Решение № 13568 от 14.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 884/2015 г.

Решение № 13568 от 14.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 884/2015 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Илиянка Илиева" ЕООД, срещу решение № 7526 от 05.12.2014 г. по адм. дело № 6125/2014 г., постановено от Административен съд София-град /АССГ/. Със същото са отхвърлени предявените искове по чл. 1 от ЗОДОВ срещу Национална агенция по приходите /НАП/ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 187 433,71 лв. и неимуществени вреди в размер на 5000 лева, ведно с дължимите лихви. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответникът - Националнва агенция за приходите изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима, подадена от надлежна страна в законоустановенвия 14-дневния срок за касационното обжалване на решението. Разгледана по същество е неоснователна. Производството е образувано по предявени от "Илиянка Илиева" ЕООД, и Илиянка Илиева като физическо лице искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу НАП за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 187 433,71 лв. от коиито претърпени загуби 56475,10 лв. и пропуснати ползи 130958,60 лв. вследствие на незаконосъобразни действия на органите по приходите изразяващи се в заверка на свидетелство за регистрация на фискално устройство модел Датекс DP-50-02 с инд. № DT257581 и инд. № на фискалната памет 02257581, издадено от фирма "Датекс" ООД на 17.07.2009 г., доколкото същият не е извършил "всички надлежни проверки" преди да направи заверката. В тази връэзка дружеството сочи, че претърпените вреди се изразяват в извършена по криминален начин продажба на негов собствен недвижим имот, за който е издаден неистински документ /фактура/ и фискален бон от посоченото фискално устройство. Твърденията са, че вредите са последица от неизвършена проверка досежно статута на фирмата и пропуск на длъжностното лице от администрацията на НАП да констатира, че от 1996 г. няма промяна в дейността на фирмата - застрахователно посредничество. Поддържа се становище, че след като заплащанията по тази дейност се извършва по банков път то е било излишно регистрирането на фискално устройство и то без знание на неья като управител, защото съгласието на зам. управителя било без пълномощия от нея и вредите са последица именно от регистрацията на фискалното устройство и издадениьят неистински документ - фактура за цената на продадения недвижим имот на фирмата. Претенцията за неимуществени вреди е в размер на 5000 лева. Административен съд София-град след събиране на надлежни доказателства е приел исковите претенции за неоснователни и е отхвърлил същите изцяло. За да постанови този резултат, съдът е счел, че липсва първата предпоставка за реализиране отговорността на държавата в лицето на НАП, а именно - незаконосъобразно действие или бездействие на длъжностни лица на НАП при упражняване на административна дейност. Административния съд е приел, че липсва и доказване на реално претърпени вреди от ищцовото дружество, тъй като не са представени доказателства от които да се направи обоснован извод, че процесния имот е излязъл от патримониума на дружеството. С оглед на тези констатации, АССГ е преценил, че не са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и предявените искове са неоснователни. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният административен съд е постановил обжалваното решение в открит съдебен процес, в който са били спазени всички процесуални права на страните, давани са указания в рамките на позволеното от закона, приети са били всичките им доказателства и е извършен обстоен анализ на същите като е направен обоснован правен извод за неоснователност на исковите претенции, който извод изцяло се споделя от касационната инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, дружеството не се е справило с възложената му от закона доказателствена тежест. Настоящия състав на ВАС, трето отделение счита, че първоинстанционният съд е достигнал до правилни изводи, че в конкретния случай липсва първата предпоставка за реализиране отговорността на държавата в лицето на НАП, а именно - незаконосъобразни действия на органите на приходната администрация. Обосновани на доказателствата по делото са изводите на АССГ, че действието по заверка на свидетелството за регистрация на фискалното устройство от органа по приходите е извършено на правно основание. Следва да се отбележи, че за органите на НАП не е налице законово задължение да проверяват други обстоятелства освен спазването на формата и реквизитите на свидетелството за регистрация. Административния орган няма задължението да проследява в какво се е изразявала до момента дейността на дружеството и начина на заплащане на услугите вйъв връзка с осъществяваната дейност, както към момента на регистрация на фискалното устройство така и след това. Също така във всеки един момент задълженото лице по свое усмотрение може да започне друга дейност, която предполага приемане на плащания в брой и за която ще се изисква въведено в експлоатация фискално устройство. С оглед на тези факти, доводите изложени в касационната жалба относно дейността на дружеството като застрахователен посредник и забраната за употреба на фискално устройство в застрахователното посредничество са ирелевантни за правния спор, поради което са и неоснователни. Изводите на първоинстанционния съд относно представеното пълномощно на зам. управителя, пред органите на приходната администрация се споделят от настоящата инстанция. Видно от самото пълномощно, упълномощеното лице е имало право да сезира НАП за искане за заверка на свидетелството за регистрация на фискалното устройство. С оглед на клаузите в пълномощното, пълномощникът е имал право да подава всякакви документи, молби и книжа по ЗДДС, а съгласно чл. 118 от ЗДДС ищецът като регистрирано по закона дружество е имал задължение да издава фискални касови бележки, когато приема плащания в брой. Върховен административен съд, състав на трето отделение приема, че АССГ е достигнал до правилен и обоснован на представените доказателства извод, че дружеството не е доказало реално претърпени вреди. От представените доказателства по делото не се установява ищецът да е загубил собствеността върху процесния имот. Не е представен влязъл в сила съдебен акт, с който предварителния договор е обявен за окончателен съгласно разпоредбите на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Правилни са изводите на АССГ, че не е доказано имотът реално да е излязъл от патримониума на дружеството и да е налице разпореждане с него. Налагането на обезпечителни мерки върху имота не е пречка за реализиране на ползи от него. Издаването на фактура и фискален бон не са елемент от фактическия състав на покупко-продажбата на недвижим имот, нито издаването им е предвидено в законодателството като форма на действителност на покупко-продажбата, към този момент. Настоящия съдебен състав на ВАС, напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд, че в конкретния случай дружеството не се е справило с доказателствената тежест и не са доказани реално настъпили вреди. По отношение на предявения иск за неимуществени вреди, решаващия състав на ВАС споделя изводите на първоинстанционния съд за липса на доказателства, от които да се направи обоснован извод за реално претърпяване на такива.. Административният съд е достигнал до обоснован извод за неоснователност на исковите претенции по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и правилно е отхвърлил същите. Предвид изложеното, оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,