е обаче нееднозначна поради укриването на съучастника С. Всичко това е все пак несъизмеримо, за да позволи по-голяма снизходителност, с "изключително отегчаващото" (обратно на предвиденото в чл. 55 НК) отражение върху отговорността на проявения рецидив в престъпната дейност - извършена е, въпреки угрозата да се получи "автоматично" за доизтърпяване повече от 5 г. и половина от предишното наказание 15 г. л. от св., което е било наложено пак за грабеж; сегашната престъпна дейност е извършена освен това само година след условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на предишното наказание. III. Ръководен от всичко изложено и с оглед още на чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС-I н. о.