Решение № 6055 от 30.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12590/2012 г.

Решение № 6055 от 30.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12590/2012 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "МБ-2001" ООД гр. София срещу решение № 3847 от 06.07.2012 г. по адм. дело № 3521/2012 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 4494/2011 г. от 27.02.2012 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) за наложено му административно наказание имуществена санкция в размер на 12 000 лева за нарушаване на разпоредбата на чл. 4 от ЗЗЛД. Иска се отмяна на решението с доводи за материална незаконосъобразност, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответните страни - КЗЛД и Иван Станишев Рангелов оспорват жалбата. Пълномощникът на комисията претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното обжалване. Настоящата инстанция намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че оспореният административен акт - решение от 27.02.2012 г. на КЗЛД за налагане на административно наказание, е законосъобразен. Актът е издаден от компетентен орган, в установената форма, на основание чл. 4, чл. 10, ал. 1, т. 7, чл. 38, ал. 2 и чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД, при спазване на материалния закон и административнопроизводствените правила. От събраните по делото доказателства е установено, че жалбоподателят е използвал личните данни на трето лице - Иван Рангелов Станишев, представяйки пред Националната агенция за приходите трудов договор, който последният не е подписвал. За да отхвърли жалбата, съдът е споделил изводите на КЗЛД за недопустима обработка на личните данни на това лице от страна на търговското дружество. Липсата на представени доказателства за валидно сключен между тях трудов договор за престиране на работна сила означава, че за касатора в качеството му на работодател не е възникнало задължение за декларирането му по надлежния ред. Жалбоподателят не е обяснил и начина на получаване на личните данни на лицето. Основното възражение е по отношение допустимостта на първоначалната жалба, подадена от физическото лице във вр. чл. 30, ал. 1 и 2 от АПК и чл. 30, ал. 1 от Правилника за дейността на КЗЛД и нейната администрация (ПДКЗЛДНА). Ако административният орган не е упражнил правомощието си да прекрати производството поради неотстраняване нередовността на жалбата в 3-дневен срок от съобщението, но са спазени сроковете по чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД, в рамките на които всяка нова жалба се явява допустима, не е имало пречка тя да се разгледа по същество. Следователно комисията се е произнесла с валидно решение по повдигнатия пред нея административноправен спор, както правилно е приел АССГ. Предвид изложеното не са налице касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение и то следва да се остави в сила. При този изход на делото следва да се уважи искането на процесуалния представител на КЗЛД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция, като касационният жалбоподател се осъди да й заплати сумата 150 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,