Решение № 385 от 31.10.2014 г. на ВКС по н. д. № 1217/2014 г.

Решение № 385 от 31.10.2014 г. на ВКС по н. д. № 1217/2014 г., II н. о., НК, докладчик съдията Бисер Троянов Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения С. И. Ц. за възобновяване на производството по в. н. о. х. д. № 32/2014 г. на Окръжен съд - Пазарджик, отмяна на решение № 42 от 17.03.2014 г., за да бъде оправдан осъденият или да бъде намалено наложеното му наказание. Искането се позовава на посочените в разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК основания за допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК. Осъденият С. И. Ц. и неговият служебен защитник адвокат Б. К. -А. поддържат искането. Допълнително служебният защитник навежда и касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК с подробни аргументи в документ, наречен "писмена защита". Настоява за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на досъдебното производство. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита атакувания съдебен акт за правилен и законосъобразен, а постъпилото искане - за неоснователно, като предлага то да бъде отхвърлено. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С решение № 42 от 17.03.2014 г. по в. н. о. х. д. № 32/2014 г. Пазарджишкият окръжен съд потвърдил присъда № 242 от 25.10.2013 г. по н. о. х. д. № 755/2013 г. на Районен съд - Пазарджик, с която осъденият С. И. Ц. бил признат за виновен в това, че в периода от 17.30 ч. на 20.09.2012 г. до 08.00 ч. на 25.09.2012 г., в землището на В. дол, след предварителен сговор с Д. С. Сл. в немаловажен случай, от трасе на газопровод изграждан от [фирма] - ..., чрез използване на технически средства и на моторни превозни средства, отнел чужди движими вещи - 11 броя метални тръби на обща стойност 4 835,48 лв., поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2 и т. 5, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му било наложено наказание от две години лишаване от свобода. Със същата присъда осъденият Ц. бил признат за виновен и в това, че в периода от 20.09.2012 г. до 25.09.2012 г. в с. Л. и в землището на с. В. дол, върху лек автомобил марка "Р." си служил с контролни знаци: 2 броя регистрационни табели с д. к. [рег. номер на МПС], издадени за друго моторно превозно средство, поради което и на основание чл. 345 от НК и чл. 54 от НК му било наложено наказание от три месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на осъдения било определено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от две години, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор, на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. Процесуално допустимото искане на осъдения С. И. Ц. за възобновяване на наказателното производство, е направено в законовия шестмесечен срок, но разгледано по същество е неоснователно. Не е допуснато претендираното нарушение на материалния закон. Приетите с въззивното решение и в мотивите към първоинстанционната присъда факти представят поведението на осъдения Ц. за престъпно. Според установените от съдилищата факти той е участвал в кражбата на вещи след предварителен сговор с друг осъден, като за целта използвал лек автомобил "Р." с монтирани контролни знаци за друго МПС. Събраните по делото доказателства в достатъчна степен разкриват реализираната от осъдения Ц. престъпна дейност. Доказателствените източници, макар и косвени по своя характер, в своето многообразие и съвкупна оценка водят до единствено възможния извод за участието на осъдения в кражба на 11 броя метални тръби (с дължина от 12 м), които били влачени с помощта на автомобил и въжета от мястото им на складиране в местност, предназначена за изграждане на тръбопровод, до мястото, където били нарязани (следи от метална стопилка били намерени на местопрестъплението, в багажното отделение на лекия автомобила на осъдения Сл. ("О. А."), в лек автомобил ("Р...") и в гаража на осъдения Ц.; части от нарязана тръба били предадени от двамата осъдени в пункт за вторични суровини в с. Л., откъдето вещите били иззети; липсващи листа от книжка за техническа експлоатация на л. а. "Р." съвпадали по общи признаци с протектора на задна лява гума на ползвания от осъдения били намерени на местопрестъплението, а следите от грайфер на местопрестъплението Ц. лек автомобил. Поведението на осъдения С. Ц. правилно е квалифицирано за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2 и т. 5, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, както и по чл. 345 от НК. Не е налице съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Касационната инстанция счита, че не може да разгледа посоченото в писмената защита на служебния защитник касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, защото не е предявено с искането за възобновяване или поне като негово писмено допълнение в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 3 от НПК. Наложеното на осъдения С. И. Ц. наказание от две години лишаване от свобода не подкрепя изтъкнатия довод за явната му несправедливост. Подбраният размер на санкцията е съобразен с изложените в мотивите към първоинстанционната присъда индивидуализиращи предпоставки: стойността на отнетото имущество, многобройните квалифициращи деянието признаци, демонстрираната престъпна дързост и настойчивост в преследване на престъпната цел, предходните две осъждания за престъпления по чл. 343б, ал. 1 от НК (от 5.09.2009 г., с влязла в сила присъда на 3.10.2009 г.) и по чл. 343в, ал. 2 (от 24.02.2010 г., споразумение от 25.02.2010 г.) и с лошите характеристични данни. Определеното наказание е близо до минималната граница за квалифицирана кражба, за която наказанието лишаване от свобода е в размер от една до десет години. Санкцията съответства на тежестта на извършеното престъпление, на обществената опасност на дееца и на изведените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. То е законосъобразно отмерено, поради което може да способства за постигане на целите по чл. 36 от НК. Затова наложеното наказание лишаване от свобода е справедливо. Не е налице проявление на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Не са допуснати претендираните от осъдения С. И. Ц. нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК, поради което искането за възобновяване на въззивното производство по делото като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд по изложените съображения и на основание чл. 425 от НПК