Решение № 14823 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12138/2012 г.

Решение № 14823 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12138/2012 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ и е образувано по касационната жалба на Нуха Назем Шакер, гражданка на Ирак в лично качество и като майка и законен представител на малолетните й деца Сейф Макки Хади, роден на х.хх.хххх г. и Гадийр Макки Хади, родена на х.хх.хххх г. против решение № 3517 от 25.06.2012 г. постановено по адм. д. № 3856 по описа за 2012 г. на Административен съд - София град. Релевира оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че съдът не е анализирал всички факти и обстоятелства, които са от съществено значение за определяне на конкретната бежанска история, поради което съдът е достигнал до погрешни изводи за липсата на предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Не са преценени правилно фактите относно заплахите за живота и сигурността на жалбоподателя, реалната опасност от преследване спрямо него и от обоснования страх от нападение предвид смъртта на брат му, на която той е присъствал. Счита решението за неправилно и по отношение на изводите за липсата на вътрешен въоръжен конфликт в Ирак. Ответникът по касационната жалба - председател на Държавната агенция за бежанците оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано остановище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на касационната жалбоподателка срещу решение № 227/28.03.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, подадена в лично качество и като майка и законен представител на малолетните й деца Сейф Макки Хади, роден на х.хх.хххх г. и Гдийр Макки Хади, родена на х.хх.хххх г. Съдът е приел, че спрямо чужденката не са били предприети никакви действия, нито от официалните иракски власти, нито от някоя конкретна групировка, която държавата да не е в състояние да контролира. Няма данни, чужденката да е осъждана и арестувана в Ирак, същата е посочила, че не е имала проблеми с властите в страната. Налице е много ниска вероятност обикновените граждани да са цели на нападения от терористични групи. Липсва информация за наличие на въоръжени конфликти и сблъсъци в района на гр. Вавилон, от който идва чужденката. Анализирайки личната бежанска история съдът е достигнал до извод, че изложената бежанска история при проведените интервюта са налице несъответствия - относно годината, от която са започнали заплахите към семейството й - 2004 г. или 2007 г., както и относно заявеното при първото интервю обстоятелство за опит за отвличане на сина й, което е пропуснато при следващите интервюта. С оглед посоченото по-горе тълкуване на Съда на Европейските общности по дело № С-465 от 2007 г., информацията за ситуацията в Ирак. и липсата на тежки и лични заплахи по отношение на чужденката съдът е стигнал до извод, че не се установяват предпоставките по чл. 8 и чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Решенето е валидно, допустимо и правилно. Правни са изводите на съда въз основа на събраните по делото доказателства относно липсата на предпоставките, визирани в хипотезата на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденката. Съдът е обсъдил приложимите материалноправни норми и е достигнал до верен извод относно ситуацията в страната по произход, и наличието на основания за предоставяне на закрила по реда на ЗУБ. Правилно се посочва, че налице е основание за закрила по чл. 9 от ЗУБ тогава, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Това условие не е налице в настоящия случай. При решаване на настоящия случая следва да се имат предвид и мотивите на Върховния административен съд, изложени в решение по адм. д. № 12132/2012 г. на ВАС, относно молба за закрила, подаден от съпруга на настоящата касационна жалбоподателка. Мотивите на това решение не следва да се повтарят в настоящото съдебно решение, макар че същите са относими и към настоящия случай, доколкото в бежанската си история двамата съпрузи - Макки Хади Насер и Нуха Назем Шакер се позовават на едни и същи факти, въз основа на които претендират закрила. С оглед на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд правилно е достигнал до извод за неоснователност на молбата за закрила и за материалноправна и процесуалноправна законосъобразност на обжалваното решение № 227/28.03.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС. Предвид изложеното обжалваното решение следва да се остави в сила, поради което Върховният административен съд,