Решение № 13898 от 19.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2993/2014 г.

Решение № 13898 от 19.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2993/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е образувано по жалба на Траян Григоров Ангелов от гр. София, срещу Решение № 771/10.12.2013 г. за отчуждаване на части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "АМ "Хемус" СОП пътен възел "Яна" от км 0+000 до км 8+460, подобекти: Събиратели - изпарители за дъждовни води и аварийни резервоари за депониране на замърсители при залпов разлив, разположени в участъците между км. 2+180 и км. 2+440 и между км 3+100 и км 3+360; препроектиране на селскостопански път на км. 1+065; реконструкция на ЕЛ 110 Кv при км 1+649 и реконструкция на Деривация при км 5+378 и Пътна връзка на територията на област София (обн. ДВ бр. 108 от 17.12.2013 г.) в частта му, с която е определено парично обезщетение в размер от 1654 лева за отчуждаваната част от 1.425 дка от поземлен имот с идентификатор 22304.7897.1 в землището на с. Долни Богров. Незаконосъобразността на решението в оспорената му част се основава на: твърдяно непосочване на имотите, които се отчуждават и техните собственици в него, конкретно на частта в която решението се оспорва, както и че не е определено изискуемото се от закона равностойно парично обезщетение за отчуждаемата част от имота. Ответната страна - Министерският съвет на Република България, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители също изразяват становища за неоснователност на жалбата. Заинтересованите страни Таня Йорданова Павлова, Сладунка Георгиева Найденова, Лиляна Георгиева Петрова, Златка Георгиева Николова, Любомир Георгиев Динчов, Стефка Александрова Мирчева, Гюргя Иванова Колева, Лефена Борисова Иванова, Светлана Радкова Иванова, Искра Радкова Благоева, Тодорка Григорова Ангелова, Йорданка Стоянова Николова, Николина Стоянова Кръстанова, Стойка Димитрова Кръстанова, Надка Георгиева Галева, Гергана Володиева Трайкова и Радослава Ангелова Недялкова, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, на основание проверката по чл. 159 АПК за допустимостта на жалбата, приема, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: В процедура по чл. 34а във връзка с чл. 33 и чл. 34б от ЗДС с решение № 771/10.12.2013 г. на Министерския съвет е отчуждена част от имот с идентификатор 22304.7897.1 в землището на с. Долни Богров, за реконструкция за деривация при к-т Кремиковци, който имот преди влизане в сила на ПУП попада в селскостопанска територия и се ползва като нива. Имотът се отчуждава от Ангел Иванов Спасов -наследодател на жалбоподателя и заинтересованите страни, физически лица, видно от удостоверение за наследници № 117/4.11.2013 г. на с. Долни Богров, Община Столична. Правото им на собственост се установява от представеното решение на Поземлена комисия Кремиковци с № 512/10.09.1999 г. Видно от представената скица на поземления имот, издадена от СГКК гр. София с № 9260/18.02.2014 г. имота им, с площ от 16 500 кв. м. попада в с. Долни Богров, район Кремиковци в територия с предназначение земеделска и начин на трайно ползване - нива. За отчуждената от него площ 1.425 дка е определено обезщетение в размер на 1654 лева. Размерът на обезщетението е определен по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, във вр. с § 1а, т. 2 и т. 4, буква "в" от ДР на ЗДС при приета липса на пазарни аналози за землището на с. Долни Богров. Решението е издадено от компетентен орган, Министерски съвет на РБ съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС, тъй като отчуждаването на имотите - частна собственост е предназначено за изграждането на национален обект, в който случай отчуждаването се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите, както е процедирано в конкретния случай. Същото е със съдържанието, посочено в чл. 34б от ЗДС, визирана е държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, стойността на обезщетението и техните собственици. Извеждането на част от съдържанието му в приложение към него не основава сочената в жалбата незаконосъобразност, тъй като това приложение е неразделна част от решението при изрично препращане към него в т. 1. Спазени са и административно-производствените правила за вземане на решението посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС, които от своя страна са направили предложение за отчуждаване на имотите до Министерски съвет на РБ с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. Оспореното решение е съгласувано и е обнародвано в ДВ, бр. 108 от 17.12.2013 г. При така установеното се налага извод, че решението на МС за отчуждаване на части от процесните имоти, в това число и относно определеното обезщетение е издадено в необходимата форма и при законоустановеното съдържание, както и при спазване на административнопроизводствените правила за издаването му. По искане на жалбоподателя и с цел изясняване спорния по делото въпрос, съдът е назначил вещо лице, което отговаря на изискванията за "оценител на имоти", посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Същото е представило съдебно-оценителна експертиза като оценката на процесния имот е направена в два варианта. В първия вариант на база реално осъществена една сделка с имот в землището на с. Долни Богров обезщетението е определено на сума в размер от 17 160 лв. Във втория вариант, изготвен по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи, е определено равностойно парично обезщетение в размер на 1 777 лева. Заключението не е оспорено от страните и е прието от съда. Не е налице твърдяната от жалбоподателя незаконосъобразност на оспореното решение при непосочване в него че отчуждения имот е собственост на наследници на Ангел Иванов Спасов, а е посочено единствено името на наследодателя. Това нарушение е несъществено като правни последици, тъй като не рефлектира по никакъв начин върху определяне на кръга на съсобствениците, наследници на посоченото в решението лице, и не въвежда спор за собственост. В същност соченото като нарушение произтича от обстоятелството, че в регистъра към кадастралната карта имота, предмет на жалбата е записан като собствен на Ангел Спасов, видно от представената скица, а неговите наследници, сред които и жалбоподателя, не са упражнили дадените им от закона възможности да поискат изменение, съответно вписването им като действителни собственици. Освен това същите са надлежно уведомени за приетото решение, упражнено е правото на жалба и участие в производството пред съд за защита на притежаваните материални права. Неоснователен е довода за незаконосъобразност основан на твърдяното, че не е следвало да бъзе проведена процедура по отчуждаване, а такава за учредяване право на преминаване. С т. 1 на подлежащото на съдебен контрол за законосъобразност Решение № 771 от 10.12.2012 г. се отчуждават за държавна нужда части от имоти - частна собственост подробно описани в приложението по вид, размер, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици, съгласно влязъл в сила парцеларен план, одобрен със Заповед № РД-02-14-828 от 30.08.2013 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството. В приложението към обжалваното решение, в графа № 9 изрично е посочена площта на отчуждаване, без никакви допълнителни забележки. Отправеното до компетентния орган искане също е за отчуждаване на засегнатите имоти, а не за учредяване на други вещни права, каквото е и сервитутът, като ограничена власт върху чужд недвижим имот, принадлежащо на собственика на друг недвижим имот и представляващо изгода за използването на този имот. Сервитутът се учредява срещу обезщетение на собственика на служещия имот, което се определя с оглед на вредите, които той търпи. Веднъж определено обезщетението не търпи изменение, макар вредите да се увеличават или намаляват. С подписването на договор пред Нотариуса и с вписването му в нарочен регистър или с влизане в сила на решението на административен, сервитутът се счита учреден, без значение дали обезщетението е платено на собственика на служещия имот. Действащият към момента Закон за държавната собственост - глава трета, раздел I - предвижда процедура по принудително отчуждаване на имоти - частна собственост за държавни нужди, но не и такава по учредяване на "законни", т. е. без съгласието на собствениците сервитути. Такава процедура е налице в редица специални закони като напр. в чл. 192, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 210 от Закона за устройство на територията; в чл. 112 от Закона за водите; в чл. 64 - чл. 66 от Закона за енергетиката и § 26 от ПЗР на същия закон, но не и в ЗДС. Също така, съгласно чл. 33, ал. 4 от ЗДС отчуждените за задоволяване на държавни нужди имоти стават публична държавна собственост, докато при учредяване на сервитути собствеността на служещия имот не се променя. В конкретния случай не се представят доказателства за учредено ограничено право на ползване и основанието му. Наличието на възможност за това, при нереализирането й е извън предмета на производството, тъй като в случая се касае за обезщетяване на собствениците за отчужден имот, така както изрично е посочено в решението на Министерски съвет, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план. С оглед изложеното дължимото се обезщетение следва да се определи за отчуждената част, по заключението на вещото лице, тъй като предмет на оспорване е и стойността на определеното парично обезщетение, като се твърди, че същото е занижено и не съответства на действителната стойност на имота. Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС равностойното парично обезщетение за отчуждени принудително имоти се определя в съответствие с предназначението им преди влизането в сила на подробен устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждането на национален обект, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Не се твърди, а по делото не се и установява имота, предмет на жалбата да е урегулиран с подробен устройствен план преди този, предвиждащ изграждането на обекта, за който се извършва отчуждаването. От представената скица се установява, че попада по кадастралната карта в земеделска територия и е с начин на трайно ползване нива. Легална дефиниция на понятието "пазарни цени" е дадена в § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС - това са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Целта на посоченото неизчерпателно изброяване е да се обхванат възможно най-широк кръг правни сделки, които отговарят на определените от закона критерии, за да бъде определено справедливо парично обезщетяване за имота и бъдат защитени интересите на засегнатите собственици като същите бъдат възмездени парично с цена близка до цената, която биха получили при свободно договаряне, при отсъствие на каквато и да било принуда. Законът е дефинирал и понятието "имоти, намиращи се в близост до отчуждавания", като по отношение на процесния съгласно § 1а, т. 4, б. "в" от ДР на ЗДС това са тези, находящи се в едно и също землище в земеделските територии. При така изведените законови критерии съдът намира, че първия вариант на заключението на вещото лице, изготвен по сравнителния метод на оценяване по чл. 32, ал. 2 ЗДС и § 1а, т. 2 и т. 4, буква "в" от ДР на ЗДС е неприложим в настоящия случай, а обезщетението следва да се определя и по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, а именно по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи, както е сторено и от административния орган, по следните съображения. Съгласно посочените разпоредби равностойното парично обезщетение следва да се определи въз основа на осреднени цени от сделки, т. е. за определяне на пазарна цена са необходими не една, а поне две реално сключени сделки. В конкретния случай пазарна цена по този ред не може да бъде формирана, т. е. не може да бъде приет първия вариант от заключението на вещото лице, тъй като при изготвянето му е взета само една изповядана сделка от свободния пазар на земеделски имоти в землището на с. Долни Богров, а само по нея не може да бъде определена средна пазарна цена. Осреднена цена по смисъла на ЗДС не може да се получи от една сделка защото цената й е равна на нейната цена, а не на средна такава от две и повече сделки. Една сделка при това не може да характеризира пазара на земеделски земи, за да може да послужи като база за сравнение и определяне на средна пазарна цена на пазара на земеделските земи. Предвид изложеното настоящият състав приема, че в случая е неприложим сравнителният метод на оценяване по пазарни аналози по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Отчуждаваната част следва да се оцени по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ, при приложението на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС. Оценяването следва да стане по този ред, тъй като няма вписани сделки, отговарящи на параметрите на ЗДС за землището, в което се намира процесния имот. На основание казаното дотук, следва размерът на дължимото парично обезщетение за отчуждената част от имота да се увеличи в съответствие с втория вариант от заключението на вещото лице, основано на приложимия метод за оценка, а именно на сума в размер от 1 777 лв. Искането за присъждане на понесените по делото разноски е направено своевременно от жалбоподателя и е представен списък съгласно чл. 80 от Граждански процесуалния кодекс (ГПК). Следва да му бъдат присъдени такива в размер на 200 лева, внесен депозит за вещо лице. Искането за присъждане на разноски в размер на 500 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като не са представени доказателства за сключен договор за правна помощ и заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното Върховният административен съд, трето отделение,