Решение № 16832 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2743/2013 г.

Решение № 16832 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2743/2013 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Иван Атанасов Иванов против решение № 7268/27.12.2012 г. по адм. д. № 11569/2011 г. на Административен съд - София-град като неправилно поради нарушение на материалния закон и е поискано същото да бъде отменено със законните последици. Направено е искане за присъждане на съдебни разноски. Ответната страна - Министърът на вътрешните работи, чрез юрк. М. Караниколова, с писмено становище оспорва касационната жалба. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът е отхвърлил иска на касационния жалбоподател против Министерството на вътрешните работи за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 9500 лева за периода от 23.05.2008 г. до 16.10.2008 г. от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица при ответника да изготвят и да му предадат необходимите документи, удостоверяващи неговия служебен стаж във връзка с прекратяване на служебното му правоотношение със заповед рег. № К-3133/22.05.2008 г. на министъра на вътрешните работи, в едно със законната лихва върху тази сума от завеждането на исковата молба до окончателното й плащане. Решението е правилно. Съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства като е изложил подробни правни съображения, които се споделят от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Необходимо е да се отбележи, че отговорността не се презюмира от закона, а е в тежест на ищеца да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за това. В случая по делото безспорно е доказано, че предявеният от Иван Атанасов Иванов осъдителен иск против Министерството на вътрешните работи не е доказан по своето основание. Касационният жалбоподател не е успял да докаже настъпването на твърдените имуществени вреди и наличието на непосредствена причинна връзка между забавата на администрацията при ответника да издаде удостоверителния документ за служебен стаж и липсата на регистрация на ищеца в бюрото по труда или наличието на вреди от невъзможността ищецът да постъпи на работа в "Демос С. В." ООД във връзка с молбата му от 29.08.2008 г. Също така по делото не се е установило какви вреди Иван Атанасов Иванов е претърпял, поради непостъпването на работа в това дружество, които да са пряка последица от бездействието на администрацията при Национална служба Полиция да удостовери служебния му стаж. Също така, както правилно съдът е посочил, размерът на претендираното обезщетение Иванов определя въз основа на полученото от него брутно трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец на заеманата от него длъжност в ГДБОП, което не може да се определи като претърпени вреди от невъзможността да започне работа в "Демос С. В." ООД. Такава вреда евентуално би била пропуснатото възнаграждение от нереализираното трудово правоотношение с дружеството. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател разноски не се дължат. Направеното искане от страна на процесуалния представител на Министъра на вътрешните работи - юрк. Мария Караниколова, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено, като касационният жалбоподател следва да заплати на ответната страна минималния размер за юрисконсултско възнаграждение от 150 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение,