Решение № 110 от 25.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 388/2015 г.

Решение № 110 от 25.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 388/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производство по чл. 307, ал. 2 от ГПК. Постъпила е молба вх. № 862/14.11.2014 г. подадена от П. Д. К. и Р. А. М., като законен представител на малолетната Й. П. К. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 45/26.02.2014 г. по гр. д. № 504/2013 г. на Окръжен съд-Смолян и потвърденото с него решение № 251/14.10.2013 г. по гр. д. № 634/2012 г. на РС-Девин. С последното е отхвърлен предявеният от Д. Й. К. и Р. А. М. в качеството и на майка и законен представител на Й. П. К. да се признае за установено по отношение на [община], че те са собственици на дворно место от 610 кв. м., който е част от имот 382, участващ в парцел Х от кв. 21 по плана на [населено място], утвърден със заповед № 41/13.03.1967 г., идентичен с имот 258, образуващ УПИ Х, кв. 121 по плана на [населено място] кв. Н. от 1980 г., идентичен с ПИ с идентификатор 20465.506.258 по кадастралната карта на [населено място], одобрена 18.12.2009 г. и на основание чл. 2, ал. 5 ЗОСОИ да се отдели и върне процесния имот или част от него, когато може да се обособи в самостоятелен УПИ, съгласно нормативните изисквания, респективно на основание чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ, поради незаконно отнемане на имота върху който без законово основание е извършен строеж на временни жилища за нуждите на каскада "В.". Молителите се позовават на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърдят, че след приключване на делото са поискали от [община] и тя им предоставила копия от заповед № 536/13.07.1967 г. на председателя на ГОНС [населено място], разписка за обявление № 4149 от 1967 г., заповед № 259 от 14.11.1967 г. и скица към нея, писмо № 2204/16.11.1967 г. на Окръжен народен съвет [населено място] и писмо № 94В-597-1 от 20.10.2014 г. Считат, че тези документи установяват нови обстоятелства - че имота, предмет на спора е отнет без законово основание и не по установения ред, които ако бяха обсъдени биха променили крайния извод по спора. Ответникът [община] оспорва молбата, тъй като не са налице основанията за реституция по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ във вр. с чл. 2, ал. 5 и чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ, тъй като имота е застроен, а от останалата незастроена площ около 200 кв. м. не може да се образува самостоятелен парцел. Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното: Молбата е подадена от надлежна страна против влязло в сила решение в рамките на три месечния срок от снабдяване с новите доказателства, поради което съдът я е преценил за допустима с определение от 17.02.2015 г. по чл. 307, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. От Д. Й. К., починал на 8.12.2013 г. и Р. А. М., като законен представител на малолетната Й. П. К. е предявен положителен установителен иск за собственост против [община] за дворно место от 610 кв. м., който е част от имот 382, участващ в парцел Х от кв. 21 по плана на [населено място], утвърден със заповед № 41/13.03.1967 г., идентичен с имот 258, образуващ УПИ Х, кв. 121 по плана на кв. Н., [населено място] от 1980 г., идентичен с ПИ с идентификатор 20465.506.258 по КК на [населено място], одобрена 18.12.2009 г. Твърдяли са, че имота е принадлежал на техен наследодател Й. А. Д., починал през 1955 г., придобит от него по завещание и е бил фактически отнет от четиримата му наследници, поради което считат, че е реституиран на основание чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ във вр. с чл. 2, ал. 5 или чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ, защото реализираното върху него строителство е незаконно. По делото е установено следното: На името на Е. Д. е имало вписване в службата по вписване към РС-Девин през 1926 г. на недвижим имот в [населено място] / у-ние от 18.03.2009 г. на л. 15 от делото на РС/. Със спогодба от 17.07.1939 г., вписана 1943 г. Е. Д. отстъпва правото на собственост на С. Е. Д. по т. 5 върху градина от 1,5 дка и къща, плевня и дворно место от 30 кв. м. в [населено място]. С публично завещание от 045.05.1947 г. С. Д. завещава на племенника си 1/2 от къща с 30 кв. м. двор и 0,4 ара градина. По делото не е назначавана СТЕ, която да изследва идентичността на имотите по тези документи с процесния имот № 20465.506.258 по КК на [населено място]. Завещателката е починала 1959 г. - след Й. Д., починал 1955 г. и съгласно чл. 20 ЗН завещанието не е породило действие. Назначената СТЕ установява, че имот 382, за който ищците твърдят, че е принадлежал на наследодателите им, е заснет по плана от 1967 г. и за него са отредени парцел I-здравен дом, и парцели IХ-382, VIII-382 и VII-382. В разписната книга този имот е записан на Ф. А., Р. и Д., като за записани и българските имена Ф., Ж., Р. и Д. Й. Д., а срещу тях е записано парцели VII и VIII и А. н. а. № 60/73 г., 1/2 Г. А. К. и 1/2 Ф. Й. К. парцел IХ кв. 21. Не е представен цитирания нот. акт от 1973 г. Вещото лице е докладвало в заключението, че със заповед № 41/13.03.1967 г. парцел Х от кв. 21 е отреден за здравен дом, но със заповед № 259 от 14.11.1967 г. е извършено преотреждане на парцела за нуждите на каскада "В.". Въз основа на това отреждане върху този парцел са изградени жилища, за които не са открити строителни книжа /СТЕ л. 91-92 от делото на РС/. Със заповед № 536/13.07.1967 г. на председателя на ГОНС [населено място] е назначена комисия за оценяване на имотите, които са отредени за нуждите на Х. Д. "Хидровъзел -Д.". В заключението е посочено, че се съхранява разписка за връчване на обявление № 4149 от 1967 г. на Ф. А., Р. и Д. Д. под № 9. Вещото лице е докладвало и за наличието на писмо № 2337/05.12.1967 г. на ОНС С. до Министерство на енергетиката и горите от което се установява, че в рамките на процедурата по отчуждаване на заети имоти за нуждите на каскада "В." е подадена молба № 855 от 27.09.1968 г., с която Ф. А., Р. и Д. Й. Д. обжалват определената цена в оценителен протокол от 13.10.1967г на комисията. В архива на общината не са открити доказателства за платено обезщетение на отчуждените собственици. Проверка за извършено плащане не е правена в Х. -Д.. По плана от 1980 г. е заснет имот 258, в който е построен триетажен блок с площ 259 кв. м. Имот 382 по плана от 1967 г. попада частично върху имот 258 по плана от 1980 г., като парцел Х отреден за него се покрива с имот 258 с площ 453 кв. м. От тях 154 кв. м. попадат под сградата и около 205 кв. м. са незастроени. /виж скицата на л. 97 от делото на РС, в която с оранжево е показана застроената площ на блока, а с жълто - свободната незастроена площ от 205 кв. м./ Имот с идентификатор 20465.506.258 по сега действащата кадастрална карта се покрива с имот 382 по плана от 1967 г. с 359 кв. м., от които 154 кв. м. са застроени с блока. Свободната площ е 205 кв. м. около блока, но не отговаря на изискванията за образуване на самостоятелен УПИ Въззивната инстанция е приела, че не са налице основания за реституция на процесните около 200 кв. м., дори да се приеме, че имота е отчужден не по установения ред и не е изплатено обезщетение на бившите собственици, тъй като имота е застроен и от свободната площ не може да се образува самостоятелен парцел, поради което не е налице основание по чл. 2, ал. 5 ЗВСОНИ. Приемането на блока и продажбата на апартаментите в него по реда на НДИ от Общинския народен съвет, което е отразено в съставения акт за държавна собственост, съобразно уредената в НДИ процедура, установява изграждането на блока съобразно строителните правила и норми, действали към момента на построяването, поради което не е налице хипотезата на чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ. За да е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, на което се позовават молителите е необходимо доказателствата, които се представят да са новооткрити, но да са съществували към момента на разглеждане на делото, молителите да не са могли да се снабди с тях по обективни, независещи от тях причини, и те да установяват нови обстоятелства, за които страната не е могла да узнае в хода на производството въпреки положената грижа и кумулативно те да са от съществено значение за изхода от спора. Тези предпоставки не са налице в случая. Представените с молбата писмени доказателства не сочат на нови обстоятелства, а и за тяхното съществуване ищците са уведомени още при разглеждане на делото и са могли да поискат съдът да ги изиска за приемането им като доказателства. Вещото лице е докладвало за тях, възпроизвело е съдържанието им в заключението. За съществуване на тези документи изрично е уведомен ищеца Д. Й. К. с писмо № 13-31-391/30.05.2008 г. на Регионална дирекция Н., изпратено лично до него, приложено на л. 34 от делото на РС. Представените с молбата доказателства и по същество не променят с нищо формирания от съда краен извод за неоснователност на иска. Дори да се приеме, че Ф. А., Р. и Д. с български имена Ф., Ж., Р. и Д. Й. Д., отразени в разписната книга, не са получили парично обезщетение за отнетия от тях имот и е налице отнемане не по установения ред, то за реституцията му по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ е необходимо да са налице предпоставките на този закон, т. е. имота да съществува във вида, в който е бил отчужден, или ако е частично застроен, от свободната площ да може да се образува самостоятелен парцел. Въззивният съд е приел, че от останалата незастроена площ 205 кв. м. не може да се образува самостоятелен парцел и представените с молбата доказателства с нищо не променят този извод. Нормата на чл. 2, ал. 5 ЗОСОИ, на която са се позовали ищците изисква за отделяне и реално връщане на земята, която не може да се реституира по ЗВСОНИ поради причините, изброени в ал. 1 на този текст, останалата незастроена площ да отговаря на изискванията за самостоятелен парцел. В случая е безспорно, че тази предпоставка не е налице. Следователно представените с молбата доказателства не установяват обстоятелства, от които да може да се направят изводи, различни от формираните в мотивите на влязлото в сила решение, поради което не е налице основание за отмяната му. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение