Решение № 3364 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10359/2009 г.

Решение № 3364 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10359/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Николай Борисов Христов, Снежана Петрова Борисова - Петрова и Бисера Петрова Кръстева, против решението на Административен съд Монтана постановено по адм. дело № 221/2009 г., с което е отхвърлена жалбата им против Заповед № 1894/21.07.2008 г. на Кмета на Община Монтана. Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, при постановяването му съдът е допуснал и съществени нарушения на процесуалните правила, същото е и необосновано. Заявяват, че основното им оплакване срещу заповедта, че ползвателя няма правата на ползвател съгласно изискванията на § 63 от ПЗР на ПМС № 456/11.12.1997 г., тъй като не е изпълнил съгласно изискванията на § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ в срока, определен от закона да поиска оценката на имота и съответното й заплащане в определения срок, е останало без внимание от страна на съда, който е кредитирал легитимацията му като ползвател на основание удостоверение от 1982 г., с което му е дадено правото на ползуване. Молят обжалваното решение да бъде отменено и спора решен по същество, като се постанови друго решение, с което да се отмени обжалваната от тях заповед, с която на Димитър Асенов Николов е признато правото да придобие собствеността на част от собственият им имот № 1309 по помощния план на зона "Парта" местност "Сенчин дол", в землището на гр. Монтана. Претендират присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - Кмета на Община Монтана не взема отношение по жалбата. Заинтересованите страни - Иван Соколов Христов, Ангел Соколов Соколов, Христо Иванов Видов, Кета Иванова Илиева, Рилка Каменова Соколова, Христина Петрова Димитрова, Камен Петков Соколов, Тодорка Петрова Братоева, Билян Ангелов Братоев, Люба Димитрова Грекова, Евгения Димитрова Грекова, Майа Димитрова Грекова, Цветан Йосифов Цеков, Явор Йосифов Цеков, Виктория Цекова Николова и Димитър Асенов Николов, също не заявяват становища. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е допустима, но за касационните претенции е неоснователна. Обжалваното решение е правилно. Постановено е при спазени съдопроизводствени правила с правилно приложен материалния закон и е обосновано. Съдът е изяснил релевантните за предмета на съдебен контрол факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и относимата правна уредба. За приетото се е фактически и правно обосновал. Изводът за неоснователност на жалбата е в съответствие с фактически установеното и правилно приложен материалния закон - ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. От доказателствата по делото се установява, че подателят на заявлението по § 61 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е ползвател с предоставено право на ПМС № 1/1981 г. от визираните в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и има право по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Същият това право не го е заявил по предходни възможности за трансформация и подал заявлението в срока по § 61 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Те обективират основания да придобие право на собственост върху предоставената му за ползване земя, както е приела и комисията по § 62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, въз основа на който е признато правото от компетентния орган с акта по § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. За процесното решение за отхвърляне жалбата срещу тази заповед не се установява наличие на касационни основания по чл. 209 от АПК и следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок от надлежни страни по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо които постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение от 21.05.2009 г. по адм. дело № 221/2009 г., в производство по реда на § 62, ал. 3 ПЗР ППЗСПЗЗ, във вр. с чл. 145 и сл. АПК, Административен съд - Монтана, V-ти състав, на основание чл. 172, ал. 2 АПК ОТХВЪРЛЯ жалбата на Николай Борисов Христов от гр. Варна, Снежана Петрова Борисова - Петрова от гр. Монтана и Бистра Петрова Кръстева от гр. Монтана, против Заповед № 1894/21.07.2008 г. на Кмета на Община Монтана, с която на Димитър Асенов Николов на основание § 62, ал. 3 ППЗСПЗЗ е признато правото да придобие собственост по реда на § 4б върху имот № 1310 и част от имот № 1309 по помощния план на зона "Парта" местността "Сенчин дол", землище Монтана и е възложено извършване на оценка върху 600 кв. м от имотите. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия, при цялостната проверка законосъобразността на оспорения пред него административен акт на основанията по чл. 146 АПК е констатирал, че същият е издаден от компетентен орган в законоустановената форма при спазване на административнопроизводствените правила съгласно материално правните разпоредби и в съответствие с целта на закона. За неоснователен съдът е приел поддържаният от пълномощника на жалбоподателите довод, че в случая ползвателят е преклузирал срока на подаване на молбата си. Разпоредбата на § 61 ПЗР ППЗСПЗЗ предоставя възможност на ползвателите, които имат права по § 4а и 4б от ПЗР ЗСПЗЗ, но не са ги заявили, да подават заявление до кмета на общината по местонахождението на имота, а за градовете с районни деления - до кметовете на районите, в срок до 31 януари 1998 г., а в настоящия случай правото е заявено на 28.01.1998 г. видно от положения щемпел на молбата. От Димитър Николов не е подавана молба по стария ред, тоест лицето е имало право да се ползва от новираната процедура. Налице е и надлежно предоставено право на ползване по силата на представеното от ползвателя Удостоверение № 977/19.03.1982 г. за лозе и празно място от 600 кв. м, колкото е и било признато от кмета на общината, като по този начин са съобразени изискванията на § 4б ЗСПЗЗ и по отношение на същата квадратура е възложена и оценка на имота. Така постановеното съдебно решение е правилно. Първото законово условие за да се преобразува (трансформира, превърне) правото на ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята независимо в коя хипотеза - на основание § 4а, ал. 1; § 4а, ал. 5 или § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е правото на ползване върху земеделската земя да е предоставено по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет. В Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) не са конкретно посочени тези актове, поради което се приема, че изброяването на актовете в § 63 от ПЗР към ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ) - обн. ДВ бр. 122/1997 г. не е изчерпателно, а примерно, защото е недопустимо по-нисък по степен нормативен акт не само да противоречи, но и да стеснява правата, които дава по-високия по степен нормативен акт, какъвто безспорно е закона спрямо правилника за неговото прилагане. Законодателят е предвидил така учреденото по надлежния ред право на ползване да може да се трансформира (преобразува, превърне) в право на собственост чрез заплащане цената на земята по няколко процедури. Първата от тях е по реда на § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция). Следващата предвидена възможност е тази по § 62 от ПЗР на ПМС № 456 от 11 декември 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (наричан за краткост § 62 ПЗР ППЗСПЗЗ). Съгласно § 4а, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 61, ал. 1 от ПМС № 456/1997 г. (ПЗР на ППЗСПЗЗ), правоимащи са само тези ползватели, които не са заявили правата си до този момент в предходните срокове и не е проведена предходна процедура по закупуване на предоставения им за ползване имот, като право на трансформация имат тези лица, които са подали молбата си до 31 януари 1998 г.. В конкретния случай ползвателят Димитър Асенов Николов черпи правата си от Удостоверение № 977 от 19.III.1982 г., от което се установява, че му е било предоставено право на ползуване върху лозе и празно място от 600 кв. м в местността "Сенчин дол" на основание Постановление № 1 на Министерския съвет от 7.I.1981 г., който нормативен акт е изрично посочен в § 63 ПЗР на ППЗСПЗЗ. Безспорно е между страните, че ползвателят Димитър Асенов Николов не е подавал молба за оценка на предоставената му за ползване земя по първия ред - този по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, който според действащата по това време редакция в ДВ, бр. 34/1992 г. е предвиждал издаване само на оценителен протокол, който освен извършената оценка имплицитно е съдържал в себе си признаване правото на ползвателя да придобие собствеността върху ползвания имот. От данните по делото се установява, че молбата на Димитър Асенов Николов до Кмета на Община Монтана за придобиване право на собственост по реда на § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е подадена на 28.01.1998 г. с вх. № ОТС-94-Д-47, тоест е в законоустановения срок и по нея кметът е дължал произнасяне. Процедурата по § 62 ПЗР на ППЗСПЗЗ предвижда издаване на две отделни заповеди - едната е за отказване, респективно признаване правото да се придобие собственост (ал. 3) и след влизането й в сила се извършва оценка, която се утвърждава с друга заповед на кмета на общината (ал. 4). При тези правни и фактически обстоятелства се явяват неоснователни възраженията на жалбоподателите, че след като не е поискал оценка по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ в определения от закона срок, ползвателят Димитър Асенов Николов няма правата на ползвател по § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Напротив, точно обратното - ако ползвателят беше реализирал правата си по първия начин за преобразуване правото на ползване в право на собственост, то не би могъл да се възползва от новирания срок с разпоредбата на § 61, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и молбата му била недопустима за разглеждане по същество. Позоваването на Решението на Конституционния съд № 8/1995 г. е неоснователно дотолкова, доколкото е постановено преди законодателната промяна от 1997 г., предвиждаща нови срокове за ползвателите, които са пропуснали да заяват своите права, сред които попада и Димитър Асенов Николов. Неоснователно се явява и оплакването в касационната жалба, че съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. В съдебно заседание на 30 април 2009 г. на основание чл. 171, ал. 4 от АПК съдът е указал на оспорващите и на пълномощника им, че с оглед изясняване предмета на спора е необходимо назначаване на съдебно-техническа експертиза, която да установи релевантни за спора обстоятелства досежно владения от заинтересованата страна Димитър Асенов Николов имот. Изслушване на вещо лице е било необходимо с оглед факта, че в обжалваната заповед кметът на Община Монтана е признал правото на ползвателя Димитър Асенов Николов да придобие собствеността върху имот № 1310 и върху част от имот № 1309. Въпреки даденото указание, процесуалният представител на тримата жалбоподатели пред първата инстанция адв. Ценков изрично е заявил, че няма искания за събиране на други доказателства, поради което и съдът е дал ход по същество на жалбата. В контекста на изложеното е неоснователно искането в касационната жалба от същите жалбоподатели, да се отмени заповедта в частта, с която е признато на Димитър Асенов Николов правото да придобие собствеността на част от собствения им имот № 1309 по помощния план на зона "Парта" местност "Сенчин дол". Правилно първоинстанционният съд е приел, че оценката на имота следва да се извърши след влизане в сила на оспорената в настоящото производство заповед, а не би могла да бъде извършена в един предходен момент. С оглед всичко изложено до тук, обжалваното пред ВАС съдебно решение е съобразено с материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Трябва да се отбележи, че не се отразява на законосъобразността на съдебното решение допуснатата в името на едната жалбоподателка очевидна фактическа грешка като е записана "Бистра" вместо "бисера", която ЯФГ може да бъде отстранена по реда на чл. 175 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,