Решение № 3412 от 8.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2339/2018 г.

Решение № 3412 от 8.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2339/2018 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) срещу решение № 44/03.01.2018 г., постановено по адм. д. 417/2017 г. по описа на Административен съд-Русе (АС-Русе). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде решен спора по същество. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът М. Добрева оспорва касационната жалба по подборни съображения, изложени в писмен отговор и писмено становище. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното съдебно решение № 44/03.01.2018 г., постановено по адм. д. 417/2017 г. по описа на АС-Русе е отменена заповед № ОСОС-61/06.10.2017 г. на изпълнителния директор на БАБХ, с която е прекратено служебното правоотношение на М. Добрева за длъжността: главен експерт в отдел "Растителна защита" в ОДБХ – Русе при БАБХ, с ранг І-ви младши, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). За да обоснове този правен извод решаващият съд приема, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на законоустановената форма, но е незаконосъобразен, постановен в нарушение на закона и целта на закона. Така постановеното съдебно решение е действително, допустимо и правилно. Административният съд е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства и въз основа на тях е установил правилно фактическата обстановка по спора. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че липсва задълбочен анализ на действията по органа по назначаване. Изключително внимателно АС-Русе е разгледал издадените на 03.10.2017 г. и 06.10.2017 г., за да достигне до законосъобразния правен извод, че изпълнителният директор на БАБХ не е предприел необходимите действия по изпълнение на влязлото в сила съдебно решение, а превратно е упражнил предоставените му правомощия. На 04.10.2017 г. е извършено е напълно формално е възстановяване на държавна служба на М. Добрева на длъжност, която е създадена на 03.10.2017 г. чрез трансформация на свободна щатна бройка, а непосредствено след това на 06.10.2017 г. съкратена и е прекратено служебното правоотношение на възстановената служителка. Установено е че тази вакантна щатна бройка е използвана по сходен начин и в предходен момент за кратък период при провеждане на конкурентен подбор. Правилно решаващият съд е приел за установено, че по този начин органът по назначаването като упражнявайки предоставените му от закона правомощия не е целял да постигне законна цел – изпълнение на влязло в сила съдебно решение чрез осигуряване на реална възможност на възстановения държавен служител да изпълнява служебните си задължения за продължителен период от време, а се е целяло само привидно да бъде спазена разпоредбата на чл. 122 от ЗДСл и отново да бъде прекратено служебното правоотношение на същия държавен служител. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна претендира разноски, но не са представени доказателства, че такива са направени, поради което независимо от изхода на спора и направеното искане, разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,