Решение № 2698 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7348/2013 г.

Решение № 2698 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7348/2013 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Тодор Кирилов Петров от гр. Видин, против Решение № 29/11.04.2013 г., постановено по а. д. № 34/2013 г. по описа на Административен съд Видин (АСВн). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АСВн е отхвърлил жалбата на Петров против Заповед рег. № з-33/24.01.2013 г. на началника на Районно управление "Полиция" - Видин (РУП) с която, на основание чл. 226, ал. 1, т. 2 от ЗМВР във вр. с чл. 226, ал. 1, т. 5 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР), му е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 3 месеца. Недоволен от решението, Петров го обжалва чрез процесуалния си представител. Счита същото за неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което се отмени като незаконосъобразна обжалваната от него заповед. Претендира присъждане на деловодните разноски. Ответната страна - началникът на РУП, чрез представената от него "Писмена защита", моли оставяне в сила на обжалваното решение на АСВн. Претендира за присъждане на направени от него разноски. Прокурорът счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло приетото от фактическа страна от състава на АСВн, с изключение на факта, че Инструкция рег. № Iз-2843/29.11.2010 г. на министъра на вътрешните работи (Инструкция/та), е била служебно известна на касатора. При правилно установената фактическа обстановка касационната жалба се явява основателна. Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и при спазване на изискуемата от закона форма. При проверката й от АСВн обаче, е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до нарушаване на материалния закон. Със заповедта предмет на проверка, след описването на деянието от фактическа страна, е вменено на Петров извършено от него нарушение на чл. 6 и чл. 13 от Инструкцията. По делото обаче липсват доказателства, посочената Инструкция, като нормативен акт, да е обнародвана в Държавен вестник, което по силата на Глава IV от Закона за нормативните актове и в частност - на чл. 37, ал. 1 от него, е задължително. При служебната проверка, извършена в правно-информативните системи "Апис" и "Сиела", ВАС не установи такова обнародване. Липсват доказателства и за служебното запознаване на служителите на МВР с този акт, разпоредено с § 5 от Заключителните му разпоредби (ЗР). При постановяване на решението си, АСВн е допуснал съществено нарушение на задължението му, формулирано в чл. 171, ал. 4 от АПК - да съдейства на страните и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото те не сочат доказателства. Известно е, че съгласно чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания, административното нарушение (и в частност дисциплинарното такова), следва да е извършено виновно. За да се търси и установи вина у дееца, следва той да е запознат с актовете, за чието неизпълнение е наказан. Това, както се посочи, може да стане с обнародването им (което действие презюмира знание за тях) или чрез служебното запознаване на служителите. Последното, както си посочи, е изрично разпоредено с § 5 от ЗР на Инструкцията. Като не е изискал доказателства за запознаването на Петров с Инструкцията, АСВн се е лишил от възможността да събере доказателства и за виновното извършване на деянието от негова страна. Последното от своя страна, съставлява нарушение на материалния закон. Посочената непълнота не може да бъде запълнена по пътя на предположенията, както е направил АСВн. Въпреки приемането на Инструкцията и действието й от 1.01.2011 г., хипотетично е възможно Петров и да не е работил с нея, въпреки предположението на съда, че това е станало. Не може да се извлече такъв извод и от "анализа на дадените от него и колегите му рапорти и обяснения". Съставените от другите служители документи са ирелевантни за установяване знанието, респективно - вината на Петров. От неговите рапорти и обяснения (л. 13, 21 и 28), не може да се направи извод от типа на направения от съда в мотивите му. В тях никъде на се споменава Инструкцията. Освен това следва да се има предвид, че тези доказателства са създадени след извършване на твърдяното нарушение и дори и да съществува някакъв намек в тях по въпроса, те не могат да се използват като основа за търсене на отговорност и налагане на наказание на служителя. Напълно възможно е познанията на Петров за Инструкцията да са възникнали след извършване на дисциплинарната проверка и изготвяне на справката и становището на дисциплинарно разследващия орган. ВАС констатира, че обжалваната заповед е постановена при непълно изясняване на случая от фактическа страна - нарушение по смисъла на чл. 35 от АПК. Липсата на произнасяне на АСВн по въпроса съставлява допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По делото са приложени няколко документа, всички съставени на 11.01.2013 г. - жалба от пострадалия Начов с вх. № ЗМ-44 (л. 30), сведение от същия (л. 31), рапорт от касатора с рег. № 823 (л. 13), рапорт от мл. ПИ Люсиен Асенов рег. № 821 (л. 15) и докладна записка от началника на с-р "ОП" рег. № 787 (л. 12). От изготвените документи от касатора е видно, че на 9.01.2013 г., когато те са се отзовали на сигнала на пострадалия Начев, е било обективно невъзможно да докладват по съответния ред и да изготвят писмен документ за завеждане на случая. На 10.01.2013 г. инсп. Петров е бил в компенсация, т. е. не е бил на работа. На 11.01.2013 г. той е подал посочения рапорт рег. № 823 (л. 13), в който е докладвал на началника на РУП за посетеното местопрестъпление. Следва да се изясни дали това е станало след като пострадалия Начев е подал жалбата си с вх. № ЗМ-44/11.01.2013 г. в РУП или преди това, както и дали Петров е имал обективната възможност за периода от посещаването на местопрестъплението до подаване на рапорта му, да направи нещо друго, което да съответства на задълженията му. Целта е да се провери, дали чрез подаването на рапорта на 11.01.2013 г., касаторът всъщност не е изпълнил задълженията, които са му вменени като неизпълнени със заповедта на началника на РУП. По изложените съображения, касационната жалба се явява основателна. Следва решението на съда да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане на друг състав на същия съд, който да изследва въпроса дали нормите, нарушението на които е вменено на касатора с обжалваната заповед, са му били известни преди извършване на самото нарушение. Следва да се съберат и необходимите доказателства, посочени по-горе, за изясняване дали е била налице обективна възможност Петров да изпълни задълженията си преди подаването на рапорт № 823/11.01.2013 г. Направено е искане от Петров за присъждане на разноски по делото. С оглед изводите на ВАС, същото се явява основателно, но само досежно разноските пред касационната инстанция, доказани в размер на 5,00 лв. Възможно е, след събиране на необходимите доказателства, съдът отново да стигне до извод за виновност на служителя, поради което за първата съдебна инстанция разноски ще се дължат само при отмяна на обжалвания акт с влязло в сила решение. Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 2 от АПК, ВАС