Решение № 6928 от 28.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11170/2017 г.

Решение № 6928 от 28.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11170/2017 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс . Образувано е по касационна жалба, подадена от К. А. И. срещу решение № 353 от 24.07.2017 г., постановено от Административен съд П., V състав по адм. д. № 894/2016 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател заявява искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Заявява искане за присъждане на разноски. Ответникът директорът на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" П., с представен по делото писмен отговор по касационната жалба, излага доводи за неоснователност, поради което заявява искане обжалваното решение, като правилно, да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от легитимирана страна, за която решението е неблагоприятно, поради което разглеждането на жалбата е допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на уведомително писмо изх. № 01-153-6500/589 от 23.08.2016 г. за отхвърляне на плащания по договор № 15/112/08028 от 5.11.2012 г. на директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" - П.. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган при условията на делегирана компетентност и в предвидената от закона писмена форма. Съдът приема, че в производство по издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. След преценка на събраните по делото доказателства, включително и заключенията на приети икономическа и агро-техническа експертиза, съдът приема, че оспореният акт е издаден в съответствие с материалния закон и договор № 15/112/08028 от 5.11.2012 г., по силата на който ДФЗ предоставя на заявителя безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892,00 лева за изпълнение на всички инвестиции, основни дейности и цели, заложени в бизнес плана по проект № 15/112/08028. След извършена проверка на място е установено, че бенефициентът не е извършил засяване на градински краставици, заложени по бизнес план и посочени в намерения в анкетна карта. При извършване на проверката на място са посетени заявените парцели и е установено, че не са обработвани, като е приложен и снимков материал. В административното производство е установено, че не е налице стопанство от 4 ИЕ - факт безспорно доказан и от заключенията на приетите експертизи. Съдът приема, че намеренията за засаждане на краставици към 10.08.2016 г. не следва да се приема за изпълнение на задължението за поддържане на минимален размер на стопанството, тъй като минималният размер на стопанството следва да е налице към момента на проверката. По възраженията на оспорващата страна, съдът приема, че с оглед подписания анекс към договора, годината за изпълнение на поетия ангажимент е 2016 г., поради което проверката за изпълнение е именно в рамките на тази стопанска година. Обстоятелството, че не е извършена проверка на място след септември 2016 г., за да се установи изпълнението на плана, не се отразява на законосъобразността на акта, тъй като не е налице императивно задължение за извършване на такава от административния орган. При така установените факти, съдът е потвърдил оспореното уведомително писмо като законосъобразен административен акт. Обжалваното решение е правилно. Не са допуснати релевираните с касационната жалба нарушения. Неоснователни са доводите за допуснато от съда нарушение на материалния закон. При установените в производството релевантни факти, правилно първоинстанционният съд е приел, че след като икономическият размер на стопанството на жалбоподателя е под 4 ИЕ отказът за финансиране, постановен на основание чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селскостопанските райони за периода 2007-2013 г. /Наредба № 9/2008 г./ е законосъобразен. В чл. 9, ал. 1 от Наредба № 9/2008 г., кумулативно са зададени условията, на които кандидатите следва да отговарят, за да получат исканото подпомагане. Според т. 8 общият икономически размер на земеделското стопанството не може да е по-малко от 4 ИЕ. От доказателствата по делото, включително и от приетите като неоспорени от страните по делото експертизи, се установява, че икономическият размер на стопанството на оспорващата е под изискуемите 4 ИЕ и че това се дължи на обстоятелството, че на заявените според бизнес плана площи не са били отглеждани и установени градински краставици, поради което икономическият размер на стопанството на бенефициента през четвъртата година е под изискуемия минимален размер от 4 ИЕ. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 11 от Наредба № 9/2008 г. ползвателят на помощта възстановява цялата сума на полученото по чл. 6, т. 1 плащане заедно със законната лихва към нея и не получава плащането по чл. 6, т. 2 в случаите, когато бъде установено, че не поддържа минимално изискуемия размер на стопанството съгласно чл. 9, ал. 1, т. 8 до годината, избрана за проверка на изпълнението на бизнес плана. Затова е законосъобразен изводът, че е налице основанието по чл. 8, ал. 1, т. 11 от Наредба № 9/2008 г. бенефициентът да не получи второ плащане по договора, както и да дължи възстановяване на получената сума за първо плащане, ведно със законната лихва за неизпълнение на нормативното и договорно задължение, последното-посочено в т. 4.4 б. "й" и т. 4.7 от договора за финансово подпомагане. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че при постановяване на обжалваното решение съдът не е съобразил възраженията му по отношение на това, че проверката на място е извършена преди осъществяване на намерение за засаждане на културата през м. август, за което бил представил доказателства. В тази връзка следва да се отбележи, че по делото е приета агрономическа експертиза, която много подробно е разяснила, че посочения срок на засяване е извън благоприятния за културата градински краставици. Във връзка с тези възражения следва да се отбележи, че проверката на място е извършена на 11.07.2016 г., която дата, според заключението е в благоприятния период на засаждане за културата, а при проверката е установено, че площите са под угар и без каквито да е видими следи за обработка и подготовка за засаждане. При сравняване на снимките направени при проверка на място през 2015 г. и тези при актуалната проверка на място, единствената разлика е почистването на високата нежелана растителност. Поемането на ангажимент, подпомаган по мерките по програмата за развитие на селските райони, изисква постоянно поддържане на заявените площи в добро състояние, отговарящо на изискванията за отглеждане на заявената култура. За удостоверяване на изпълнението на поетите задължения, бенефициента следва да води дневник за извършените обработки при подготовка на почвата преди засаждането, както и всички други агротехнически мероприятия, необходими за производството. Такъв не е представен от касационния жалбоподател, както при извършване на проверката на място, така и в хода на производството по оспорване. Неоснователно е и следващото възражение в касационната жалба, че постановеното решение не е съобразено с доказателствата, налични по делото, както и че съдът неправилно е кредитирал заключението на вещото лице по назначената агрономическа експертиза, което било крайно неточно и с ясно изразено пристрастие. Не е спорно, че допуснатата и изслушана в първоинстанционното съдебно производство експертиза е приета, като неоспорена от страните. Възраженията в касационната жалба за некоректност на експертизата по същество представляват оспорване на експертизата, което е недопустимо в касационното производство. Предвид изложените съображения, настоящият състав счете, че обжалваното решение е съобразено с материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски за касационното производство е основателно. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Д. вестник бр. 8/2017 г. и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, за производството по настоящето дело следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., което касационният жалбоподател К. А. И. следва да заплати на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" П.. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение