Решение № 11770 от 20.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5674/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на главен директор на ГД Оперативна програма околна среда" и ръководител на Управляващия орган /РУО/ на Оперативна програма Околна среда 2014-2020 г.", чрез гл. експерт Трайков, срещу Решение 296/27.02.2025 г., постановено по адм. д. 230/2023 г. по описа на Административен съд - Шумен, с което по жалба на община Шумен е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ АПВ-ОП-1/23.08.2023 г., издаден от главен директор на ГД Оперативна програма околна среда" и РУО на Оперативна програма Околна среда 2014-2020 г.". С касационната жалба се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се изводът на съда за незаконосъобразност на АУПДВ, мотивиран с прогласената с Решение 12712/22.11.2024 г., постановено по адм. д. 6825/2024 г. по описа на ВАС, нищожност на предходно издаден административен акт - Решение от 05.07.2018г. на РУО на ОПОС. В тази насока съдът не е съобразил, че с искова молба от 17.12.2024 г., подадена от МОСВ, е поискано обявяване нищожността на посоченото съдебно решение и в нарушение на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, вместо да спре производството по делото, се е произнесъл по същество, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че по отношение на задължението по т. 3 - 179 917.45 лв., е налице неяснота досежно фактическото основание, въз основа на което е възникнало посоченото задължение и как е определен размерът му. Оспорва се и изводът на съда, че по отношение на задълженията, обективирани в т.1, 1.1, 2, 2.1 и в т. 3 от АУПДВ, са налице постановени актове, които по правната си същност представляват годни изпълнителни основания и повторното им издаване, макар и по друг ред, за същите задължения е недопустимо. В тази връзка се сочи, че визираните задължения не са формирани поради финансова корекция, както грешно приема съдът, а от надплатен аванс и неверифицирани разходи, както и лихвите върху тях съгласно Решение за верификация от 05.07.2018 г., което не е годно изпълнително основание, което да предизвика принудително изпълнение на посочените в него задължения съгласно ЗУСЕСИФ. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът община Шумен, чрез адв. Велева, в писмен отговор и в съдебно заседание, излага подробно мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество съобрази следното: С оспорения пред административния съд АУПДВ АПВ-ОП-1/23.08.2023 г., издаден от главен директор на ГД ОПОС" и РУО на Оперативна програма Околна среда 2014-2020 г.", на основание чл. 166, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 35, ал. 3 от Наредба Н-3/22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводна година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество (Наредба Н-3/22.05.2018 г.), са установени задължения на община Шумен към Министерство на околната среда и водите (МОСВ) в общ размер на 6 200 088,83 лв., от които: т. 1. 981 274.83 лв. - надплатен аванс, съгласно Решение за верификация от 05.07.2018 г., за който е регистрирана нередност ОГ10С20/18/ КФ/120/01; т.1.1. 509 882.61 лв. - лихва за забава върху сумата от 981 274.83 лв., считано от 20.07.2018 г. до 31.07.2023 г.; т. 2. 2 980 373.86 лв. - неверифицирани разходи, представляващи недължимо платена сума съгласно Решение за верификация от 05.07.2018 г.; т. 2.1. 1 548 640.08 лв. - лихва за забава върху сумата от 2 980 373.86 лв., считано от 20.07.2018 г. до 31.07.2023 г.; т. 3. 179 917.45 лв. - недължимо платена сума. Установено е, че на 30.06.2016 г. между МОСВ, като управляващ орган, и община Шумен, като бенефициер, е сключен Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ Д-34-24/30.06.2016 г. (ДБФП - II) за изпълнението на проект Интегриран воден цикъл за гр. Шумен - II етап - втора фаза" (Проект - II), финансиран по Оперативна програма Околна среда 2014-2020 г." (ОПОС 2014-2020 г.). Дейностите по ДБФП - II са продължение на дейности по Договор за безвъзмездна финансова помощ DIR-51011116- С045/19.09.2012 г. (ДБФП - I) за изпълнение на проект Интегриран воден цикъл (ИВЦ) за гр. Шумен - II етап" (Проект - I), финансиран по ОПОС 2007-2013 г., които дейности не са завършени в сроковете, предвидени в ДБФП I. При изпълнение на ДБФП - I са сключени няколко договора с изпълнители, които продължават да се изпълняват и при реализиране на дейностите по ДБФП - II по ОПОС 2014-2020 г. Такъв е Договор DIR5101111-C045-L1-S-003/13.05.2014 г., сключен от община Шумен с изпълнителя Строително-предприемачески холдинг" ЕООД, на стойност 24 004 743.62 лв. без ДДС. С писмо изх. 08-00-615/28.01.2015 г. от РУО на ОПОС 2007-2013 г. е определена финансова корекция в размер на 5% от стойността на договор DIR-51011116-C45-L1-S-003/13.05.2014 г., потвърдена с писмо изх. 08-00-615/10.09.2016 г. на РУО на ОПОС 2014-2020 г. Определената финансова корекция от 5% е извършвана при: а) искане за междинно плащане (ИМП) 2 - 138 246.45 лв.; б) по ИМП 3 - 66 117.66 лв.; в) по ИМП 4 - 55 111.62 лв. по Проект - II, в които са предявявани разходи за възстановяване по Договор DIR-51011116-C45-L1-S- 003/13.05.2014 г., като удържаната сума възлиза на 259 475.73 лв. за сметка на БФП и 11 460.63 лв. - съответният собствен принос. С Решение от 30.04.2018 г. на РУО на ОПОС 2014-2020 г. е увеличен размерът на финансовата корекция по Договор DIR- 5101111 6-C45-L1-S-003/13.05.2014 г. от 5% на 10%. Същото е отменено с Решение 442/22.10.2018 г., постановено по адм. дело 372/2018 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, оставено в сила с Решение 11895/14.08.2019 г., постановено по адм. дело 15346/2018 г. по описа на ВАС. В изпълнение на ДБФП - II по ОПОС 2014-2020 г. от МОСВ са извършени плащания към бенефициера община Шумен, както следва: - на 29.08.2016 г. в размер на 981 274,83 лева - авансово плащане; - на 28.10.2016 г. в размер на 2 626 682,60 лева - междинно плащане; - на 02.12.2016 г. в размер на 1 256 235,48 лева - междинно плащане; - на 16.12.2016 г. в размер на 1 047 120,75 лева - междинно плащане; - на 12.04.2017 г. в размер на 508 773,77 лева - междинно плащане. С Решение от 05.07.2018 г. на РУО на ОПОС 2014- 2020 г., издадено в резултат на приключилия процес по верификация по искане на бенефициера за окончателно плащане 6 по проекта, не е одобрена сума по проекта в размер на 2 980 373.86 лв., представляваща безвъзмездна финансова помощ (БФП). Посочено е, че от верифицираната сума за сметка на БФП по проекта е приспаднат авансът по ДБФП II на стойност 981 274.83 лв. Общата сума, която следва да бъде възстановена от бенефициера възлиза на 3 961 648.69 лв. (2 980 373.86 лв. + 981 274.83 лв.). Административният съд е установил, че Решение от 05.07.2018 г. на РУО на ОПОС 2014- 2020 г. е обявено за нищожно с Решение 333/12.03.2024 г., постановено по адм. дело 337/2023 г. по описа на Административен съд - Шумен, оставено в сила с Решение 12712/22.11.2024 г., постановено по адм. дело 6825/2024 г. по описа на ВАС. Административният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Съдът е приел, че АУПДВ е незаконосъобразен, тъй досежно задълженията в пункт от 1, 1.1, 2, 2.1, РУО се е позовал на Решение от 05.07.2018 г. на РУО на ОПОС 2014- 2020 г., прогласено за нищожно с влязъл в сила съдебен акт. По отношение на задължението по т. 3 от АУПДВ, в размер на 179 917.45 лв., представляващи недължимо платена сума, съдът е приел, че е налице неяснота относно фактическото основание, въз основа на което е възникнало същото. Същевременно, за посоченото задължение е бил вече издаден акт през 2015 г., потвърден през 2016 г., който представлява годно изпълнително основание, препятстващо възможността за издаване на нов акт. Решението е правилно. По отношение на задълженията, установени с т. 1, т.1.1, т. 2, т. 2.1 от АУПДВ: Безспорно е между страните по делото, че фактическото основание, обосновало издаването на процесния АУПДВ в посочената част е Решение за верификация от 05.07.2018 г. на РУО на ОПОС 2014- 2020 г. За да формира извод за дължимост на задълженията по т. 1, т.1.1, т. 2, т. 2.1 от акта, управляващият орган се е позовал изцяло на решението от 05.07.2018 г., с което не е одобрена сума по проекта в размер на 2 980 373.86 лв., представляваща безвъзмездна финансова помощ и от верифицираната сума за сметка на БФП е приспаднат аванс по ДБФП II на стойност 981 274.83 лв. С АУПДВ не са изложени други фактически основания за издаването му в посочената част, освен цитиране на установяванията и разпоредителната част на решението за верификация. В съответствие с чл. 142, ал. 2 АПК административният съд правилно е съобразил прогласената нищожност на Решение за верификация от 05.07.2018 г. на РУО на ОПОС 2014- 2020 г. с влязъл в сила съдебен акт. Невалидността на този акт обуславя и правилност на извода, че АУПДВ, в частта на установените задължения по т. 1, т.1.1, т. 2, т. 2.1, е издаден при установена липса на посоченото в същия фактическо основание. Неоснователно е касационното възражение, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като не е спрял производството по делото с оглед искова молба от 17.12.2024 г., подадена от МОСВ, за прогласяване нищожността на Решение 12712/22.11.2024 г., постановено по адм. дело 6825/2024 г. по описа на ВАС. По искането с правно основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК за спиране на съдебното производство административният съд се е произнесъл с подробно мотивирано протоколно определение от 06.02.2025 г., постановено по делото. В тази насока правилно е прието, че Решение 333/12.03.2024 г., постановено по адм. дело 337/2023 г. по описа на Административен съд - Шумен, с което е обявена нищожността на Решение от 05.07.2018 г. на РУО на ОПОС 2014- 2020 г., е влязъл в сила съдебен акт, оставен в сила с окончателно Решение 12712/22.11.2024 г., постановено по адм. дело 6825/2024 г. по описа на ВАС. Наличието на висящо съдебно производство, образувано по искане за прогласяване на нищожността на решението на ВАС, не рефлектира върху стабилитета на Решение 333/12.03.2024 г. и не представлява основание за спиране на съдебното производство. По отношение на задълженията, установени с т. 3 от АУПДВ: За да определи размера на посоченото публично вземане, представляващо недължимо платена сума от 179 917.45 лв., РУО отново се е позовал на фактическите и правни установявания, съдържащи се в прогласеното за нищожно Решение за верификация от 05.07.2018 г. В тази насока е взето предвид, че съгласно отразеното на стр. 3, 4, 5, 6 и 7 от посоченото решение, в искането за окончателно плащане по проекта са подадени само разходи в размер на 3 026 098,32 лв. от БФП, които не покриват общата стойност на неверифицираните разходи по договора в общ размер от 4 516 563,64 лв. (вкл. 4 325 513,00 лв. от БФП и 191 050,64 лв. от СФ) и в общ размер от 2 400 474,36 лв. (вкл. 2 298 934,29 лв. от БФП и 101 540,07 лв. от СФ), поради което оставащата разлика се отразява в намаляване на верифицираните разходи, съответно увеличаване на неверифицираните разходи, за този договор в предходните искания за плащане. Посочено е, че по договор DIR-51011116-C045-L1-S-003/13.05.2014 г. има определена финансова корекция, която в момента на верификация на искането за окончателно плащане (към 05.07.2018 г.) е 10%, то сумата, с която се намаляват верифицираните разходи в предходни ИМП се намалява и със съответстващата 10% финансова корекция. След отпадане увеличението на финансовата корекция от 5% на 10%, т.е. при прилагане на 5% финансова корекция, административният орган е приел, че се явява разлика от 179 917.45 лв., с която се увеличават неверифицираните разходи по договор DIR-51011116-C045-L1- S-003/13.05.2014 г. и която следва да бъде възстановена от бенефициента. Следователно, с оглед позоваването изцяло на фактическите констатации и разпоредителната част на решението от 05.07.2018 г. при определяне на основанието и размера на публичното задължение, представляващо недължимо платена сума от 179 917.45 лв., АУПДВ и в тази част се явява издаден при липса на фактическо основание, което обуславя правилност на извода на административния съд за неговата незаконосъобразност. По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,