Решение № 7612 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1645/2013 г.

Решение № 7612 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1645/2013 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ангел Димитров Гроздарев срещу решение № 6650 от 5.12.2012 г., постановено от Административен съд София-град, първо отделение, 11 състав по адм. д. № 6143/2012 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Ответникът - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с представено по делото писмено становище, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като неправилно да бъде отменено. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на административен акт - уведомително писмо изх. № 02-010-6500/3712 от 2.10.2011 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за извършено оторизация на схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. С определение № 3233 от 16.07.2012 г., съдът е приел, че жалбата, в частта с която се иска отмяна на оспорения акт като незаконосъобразен е недопустима за разглеждане, поради просрочие и за тази част е прекратил производството по делото. Определение е съобщено на жалбоподателя, не е обжалвано и е влязло в сила. По този начин съдът е приел, че допустимия предмет за разглеждане е искане за прогласяване на нищожност на оспорения акт. Във връзка с така уточнения предмет на разглеждане, съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден от административен орган, притежаващ материална компетентност по чл. 20а от ЗПЗП и в предписана от закона форма. Съдът е приел, че в производството по издаване на административния акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон, които да обосноват извод за недействителност на уведомителното писмо. По тези доводи съдът е отхвърлил оспорването с искане за прогласяване на нищожност на уведомителното писмо. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Основния довод, който се излага в касационната жалба е за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от решаващият съд. Твърди, се в нарушение на разпоредбата на чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът не е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, а се произнесъл само по отношение на възражение за нищожност. Тези доводи са неоснователни. С определение № 3233 от 16.07.2012 г. съдът е приел, че оспорването с искане за отмяна като незаконосъобразен на оспорения административен акт е недопустимо за разглеждане, поради просрочие. Поради тази причина съдът е оставил без разглеждане жалбата в тази част и е прекратил производството по делото. Със същото определение съдът е разпоредил, че допустимия предмет за разглеждане е само оспорването с искане за прогласяване на нищожност на уведомителното писмо. Това определение е съобщено на оспорващата страна и в дадения срок не е обжалвано по съответния инстанционен ред, поради което е влязло в сила. Именно на това основание, с обжалваното решение съдът се е произнесъл само по допустимия за разглеждане предмет - искане за прогласяване на нищожност на оспореното уведомително писмо. Прилагането на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК е обусловено от процесуалната допустимост на оспорването, а в случая съдът се е произнесъл с влязло в сила определение, че оспорването с доводите за незаконосъобразност е недопустимо. Твърденията в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила са относими към проверката за законосъобразност на административния акт и по изложените съображения по тези доводи съдът не дължи произнасяне, поради недопустимост на оспорването в тази част. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение