Решение № 11118 от 29.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2757/2010 г.

Решение № 11118 от 29.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2757/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Йордан Крумов Христов от гр. Перник, чрез пълномощника му адв. Манова против решение № 389 от 9.12.2009 г., постановено по адм. дело № 355/2009 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 357 от 17.12.2008 г. на областния управител на област с административен център гр. Кюстендил, за одобряване на плана на новообразуваните имоти (ПНИ) за м. "Караджа бунар", "Галевица", "Могилата" и "Зад вакуумната фабрика", намиращи се в землището на гр. Кюстендил, в частта му за имот с идентификатор № 41112.86.231 по плана. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и делото да бъде върнато за ново разглеждане или да бъде постановено решение по същество като се уважи жалбата. Претендират се разноски и за двете инстанции. Ответникът - областният управител на област с административен център гр. Кюстендил, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Тодоров, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Заинтересованите страни - Георги Иванов Зарков и Християн Илиянов Ганчев не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че решението е правилно като краен резултат. При условие, че не се доказва идентичност между описания в нотариалния акт имот и отразения в ПНИ по § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 28 от ППЗСПЗЗ имот, правилно съдът е оставил в сила заповедта на областния управител като законосъобразна. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото, както и сочените отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд - Кюстендил е образувано по жалба на настоящия касатор против заповед № 357 от 17.12.2008 г. на областния управител на област с административен център гр. Кюстендил за одобряване на ПНИ за посочените в нея местности, в това число и м. "Караджа бунар", в землището на гр. Кюстендил. В жалбата е посочено, че имотът на жалбоподателя, оставен му в наследство от майка му Веселинка Георгиева Бойкова не е нанесен в ПНИ. Освен това имотът е стопанисван от наследниците и като ползуватели. В жалбата е посочено, че става дума за имот № 231 по плана от 484 кв. м. Допълнително, с молба от 17.09.2010 г., по повод указанията на съда за уточнение на жалбата - дали става дума за нанасяне на имот в плана или за вписване на наследниците на Веселинка Бойкова, в това число и на жалбоподателя като собственици на имот № 231 в регистъра към плана, жалбоподателят отново е заявил, че в плана наследниците не са нанесени като ползуватели, а майка му като собственик. Жалбоподателят е заявил, че имотът не е заявен за реституция. От доказателствата по делото, който е обсъдил, съдът е приел за установено, че жалбоподателят и заинтересованите страни са наследници на Веселинка Георгиева (Крумова) Бойкова, която се легитимира като собственик на имот от 1 дка в м. "Саманли баир" - нот. акт № 150/1948 г. по описа на нотариуса при Кюстендилския областен съд. На жалбоподателя и на Христина Стоянова - син и дъщеря на Веселинка Бойкова е предоставено право на ползване върху парцели II-6а и II-7а в м. "Саманли баир", всеки от по 350 кв. м, на основание ПМС № 21/1963 г. От заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, което е възприел, съдът е установил, че имотът по цитирания нат. акт и тези, предоставени за ползване са идентични, като разликата в площта се дължи на обстоятелството, че част от имота по нот. акт е заета от реализиран път. Имотът по нот. акт е частично идентичен с имот № 208 по ПНИ, а не с първоначално посочения имот № 231 по ПНИ, като и двата имота по ПНИ са записани на неустановен собственик, в регистъра към плана. Имотът по нот. акт не е внасян в ТКЗС, ДЗС или друга организация, за същия не е проведена реституция, същото така не са предприети и действия за трансформация на правото на ползване в право на собственост. С оглед констатациите на вещото лице, в с. з. на 7.12.2010 г., когато е прието заключението на експерта, процесуалният представител на жалбоподателя е поискал съдът да допусне уточнение на жалбата, като същата се счита предявена за имот № 208, но с протоколно определение съдът е отхвърлил искането. При тези данни, които не са спорни и понастоящем, съдът е приел, че жалбата, която касае вписване на имот № 231 в регистъра към ПНИ на наследниците на Бойкова е неоснователна, тъй като липсва тъждество между претендирания имот и този по нот. акт на наследодателката им. За същия имот липсва заявена реституция, както и конверсия на правото на ползване в право на собственост. Извън обективните предели на оспорването е имот № 208, който се покрива с част от имота по нот. акт и е с неидентифициран собственик. По посочените съображения жалбата е отхвърлена като неоснователна. Така постановеното решение е неправилно по следните съображения: Съдът неточно е определил предмета на обжалване. Както с първоначалната жалба, така и с уточнението й от 17.09.2010 г. жалбоподателят е заявил претенция за отреждане на имот с плана по отношение имота, оставен в наследство от неговата майка. Изрично е посочено, че в ПНИ липсва нанесен наследствения имот. В този смисъл жалбата има за предмет не толкова искане за вписване в регистъра на имот № 231 като собствен на наследниците на Веселинка Бойкова, както е приел съдът, а по-скоро идентифициране и отреждане на имот, съответстващ на наследствения имот по нот. акт № 150/1948 г. Вярно е, че жалбата е неточно формулирана, но ако съдът е имал съмнение относно обективните предели на правораздавателната си власт, то отново е следвало да я остави без движение за уточнението й, а не да ограничава предмета си на произнасяне. В тази връзка, съдът е допуснал процесуално нарушение, като е отхвърлил искането за уточнение на жалбата в с. з. на 7.12.2010 г., арг. от чл. 214, ал. 1, изр. трето от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Именно с оглед идентификацията на имота, извършена от вещото лице, претенцията е уточнена, като съдът необосновано е приел, че се стига до подмяна на предмета на жалбата. Липсва основание за подобен извод. В жалбата се иска отреждане с ПНИ на имот за оставения в наследство имот, като след установяване, че това е имот № 208 в масив 86, претенцията е уточнена. Процесуално неикономично е да се иска изменение на ПНИ по реда на § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както е посочил съдът. При точното формулиране на претенцията, същата е основателна. Става дума за имот, който не е внасян в ТКЗС, ДЗС и други, поради което няма място за разсъжденията на съда относно липсата на заявена реституция. Жалбоподателят и заинтересованите страни не са губили правото на собственост, поради което в ПНИ, имотът им следва да бъде нанесен с точните си граници и площ, така както е описан в нотариалния акт. В случая безспорно са установени границите му - съвпадащи частично с тези на имот № 208 по ПНИ. При това положение, на основание чл. 28, ал. 4, предл. първо, с ПНИ за собствения на жалбоподателя и останалите наследници на Веселинка Бойкова имот, следва да бъде отреден имот, които да се впише като техен собствен и в регистъра към плана, който е неразделна негова част. При положение, че става дума за имот, който не е внасян в ТКЗС, ДСЗ и други и собствеността върху него не е губена, то ирелевантно е и обстоятелството, че не е проведено производство за трансформиране на правото на ползване в право на собственост. По изложените съображения, постановеното решение като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, настоящият състав следва да се произнесе по същество като отмени оспорената заповед на областния управител, като незаконосъобразна, в частта по отношение имот № 208, масив 86 по ПНИ, като в тази част преписката се върне за ново произнасяне и отреждане на имота на наследниците на Веселинка Георгиева Бойкова, при съобразяване на правата им по нот. акт № 150/1948 г. Същите следва се впишат за собственици в регистъра към плана. Безспорно наследниците се легитимират като собственици, а процесният имот е вписан на неустановен собственик в нарушение и неотчитане на правото на собственост върху него. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143 от АПК, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените от него разноски за двете инстанции, възлизащи на 150 лв. действително внесена и безспорно установена от договор за правна помощ сума за адвокатски хонорар, 120 лв. внесено възнаграждение на назначената експертиза, както и 5 лв. д. т. за настоящата инстанция или общо 275 лв. Административният орган следва да се осъди да заплати посочената сума. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1, и чл. 143 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,