Решение № 6169 от 8.6.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от заместник - председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, чрез процесуален представител юрисконсулт Д. Димитрова, срещу решение 173/09.03.2023 г., постановено по адм. д. 155/2023 г. на Административен съд - Хасково. Изложени са доводи, че в частта, с която е отменен отказа на председателя на ДАБ да предостави хуманитарен статут на чужденеца А. Алсулейхи, гражданин на Йемен е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Моли постановеният съдебен акт да бъде отменен, а жалбата на А. Алсулейхи да бъде отхвърлена срещу решение 1367/23-01.2023 год. на заместник - председателя на ДАБ при МС в частта относно отказа да му бъде предоставен хуманитарен статут. Ответникът А. Алсулейхи, гражданин на Йемен, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Г. Войнов, който в проведеното открито съдебно заседание, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено в обжалваната му част. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането е допустимо. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд Хасково в обжалваната му част е неправилно, като постановено в нарушение на приложимия материален закон - чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Производството пред Административен съд Хасково е било образувано по жалба на А. Алсулейхи срещу решение 1367/23.01.2023 г. на заместник - председателя на ДАБ при МС, с което на жалбоподателя, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното решение административният съд, в производство по чл. 84, ал. 3 от ЗУБ, е отменил оспореното решение на заместник - председателя на ДАБ при МС, в частта му, с която е отхвърлена молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут, и е върнал преписката на органа за ново разглеждане, съобразно дадените указания. Със същия съдебен акт е отхвърлил жалбата срещу решението на заместник - председателя на ДАБ при МС в частта му, с която е отказано предоставянето на статут на бежанец на А. Алсулейхи. По делото е установено, че А. Алсулейхи, гражданин на Йемен, е пристигнал в България на 17.08.2022 г. заедно с група от 25 човека, като е преминал нелегално през зелена граница от Турция. Подал е молба за международна закрила с вх. РД 105450-7674/05.09.2022 год. В бежанската история лицето е посочило, че е напуснало Йемен на 23.03.2022 год., като е заминало легално с полет от Адан за Джибути където останал в продължение на девет месеца. На 29.03.2022 год. отпътувал за Турция където пребивавал в продължение на пет месеца, като за влизането му на територията на страната е била получената туристическа виза, която е била със срок от един месец. В молбата си е посочил, че в страната по произход се водили военни действия между групировката хусити и официалната власт. Заявил, че не е търсен, но се опасявал, че може да бъде взет от хуситите за да воюва на тяхна страна. Споделил, че напускането на Йемен е по икономически причини и с цел да потърси място за спокоен живот на неговото семейство, като целта му е била да достигне Нидерландия. Причините за подаване на молба за закрила в Република България е за това, че тук е задържан. При изложеното от фактическа страна, съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма. При постановяване на акта не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Относно материалната законосъобразност на акта, съдът е приел, че административният орган правилно е приложил материални закон по отношение на искането за предоставяне на бежански статут, доколкото от данните по делото не се установява безогледно насилие в Йемен, включително при съобразяване на решение от 17 февруари 2009 год. на Съда на европейския съюз /СЕС/ по дело C-465/2007 г. По отношение на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, съдът е извършил преценка, че такива са налице, доколкото и с оглед на установените по делото факти следва да бъде извършена преценка от административния орган, представлява ли недостигът на храна, заедно с липсата на трудова заетост предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Изложил е аргументи, че административният орган е извършил едностранно, при непълна и неактуална към датата на неговото решение информация за неприложимостта на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, предвид променливата ситуация в Йемен. Съдът, като обсъдил доказателствата и релевантните за спора факти, е извел извод за незаконосъобразност на обжалваното решение на заместник - председателя на ДАБ при МС, в частта му, относно отказана хуманитарна закрила на чужденеца. Обжалваната част от решението е неправилна. Съдът като е анализирал събраните по делото доказателства и е изяснил релевантните за спора факти, е направил необосновани и в нарушение на материалноправната норма на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ изводи. Неправилно е прието наличието на законовите предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. От данните по делото не се установява чужденецът да е бил подложен на преследване в страната си по произход по визираните в чл. 9 от ЗУБ причини, което да се състои в нарушаване на негови основни права посредством тежки по естество или повторяемост действия. Не са били установени и данни за тежко посегателство по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и чл. 15 буква в от Директива 2004/83/ЕО, поради което се явяват незаконосъобразни изводите на първостепенния съд за наличието на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. За признаване на хуманитарен статут следва чужденецът да е бил принуден да напусне страната си поради заплаха за живота, сигурността и свободата на основата на излагане на реална опасност от тежки посегателства по смисъла на цитираната норма. В настоящия случай не се установява лицето да е било принудено да напусне Йемен поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Липсват твърдения относно наличие на заплаха за живота, сигурността и свободата на чужденеца поради насилие, възникващо от ситуации, като въоръжен конфликт, нито за опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Установената фактическа обстановка не дава достатъчно основание да се приеме, че кандидатът е бил принуден да отпътува от Йемен поради реална опасност от тежки посегателства, тъй като напускането на страната се дължи на причини, които са извън предпоставките на чл. 9 от ЗУБ. Преценката на общата ситуация в Йемен и бежанската история на кандидата сочат, че последният не е изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Действително по делото са представени справка с вх. МД-842/22.12.2022 год., взета предвид от административния орган при издаването на оспорения акт, от която е видно, че Йемен отдавна е най-бедната в икономическо отношение държава в региона на Близкия изток и Северна Африка и понастоящем се намира в тежка хуманитарна криза. Според оценки на Организацията на обединените нации /ООН/, през 2021 год. 24,1 милиона души са застрашени от град и болести. В същата справка е видно, че според най-новите данни на Световната продоволствена програма на ООН за продоволствената сигурност, разпространението на незадоволителната консумация на храна на цялата територия на Йемен леко намалява през октомври 2022 год. Посочено е че тези положителни констатации са в съответствие с констатациите та Интегрирана класификация на фазата на продоволствената сигурност / IPC /, публикувана на 06 октомври 2022 год., която показва подобрение в перспективите за продоволствена сигурност в сравнение с предишната прогноза, публикувана през март 2022 год. Така преценена ситуацията не дава основание да се приеме, че са налице условията за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ в хипотезата на предоставяне на хуманитарен статут по други причини от хуманитарен характер или други основания предвидени в българското законодателство, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисариат на ООН за бежанците. При тълкуване волята на законодателя следва да се съобразят основните положения, закрепени в глава първа от закона, като се отчете, че хуманитарен статут, наред с другите форми, предвидени в чл. 1, ал. 2 от ЗУБ, представлява особена закрила, която се предоставя в изключителни случаи. Под други причини от хуманитарен характер по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а хипотезата урежда останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. В конкретния случай такива не се изтъкват. Поради което по отношение на лицето не намират приложение чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което жалбата срещу оспорения административен акт се отхвърли. Воден от горното и на основание и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във вр. с чл. 222, ал. 1, АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,