Решение № 3640 от 15.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6975/2010 г.

Решение № 3640 от 15.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6975/2010 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Кърджали срещу решение № 43 от 26.04.2010 г. по адм. д. № 35/2010 г. по описа на Административен съд гр. Кърджали. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответницата Бехрин Рафет Местан от гр. Кърджали моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 43 от 26.04.2010 г. по адм. д. № 35/2010 г., Административен съд гр. Кърджали е отменил решение № ПОВН-3 от 27.01.2010 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Кърджали и потвърденото с него Разпореждане № О-08-081-02-00011740 от 9.12.2009 г. на Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при РУ "Социално осигуряване" гр. Кърджали. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. По първоначалното дело е било безспорно установено, че Бехрин Рафет Местан от гр. Кърджали има повече от 6 месеца осигурителен стаж, че на 27.07.2009 г. е подала декларация, че упражнява дейност като самоосигуряващо се лице, считано от 1.02.2009 г. и че е внесла всички осигурителни вноски от 1.02.2009 г. до датата на настъпване на осигурителния риск - 13.11.2009 г. Видно от цитираната декларация лицето се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица. Неправилни са изложените в касационната жалба съображения за неправилно прилагане на чл. 4, ал. 3, т. 1 и чл. 4, ал. 4 КСО във връзка с чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Съгласно чл. 40, ал. 1 КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, ако имат най-малко шест месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Разпоредбата на чл. 4, ал. 4 КСО създава възможност на лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4 по свой избор да се осигуряват за общо заболяване и майчинство. По силата на чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ самоосигуряващите се лица сами определят вида на осигуряването с подаване на декларация по утвърден образец в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или възобновяването на трудовата дейност. При действащата през 2009 г. правна уредба изтичането на 7-дневния срок не е преклудирало правото на самоосигуряващото се лице да избира вида на осигуряването. Действително чл. 4, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец до края на м. януари на съответната календарна година. Но в конкретния случай през м. януари 2009 г. лицето не е упражнявало дейност. Такава е започната по-късно, видно от приетите по първоначалното дело фактури. Към момента на временната неработоспособност по болничен лист № 0346667-13.11.2009 г., двете кумулативни условия, предвидени в чл. 40, ал. 1 КСО за възникване на право за парично обезщетение за временна неработоспособност, са били изпълнени. В тази връзка е константната практика на ВАС (така напр. решение № 15215 от 13.12.2010 г. по адм. д. № 8568/2010 г., решение № 15309 от 14.12.2010 г. по адм. д. № 6336/2010, решение № 15278 от 14.12.2010 г. по адм. д. № 9677/2010, всички на VI отд.). Допуснатите съществени нарушения на административно- производствените правила и противоречието с целта на закона са основания за оспорване на административните актове, а не касационни основания. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при нарушаване на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. Грешки от посоченото естество в обжалваното решение липсват. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,