Решение № 227 от 19.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5175/2007 г.

Решение № 227 от 19.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5175/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова Производство по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (обн., ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г.). Образувано е по касационна жалба от Р. М. Ц. с адрес: гр. С., "З", бл. 10, вх. "А", ет. 19 против въззивно решение на Софийски окръжен съд, Гражданска колегия от 8.03.2002 г., постановено по гр. д. № 275/2001 г. С въззивното решение е оставено в сила решение на Ихтимански районен съд от 26.06.2000 г. по гр. д. № 183/1998 г., с което е отхвърлен предявения иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД от Р. М. Ц. срещу О. И. и Л. Л. Б., с адрес: гр. С., ж. к. "Л", бл. 351, ап. 40 за прогласяване нищожност на договор № 28/2.10.1997 г., като недоказан по основание. С жалбата се поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като О. И. не е собственик на имота, който е продала на ответницата Л с договор № 28/2.10.1997 г. Следователно, налице са условията на чл. 26, ал. 2 ЗЗД за уважаване на предявения иск, поради липса на основание. За ответницата по касация Л. Л. Б. жалбата е оспорена по съображения от процесуален представител адвокат Б. Твърди, че както процесната продажба от 2.10.1997 г., извършена 11 години след одържавяването на имота (1986 г.) така и Последващата продажба от Б. на трето лице З. С. с нот. акт № 191/26.06.1998 г. са напълно перфектни. За ответника по касация О. И. не е изразено становище по жалбата. Касационната жалба се приема, че е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и че е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съд, състав на III г. о. приема следното: Ищцата-касатор Р. М. Ц. твърди, че е собственик на дворно място от 422 кв. м в землището на с. В. по силата на съдебно решение от 20.03.1981 г. по гр. д. № 598/80 г. по описа на Ихтимански районен съд. Същият имот О. И. е продала на ответницата Л с договор за покупко-продажба № 28/2.10.1997 г. Счита, че имотът е придобит от ответницата от несобственик, поради което сключеният между ответниците договор е нищожен поради липса на основание (чл. 26, ал. 2 ЗЗД). Правилно въззивният съд е приел, че не е нищожен сключения между ответниците договор за покупко-продажба на процесния имот. Когато несобственик се разпорежда с един имот не може да се изпълни основното предназначение на сключения договор-съконтрахентът да придобие правото на собственост върху имота. Приобретателят на имот от несобственик не придобива право на собственост. Договорът за покупко-продажба е действителен договор, който, обаче, не поражда вещен ефект по отношение на неговия приобретател. В съдебното производство, образувано по предявен положителен установителен иск за прогласяване нищожност на сключен договор на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, поради това, че продавачът по договора не е собственик на имота, предмет на договора, както е в конкретния случай, не се включва в предмета на делото произнасяне по въпроса дали покупко-продажбата, ако е извършена от несобственик, може да се противопостави на действителния собственик на имота. Въззивното решение следва да се остави в сила, поради което Върховният касационен съд, състав на III г. о.