Решение № 15276 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3163/2019 г.

Решение № 15276 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3163/2019 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Марков от [населено място], срещу решение № 7 от 28.01.2019 г. постановено по адм. дело № 578/2018 г. по описа на Административен съд - Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 1807/27.09.2018 г. по Протокол № 36 на Общински съвет - Стара Загора в частта му за налагане на временна забрана за ограждане на УПИ VII - 6152 и УПИ VIII – 6152 в кв., представляващи поземлени имоти с идентификатори 68850.513.6945 и 68850.513.6946 по плана на гр. Стара Загора, кв. "Бедечка", а в частта относно УПИ VI – 6152 в кв. 817, представляващ поземлен имот с идентификатор № 68850.513.6944 е оставена без разглеждане и производството е прекратено. Жалбоподателя, чрез процесуалния си представител обжалва решението, като неправило, необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска се решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Ответната страна – Общински съвет Стара Загора, чрез юрк. Вълчева оспорва касационната жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Н. Марков против решение № 1807/27.09.2018 г. на Общински съвет - Стара Загора в частта му за налагане на временна забрана за ограждане на УПИ VII - 6152 и УПИ VIII – 6152 в кв 817., представляващи поземлени имоти с идентификатори 68850.513.6945 и 68850.513.6946 по плана на гр. Стара Загора, кв. "Бедечка". Оспореното решение е било прието по предложение на кмета на община Стара Загора от 11.09.2018 г. за налагане на временна забрана за ограждане на поземлени имоти в кв. "Бедечка", в което са изложени мотиви, че с оглед постъпилите в общинска администрация сигнали за случаи, в които собствениците на имоти, попадащи в територията на парк "Бедечка", съгласно изменения Общ устройствен план (ОУП) на град Стара Загора, одобрен с решение № 1115/28.09.2017 г. на Общински съвет - Стара Загора, влязъл в сила на 1.06.2018 г., са започнали да изграждат ограждения. Тези действия са в разрез с предвижданията на ОУП в частта му за квартал/парк "Бедечка" и затрудняват ползването на парка, като се възпрепятства възможността да се запазят съществуващите паркове и дървесната растителност. Предложението на кмета на община Стара Загора е допълнено на 26.09.2018 г., като са изложени допълнителни мотиви за необходимостта от налагане на временната забрана за ограждане, като е посочено, че с влязлото в сила изменение на ОУП за кв. "Бедечка" са обособени три зони – устройствена зона за озеленяване, зона за обществено и делово обслужване, за смесена устройствена зона за жилищно застрояване и обществено обслужващи дейности. От представените по делото доказателства е установено, че имотите собственост на жалбоподателя попада в територия предвидена с ОУП за обекти на зелената система. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и същото е в съответствие с материалния закон. Съдът е направил извод, че решението, с което е наложената забраната е прието от Общинския съвет с необходимото мнозинство, в същото са изложени фактически мотиви съвпадащи с целта на мярката, а именно осигуряване на достъп до озеленената фактическа територия и запазване на съществуващите дървесни видове. При анализ на представените по делото доказателства и относимите правни норми, съдът е приел, че постановеното решение е в съответствие с нормата на чл. 48, ал. 12 от Закон за устройство на територията (ЗУТ). С оглед изложеното е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Решението е правилно. Съдът правилно е приел, че при приемането на решение № 1807 от 27.09.2018 г. на Общински съвет - Стара Загора не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. С оглед нормативното предписание на чл. 48, ал. 12 от ЗУТ съдът правилно е приел, че оспореното решение на Общински съвет - Стара Загора е прието в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби на ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 12 от ЗУТ по предложение на кмета на общината с решение на общинския съвет, прието с мнозинство две трети от общия брой на съветниците, може да се налага временна забрана за ограждане на поземлени имоти в територии, предвидени с общ или подробен устройствен план за изграждане на първостепенната улична мрежа, за метрополитена, за трамвайни или железопътни линии, за обекти на зелената система и за съоръжения за третиране на отпадъци, като е предвидено, че забраната се налага еднократно за срок не по-дълъг от три години. Следователно упражняването на правомощието за приемането на решение от Общинския съвет за налагане на временна забрана за ограждане на поземлени имоти в хипотезата на чл. 48, ал. 12 от ЗУТ, изисква кумулативното наличие на три предпоставки, а именно: 1. Внесено предложение от кмета на общината; 2. Влязъл в сила Общ устройствен план или Подробен устройствен плана за съответната територия и 3. ОУП или ПУП да предвижда за тази територия някое от регламентираните в чл. 48, ал. 12 от ЗУТ в условията на алтернативност устройствени мероприятия. В случая за територията на квартал/ парк "Бедечка" е налице влязло в сила изменение на ОУП. Доколкото регламентираната материалноправна предпоставка за упражняването на правомощието по чл. 48, ал. 12 от ЗУТ, не ограничава налагането на временна забрана за ограждане на поземлени имоти до хипотезите на първично одобряване на общи и подробни устройствени планове или на одобряване на изцяло нови устройствен планове, следва извода, че налагането на забраната е приложимо и при одобрено изменение на частично изменение на влязъл в сила и действащ ОУП/ ПУП. От приетите по делото доказателства съдът е направил правилен извод, че в случая са налице материално правните предпоставки на чл. 48, ал. 12 от ЗУТ. Безспорно е, че имотите на жалбоподателя са включени в територията, която съгласно влязлото в сила изменение на ОУП на гр. Стара Загора и прилежащите крайградски територии в частта му за квартал/парк "Бедечка" и попада в устройствена зона Оз и съответно в територия, предвидена по ОУП за паркове, градини и озеленяване, т. е за обекти на зелената система - едно от устройствените мероприятия, регламентирано в чл. 48, ал. 12 от ЗУТ като релевантно материалноправно основание за налагане на временна забрана за ограждане на поземлени имоти. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че съдът не е обсъдил оплакванията наведени в жалбата и подкрепени с писмени доказателства. Съдът е направил обстоен анализ на представените по делото доказателства и относимите правни норми въз основа на което е стигнал до правилни и законосъобразни изводи. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че доколкото въз основа на одобреното изменение на ОУП на гр. Стара Загора и прилежащите крайградски територии в частта му за квартал/парк "Бедечка", не е налице одобрен и влязъл в сила ПУП, предвиждащ изграждането на обекти на зелената система в територията, отредена по ОУП за озеленяване, не е изпълнен фактическия състав на чл. 48, ал. 12 от ЗУТ от гледна точка на изискването за територията да е предвидено изграждането на обекти на зелената система. Действително съгласно чл. 103, ал. 2 от ЗУТ, Общите устройствени планове определят преобладаващото предназначение и начина на устройство на отделните структурни части на териториите в обхвата на плана, а конкретното предназначение и начин на устройство на отделните поземлени имоти, обхванати от плана, се определя с подробен устройствен план /чл. 103, ал. 3 от ЗУТ/. Но с оглед регламентираното в чл. 104, ал. 1 от ЗУТ, че ОУП е основа за цялостното устройство на териториите на общините или на части от тях, като предвижданията на общите устройствени планове, с които се определят общата структура и преобладаващото предназначение на териториите, видът и предназначението на техническата инфраструктура и опазването на околната среда и обектите на културно-историческото наследство, са задължителни при изготвянето на подробните устройствени планове/ и в чл. 103, ал. 4 от ЗУТ /че всеки устройствен план се съобразява с предвижданията на концепциите и схемите за пространствено развитие и устройствените планове от по-горна степен, ако има такива, и представлява по отношение на тях по-пълна, по-подробна и конкретна разработка/, следва извода, че предвиденото по ОУП установяване на зона за озеленяване в максимална степен от цялата територия на кв. "Бедечка", в която територия безспорно попадат имотът на жалбоподателя, е достатъчно да се приеме, че този имот ще се засегне от промяната в предвижданията по устройствените планове. За целта на налагането на забраната за ограждане на поземлени имоти по чл. 48, ал. 12 от ЗУТ, а именно да се осигури осъществяването на предвижданията за предназначението и устройството на съответната територия, е без правно значение какво би било конкретното предназначение на имота по ПУП. След като законът регламентира, като необходимо и достатъчно условие за налагане на временна забрана за ограждане на поземлени имоти в територии, за които ОУП предвижда изграждането на обекти на зелената система, очевидно липсата на одобрено изменение на ПУП за промяна на предназначението и респ. в режима на застрояване на територията, не е пречка за упражняването на правомощието по чл. 48, ал. 12 от ЗУТ. Действително временната забрана за ограждане на поземлени имоти в територията, в която попадат и имотите на В. Василев е свързана с ограничения при упражняването на правото на собственост върху тях, но тези ограничения не са недопустими, а се явяват последица от упражняване на нормативно регламентирано правомощие при предвидена в закона възможност за налагане на ограничителната мярка, засягаща собствеността. Превесът на обществения интерес във връзка с реализирането на предвидени по ОУП/ПУП устройствени мероприятия и в частност да се осигури достъп до имотите, попадащи в територии, предвидени за обекти на зелената система, е определен от законодателя като легитимна причина да се засегне правната сфера на отделните лица, включително и чрез упражняването на правомощието по чл. 48, ал. 12 от ЗУТ. С оглед изложеното първоинстанционният съд правилно е приел, че са налице елементите на правопораждащия фактически състав, с който правната норма на чл. 48, ал. 12 от ЗУТ свързва приемането от Общински съвет – Стара Загора на решение за налагане на временна забрана за ограждане на поземлени имоти на територията на квартал/ парк "Бедечка". В контекста на изложеното постановеното решение е валидно допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,