Решение № 7915 от 26.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9750/2023 г.

Производството е по реда на чл. 237 чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/. Образувано е по искане на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП за отмяна на влязло в сила Решение 7662 от 11.07.2023 г. по адм. дело 11208/2022 г. по описа на Върховния административен съд, Първо отделение, с което е отменено Решение 1135/02.09.2022 г., постановено по адм. дело 1003/2022 г. по описа на Административен съд - Варна и е обявен за нищожен Ревизионен акт Р-03000317006159-091-001/07.08.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Варна. Директорът на Дирекция ОДОП- Варна поддържа, че е налице основанието по чл.239, т.4 АПК за отмяна на горепосоченото решение поради противоречието му с влязло в сила Определение 3769 от 19.04.2022 г. по адм. дело 3603/2022 г. по описа на Върховния административен съд. Намира, че посочените съдебни актове са обуславящи за териториалната компетентност на приходните органи и за местната подсъдност при оспорване на РА. Акцентира, че е недопустимо в хода на едно и също съдебно производство да се постановяват два съдебни акта с взаимно изключващи се мотиви. Ответникът по искането М. Й. Х. от гр. София, чрез процесуален пълномощник, в о.с.з. изразява становище за неговата неоснователност. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, намира, че искането е подадено срещу подлежащ на отмяна съдебен акт, в рамките на преклузивните срокове по чл. 240 АПК, от процесуално легитимирана страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустимо и подлежи на разглеждане по същество. За да се произнесе по основателността на искането за отмяна, настоящият петчленен състав съобрази следното: Регламентираното с чл. 239, т. 4 АПК основание за отмяна обхваща хипотезата, при която между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска.. С Тълкувателно решение 6/ 2010 год. на ВАС, Общото събрание на колегиите изрично е разяснило, че противоречието трябва да съществува между решения на еднакво компетентни правораздавателни органи, да е между самите решения, а не между техните мотиви и да е налице пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които те са постановени. Подчертано е още, че хипотезата на чл. 239, т.4 АПК изисква субективен и обективен идентитет, а именно - тъждество на страните, спорния предмет и основание по две отделни производства, по които са постановени противоречиви решения. Така очертаното принципно разбиране за изискуемия се идентитет на субективните и обективни предели на силата на пресъдено нещо на две съдебни решения сочи, че нормата на чл. 239, т.4 АПК е неприложима при колизия между определение и решение. Това е така, тъй като определенията не се ползват със сила на пресъдено нещо, а с тях се разрешават преимуществено процесуални въпроси, включително и спорове за местна подсъдност. Релевантно е, че изложените в процесуалния съдебен акт мотиви не обвързват съда при постановяване на последващо решение, нито рефлектират върху неговата законна сила. В случая, с цитираното определение е разрешена препирня за подсъдност между АС- Варна и АС- София относно местно компетентния по оспорването на РА съд съгласно приложимата по време редакция на чл. 156, ал.1 ДОПК. С Решение 7662 от 11.07.2023 г. по адм. дело 11208/2022 г. по описа на Върховния административен съд, Първо отделение, е прогласена нищожността на оспорения РА, като издаден от териториално некомпетентни органи съгласно чл. 8, ал.1, т.1 ДОПК. Съпоставката на двете съдебни производства налага извод, че не е налице нито тъждество на страните, нито на техния спорен предмет и основание. Липсва обективен и субективен идентитет между посочените съдебни актове, с оглед на което релевираните в тази връзка от искателя доводи са неоснователни. Само по себе си противоречието между влезли в сила определения и решения не се включва в хипотезата на чл. 239, т.4 АПК, с оглед на което не е налице поддържаното основание за отмяна на решението по адм. дело 11208/2022 г. по описа на ВАС. При неустановеност на основанието по чл.239, т.4 АПК предявеното искане за отмяна се явява неоснователно и следва да се отхвърли. Така мотивиран и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия