Решение № 9697 от 1.11.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП срещу Решение 6933 от 23.11.2021 г., постановено по адм. д. 6633/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменен по оспорването на А. Евгениева, [ЕГН] с ЕТ А. Евгениева- гр.Батак, [ЕИК], с адрес гр. София, [улица],[улица], Ревизионен акт Р-22221020001938-091-001 от 11.02.2021 г., в частта потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и данъчноосигурителна практика" при ЦУ на НАП с решение 738/11.05.2021 г., с който на оспорващия е определен данък за внасяне по ЗДДС в размер 14 700 лв. за данъчен период м. 07.2016 г., ведно със съответните лихви. Подробни съображения, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение като неправилно и да се потвърди ревизионния акт. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация А. Евгениева, с ЕТ А. Евгениева гр.Батак в депозиран по делото писмен отговор, я оспорва по подробно развити в него съображения. В съдебно заседание този писмен отговор се поддържа от адв. Велков, който е представил и писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: За да отмени ревизионния акт в обжалваната от касационния жалбоподател част, с който на ревизираното лице е определен данък за внасяне по ЗДДС в размер 14 700 лв. за данъчен период м. 07.2016 г. на основание чл. 79, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС, ведно със съответните лихви, първоинстанционният съд е приел, че осчетоводяването на придобиването на автомобила Фолксваген Кади по сметка 205 (която е от група 20 на материалните сметки) е от значение за данъчното облагане, както и че за същия са начислявани амортизации, и при закупуването му е упражнено право на пълен данъчен кредит по чл.72 ал.1 от ЗДДС. Това сочи на избор на жалбоподателя да включи изцяло автомобила като стопански актив, а не само с частта, използвана за професионални цели / вж. т.т. 53 и 54 от решението на СЕС по дело С-118/11), поради което дължимият при придобиването на този актив ДДС подлежи изцяло и незабавно на приспадане. Прието е, че юридическите факти, пораждащи задължението за начисляване на ДДС при доставки по чл. 26, § 1 от Директивата за ДДС и чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, са различни от тези, изключващи правото на приспадане на данъчен кредит, поради което и съдът е намерил за недоказано твърдението на органите по приходите за липса на икономическа дейност на ЕТ, което да води до установяване на данъчно задължение по ЗДДС. По отношение на товарния автомобил с per. [рег. номер] в обжалваното решение е посочено, че същият е използван единствено под наем. Възмездното предоставяне на вещта за ползване представлява експлоатация на материално имущество, с цел получаване на доход от него, което е проявление на независима икономическа дейност, по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС. Всички тези факти изключват приложното поле на чл.79 ал.3 т.1 и т.2 б. а от ЗДДС. Първоинстанционният съд се е позовал на констатациите на Д ОДОП в решение 738/11.05.2021г., с което се отменя и изменя РА, в които е призната икономическа дейност на жалбоподателя по отношение на къщата за гости, и недоказване на лично ползване на активите - МПС от даньчно задълженото лице. Първоинстанционният съд е посочил също така, че при предходната ревизия, завършила с РА от 21.02.2017 г., за този данъчен период органите по приходите са признали право на данъчен кредит по процесната доставка с ЕООД "Найс Билдинг БГ" за наем на товарен автомобил, а в настоящето производство доказателства за неправомерно ползване на данъчния кредит не са били ангажирани от органите по приходите. Решението е правилно и касационната инстанция препраща към мотивите на АССГ на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Съгласно чл. 79, ал. 3 ЗДДС регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. Няма спор между страните по делото, че процесният автомобил Фолксваген Кади е закупен извън ревизирания период, а именно на 02.09.2015 г. от ревизираното лице, който извършва търговска дейност на територията на страната и е заприходен като ДМА в счетоводството му. Също така товарния автомобил е взет под наем от ЕООД "Найс Билдинг БГ" на 24.06.2016 г., също извън ревизирания период. Безспорно установено е също така, че по отношение на задълженията за ДДС за тези данъчни периоди от 01.05.2015 г. до 30.06.2016 г. ЕТ е бил ревизиран и e издаден РA P-22221016004957- 091-001/21.02.2017 г. Видно от съдържанието му правото на данъчен кредит по тези и други фактури с предмет доставки па строителни материали, СМР, консултантско възнаграждение, ел. енергия, и други стоки и услуги, свързани с изграждането на обекта общо в размер на 98 943,80 лв., е признато за правомерно ползвано. Следователно, с предишния ревизионен акт е признато, че ревизираното лице е извършвало реална дейност по изграждане на обекта и предоставяне на туристически услуги, като е използвал получените стоки и услуги за извършването на облагаеми доставки. В същия ревизионен акт не е установено и ползването на активите за лични нужди съгласно чл. 9, ал. 3, т. 1 ЗДДС, поради което не е отказано и правото на данъчен кредит. С процесния в настоящото производство ревизионен акт приходните органи приемат за установена вече друга теза за новия ревизиран период, а именно че всички активи на ревизираното лице са ползвани за лични нужди на едноличния търговец и персонала, а не за икономическата му дейност. Следва да се посочи, че в основната си част тази теза почива на констатации, приети за верни от приходните органи, но направени от друг административен орган ДФ Земеделие в друго административно производство. Видно обаче от доказателствата по делото, издадения от ДФ Земеделие в това производство АУПДВ е отменен с решение 60/02.02.2021 г. на Административен съд Пазарджик, оставено в сила с Решение 13/04.01.2022 г. по адм.дело 4302/2021 г. на ВАС. На следващо място, както правилно е приел и подробно обосновал Директорът на Дирекция ОДОП в решението си 738/11.05.2021 г., тези изводи на приходните органи се основават на предположения, и не са подкрепени от представените доказателства и установените факти. Правилно също така е посочено, че в случая постъпилата информация от ДФЗ, от гледна точка на данъчното законодателство, е по-скоро в подкрепа на тезата на жалбоподателя и останалите доказателства по преписката. Този правилен извод на Директора на дирекция ОДОП обаче не е приложен докрай и спрямо процесните автомобили, поради неналична документация. В случая обаче ревизиращите органи не са направили преки свои констатации относно изминатите километри, маршрути и т.н. от процесните автомобили, а са се позовали директно на констатираното от ДФ Земеделие , чийто Акт, както се посочи по-горе е отменен и няма обвързваща доказателствена сила. На следващо място основателно е и възражението на ответника по касация относно неправилното приложение на чл.79 ал.3 т.1 и т.2 б. а от ЗДДС, доколкото не се обосновава от приходните органи защо се коригира целия данъчен кредит, считано от началото на ревизирания период, и не е приложена съответната формула. В решението си Директорът на дирекция ОДОП е записал, че въпреки, че е посочено, че следва да бъде приложен чл. 79, ал. 3, т. 2 б. а от ЗДДС , то правилно органите по приходите е приложен чл. 79, ал. 2 от ЗДДС. Доколкото обаче става въпрос за материални активи, то съгласно ал.3 лицето дължи данък в размер, определен по съответната формула, а не целия размер на ползвания данъчен кредит. С оглед изложеното и останалите подробни мотиви в първоинстанционното решение, касационната жалба е неоснователна, а решението е правилно постановено и не са налице сочените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Като правилно съгласно чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, вкл. и в частта за разноските. Ответникът по касация претендира разноски за настоящата касационна инстанция, и предвид изхода на делото такива се дължат в размер на 1 000 лв. съгласно списъка за разноските по чл. 80 ГПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Осмо отделение