Решение № 13910 от 10.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7932/2020 г.

Решение № 13910 от 10.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7932/2020 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на "Посейдон корект" ЕООД, представено от адв. В. Владимирова, срещу решение № 95/13.04.2020 г. на Административен съд Кюстендил по административно дело № 408/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 3910/11.04.2019 г., издаден от длъжностно лице с функциите на орган по приходите от отдел "Местни приходи" при Община Кюстендил. Касаторът заявява общо трите категории касационни основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди пропуск на съда да възприеме пороци на АУЗД, водещи до нищожност, както и обуславящи унищожаемост съществени нарушения на административнопроизводствените правила в широкия смисъл на понятието, допуснати при издаването на акта. Иска отмяна на обжалваното решение и на АУЗД. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация – началникът на отдел "Местни приходи" при община Кюстендил отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Обсъждайки доводите на страните и извършвайки проверка на оспореното решение в обхвата на чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспореният пред АС Кюстендил АУЗД са установени в тежест на "Посейдон корект" ЕООД задължения за данък върху превозните средства за 2014 - 2018 г. в общ размер 6 755 лева с лихви за забава в размер 1 728. 17 лева. Задълженията са обвързани с притежаването от дружеството на седлови влекач марка "Волво ВНЛ 64 Т" с рег. [рег. номер на МПС], максимална маса на състава от превозни средства 40 т., брой на осите 3, с пневматично окачване и без екологична категория. По констатациите на първостепенния съд жалбоподателят е собственик на товарния автомобил, като го е придобил с договор в квалифицирана писмена форма от 14.06.2012 г. и не е подавал декларация по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ. За превозното средство е издадено свидетелство за регистрация № 009305602 от 3.01.2019 г., удостоверяващо посочено в заявлението на управителя на дружеството от същата дата обстоятелство на максималната маса на състава от превозни средства 40 000 кг. На 4.01.2019 г. от длъжностно лице на общинската администрация е генерирана и обработена автоматично по данни от регистъра на пътните превозни средства по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ и получена информация от МФ декларация с вх. № ДК540001211, в която данните съответстват на тези от свидетелството за регистрация от 3.01.2019 г. С позоваване на разпоредбите на чл. 52, т. 1 и чл. 53 ЗМДТ съдът е определил обекта на облагане и данъчно задълженото лице. Приел е, че като собственик на превозно средство "Подейдон корект" ЕООД е субект на задължението за плащане на местния данък върху превозните средства. Отрекъл е да е изключено задължението за данък върху превозните средства от неизпълнението на собственика на задължението му да декларира придобиването на автомобила. Според съда е възникнало правомощието на органа по приходите да установи публичните вземания по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК, като размерът на данъка е определен по реда на чл. 55, ал. 7 ЗМДТ и чл. 41, ал. 8 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на община Кюстендил. Ценил е като информационен източник за признаците от значение за определяне на размера на данъка свидетелството за регистрация от 3.01.2019 г. и заявлението на управителя на ДЗЛ от същата дата. Отрекъл е да е било дължимо в производството по регистрация да се установяват други признаци, освен тези от значение за идентификацията на превозното средство. Отрекъл е и да е било дължимо служебното прилагане от общинската администрация на данъчните преференции по чл. 59, ал. 3 ЗМДТ. С решението е разрешен в полза на общинската администрация спорът за съществуването и размера на публичните вземания и за законосъобразността на акта за установяването им. Съдът е отхвърлил оспорването и е присъдил на община Кюстендил деловодни разноски. Първоинстанционното решение е правилно. При действието на чл. 52, т. 1 и чл. 53 ЗМДТ обект на облагане с данък върху превозните средства са превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа на РБългария, а задължени за данъка са собствениците на превозните средства. Вземането за данъка е на общината по чл. 61 ЗМДТ. Принципът на чл. 60, ал. 1 ЗМДТ е, че данъкът се дължи за годината. За придобити и регистрирани в хода на текущата година превозни средства данъкът се определя в размер 1/12 от годишния данък за месеците до края на годината, включително месеца на придобиването, съответно на регистрацията за движение. Във всички данъчни периоди в обхвата на АУЗД касаторът е собственик на регистрирано за движение превозно средство и за него е възникнало задължението за местния данък. Обратно на поддържаното от касатора, подаването на декларация по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ не е условие нито за възникване на качеството данъчнозадължено лице на собственика на превозното средство за данъка по чл. 52 ЗМДТ, нито за установяването на задължението по реда чл. 107, ал. 3 ДОПК. Задължението за подаване на декларация по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ е съществувало до новелата на закона от ДВ бр. 105/2014 г., в сила от 1.01.2015 г. Значението й е на информационен източник за фактите и обстоятелствата от значение за определяне на данъчното задължение, като това не е ограничавало възможностите на длъжностните лица от общинската администрация да събират и други доказателства /вж. чл. 54, ал. 4 ЗМДТ в обсъжданата редакция/. След 1.01.2015 г. източник на данните за определяне на данъка е регистърът на пътните превозни средства, поддържан от МВР. Пропускът за подаване на декларация е един от юридическите факти, пораждащи правомощието на органите по приходите служебно да издадат акт за установяване на публичното задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК. Не се основава на втората хипотеза от чл. 107, ал. 3, изр. 2 ДОПК разбирането на касатора, че без да е подадена декларация не е възможно определянето на задължението. След 1.01.2015 г. информацията за фактите от значение за определяне на размера на данъка се съдържа в регистъра на ППС, а и преди тази дата администрацията е разполагала с възможността по чл. 54, ал. 4 ЗМДТ /приложимата редакция/ да събира служебно доказателства. В АУЗД е посочено правното основание за издаването му – чл. 107, ал. 3 ДОПК, като има позоваване на подадена декларация. По констатациите на първостепенния съд това не е декларация по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ /до новелата на закона от ДВ бр. 105/2014 г., в сила от 1.01.2015 г. /, а генерирана от администрацията декларация. Касационният съдебен състав е обвързан от тези установявания /чл. 220 АПК/. Затова и отсъствието на декларация е фактическо основание за издаване на АУЗД. Посочването на генерираната декларация, както и посочването на декларация в наименованието на административния акт не е порок на формата на акта от категорията на тези по чл. 59, ал. 2, т. 1 и т. 4 АПК, който първостепенният съд да е пропуснал да възприеме. Не се основава на съдържанието на обжалваното решение доводът за неяснота относно вида на превозното средство и на разпоредбата от закона, която определя размера на данъка, както и липсата на яснота за начина на определяне на данъчната основа. Превозното средство е влекач с посочени в решението релевантни за определяне на размера на данъка признаци. Размерът на данъка е определен по реда на чл. 55, ал. 7 ЗМДТ и чл. 41, ал. 8 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на община Кюстендил. Не се основава на закона очакването за събиране на доказателства за начина на определяне на данъчната основа, тъй като за данъка върху превозните средства, когато обект на облагане са товарни автомобили, не се формира данъчна основа, а е избрана законодателна техника за определяне на данъка в твърд размер в границите на закона с наредбата по чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ. Не декларация на задълженото лице е информационен източник на релевантните за размера на данъка признаци на превозното средство. Доказателствено средство е свидетелството за регистрация, както и заявлението на управителя на дружеството в производството по регистрация, което е с характер на извънсъдебно признание на факти, ценено от съда в съответствие с процесуалното правило на чл. 175 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Съмнението на касатора в актуалността на информацията, предоставена от МФ, не е намерила израз в процесуална активност, основана на правилото на чл. 8, ал. 2 ГПК, за въвеждане на твърдение за различни от посочените в АУЗД характеристики на превозното средство, та с това твърдение да се разшири предмета на доказване /чл. 153 ГПК/. С арг. от чл. 142, ал. 1 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК материалните предпоставки за издаването на акта се преценяват към момента на издаването му. Към момента на издаването на АУЗД на 11.04.2019 г. е съществувало свидетелството за регистрация от 3.01.2019 г., в което се съдържа информация за допустимата максимална маса на състава от превозни средства, поради което е било недължимо посочването в съответствие с чл. 54, ал. 11 ЗМДТ на такава маса, определена от производителя и то в декларация по чл. 54, ал. 4 ЗМДТ, каквато касаторът не е подал. Касаторът е разполагал с възможността да опровергае съдържанието на официалния свидетелстващ документ – свидетелство за регистрация от 3.01.2019 г. в хода на съдебното дирене пред първата съдебна инстанция. Тази му възможност е преклудирана в касационното съдебно производство заради забраната по чл. 220 АПК. Касационното оспорване не е средство за поправяне на процесуалните пропускания на страните в процеса на доказване. Актът за установяването на публичните общински вземания е законосъобразен, а решението за отхвърляне на оспорването – правилно. При този изход на спора на Община Кюстендил се следват деловодни разноски в размер 756. 86 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение