Решение № 2592 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6636/2019 г.

Решение № 2592 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6636/2019 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. М., З. М. и М. М. чрез своята майка и законен представител С. Методиева чрез техния пълномощник срещу решение № 417/01.03.2019 г. по адм. д. № 616/2018 г. на Административен съд Благоевград. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба- кметът на община Симитли не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторите срещу заповед № 315/31.05.2017 г. на кмета на община Симитли, с която им е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "пристройка", находящ се в урегулиран поземлен имот УПИ- VІ, пл. № 606, кв. 89 по плана на гр. Симитли като изграден без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Пристройката към съществуваща жилищна сграда осъществява достъпа до първия жилищен етаж от улицата. На нивото на приземния етаж е изградена бетонова плоча, закотвена към съществуваща жилищна сграда и подпорна стена към улица. На нивото на улицата е изпълнена бетонова площадка и стълби до ниво плоча. От към улицата има входна врата 100/194 см. и прозорец с размери 231/194 см., като останалите стени са от тухлена зидария. Пристройката е покрита с едноскатен покрив от дървени греди, дъсчена обшивка и битумна хидроизолация с посипка и не е захранена с ток и вода. За констатирания на място строеж не е издадено разрешение за строеж и не са одобрявани инвестиционни проекти. Строежът не попада и в изключителната хипотеза по § 16 от ПР на ЗУТ, тъй като е извършен след 2005 – 2006 г. Не са налице и предпоставките на пар. 127 ПЗР ЗИД ЗУТ. Административния акт не е издаден в нарушение правилото на чл. 6, ал. 5 от АПК. Незаконният строеж се премахва, ако не е търпим, независимо дали при изпълнението на заповедта ще настъпят вреди. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че се касае за строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 ДР на ЗУТ, тъй като е налице пристройка към първи жилищен етаж от двуетажна сграда, трайно прикрепена към земята. Правилно съдът е определил и категорията на строежа като пета съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗУТ. За изграденото не са налични строителни книжа, което сочи на незаконен строеж. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна на предизвика правната последица премахване. Тази последица може да бъде преодоляна само ако са налице предпоставките за търпимост на строежа. В случая от доказателствата по делото се установява година на извършване на строежа 2005-2006 г., тъй като строежът е извършен след прокарване на улицата и след построяването на подпорната стена. В случая с оглед времеизвършването на строежа-2005-2006 г. не са налице условията на пар. 16 ПЗРЗУТ и на пар. 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ, тъй като крайният срок за извършване на незаконен строеж, който може да бъде търпим, е 31.03.2001 г. Спрямо установените факти съдът правилно е приложил материалния закон. Безспорно от заключението на вещото лице се установява, че достъпът до първия етаж на къщата, което е жилището на касаторите, е препятстван. В този смисъл изводът на съда, че възраженията, свързани с изпълнението на заповедта нямат отношение към законосъобразността на оспорения административен акт и са свързани с изпълнителното производство, се споделя и от настоящата инстанция. Фактът на препятстван достъп до собствената жилищна сграда на жалбоподателите не обосновава възможност за извършване на незаконно строителство. В разглеждания аспект решаващият съд правилно е тълкувал разпоредбата на чл. 6, ал. 5 АПК, според която административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Настоящата инстанция споделя заключението на съда, че задължението за премахване може да отпадне само при условието на чл. 6, ал. 5 от АПК - при вреда, явно несъразмерна с целите на недопускане на неразрешеното строителство. Случаите на премахване на незаконно строителство са регламентирани със специалния ЗУТ, който не предвижда като условие за премахване липсата на вреди. Поради това незаконното строителство се премахва без значение дали при изпълнението на заповедта за премахване ще настъпят вреди. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми, поради което решението като процесуално и материалнозаконосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,