Решение № 6938 от 24.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1212/2025 г.

Производството е по чл.208 и л. от Административнопроцесуалния кодекс Делото е образувано по жалба на А. А. Х., чрез адв. С. Нитова, против Решение 6020/ 20.12.2024г., постановено по адм.д.1276/2024г. по описа на Административен съд Хасково. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.От касационната инстанция се иска да отмени решение 6020/20.12.2024г., постановено по адм.д.1276/2024г. по описа на Административен съд Хасково и да бъде уважена жалбата на А. А. Х. против Решение 11505/ 04.11. 2024г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. В жалбата се навеждат доводи, че А. А. Х. е напуснал Сирия поради наличие на заплаха за живота и сигурността му. Твърди, че е налице реална опасност да живота и здравето му и точно поради това е напуснал Сирия. Намира за неправилни изводите на съда, че изложените съображения на административния орган за липса на материално-правните предпоставки за прилагането на материалния закон чл.8 и чл.9 от ЗУБ са правилни и законосъобразни. Счита, че решението е неправилно и следва да бъде отменено, тъй като е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Изтъква, че от приложената справка на отдел Международна дейност при ДАБ се установява, че има разположени ислямски групи в района, където е живял жалбоподателят и че продължава да има несигурност в страната. Твърди, че не може да се ползва от ефективна защита в Сирия и че на реална опасност са изложени живота и здравето му. Според жалбоподателя погрешно и формално както от административния орган, така и от съда са тълкувани фактите от значение за случая. Аргументира се, че съобразно чл.35 от ЗУБ при произнасяне на молбата за международна закрила следва да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и да се обсъдят и възраженията на заинтересовани граждани и организации, но съдът не е изяснил напълно актуалната фактическа обстановка чрез факти и документи. Навеждат се доводи, че съгласно чл.8, ал.6 от ЗУБ опасенията от преследване може да се основават на събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход. Подчертава, че предвид актуалната обстановка в Сирия не може да се върне Сирия, защото там се водят военни действия, ситуацията е крайно несигурна и има опасност за живота му. Счита за неправилна и преценката на съда относно прилагането на чл.9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Аргументира се, че конфликтът в Сирия от вътрешен, вече се е превърнал в международен въоръжен конфликт, че има преследване на цивилни граждани, безследно изчезнали , разселване, безогледно насилие и несигурност в страната. Изтъква, че не може сигурно да пътува в страната си и да получи достъп до района, където е живял и би се очаквало отново да се установи там, тъй като този район се контролира от свободна армия, която води сражения с редовната армия. А. А. Х. е категоричен, че не може да води нормален живот със семейството си при завръщането му в Сирия и че с оглед на това са налице основанията за прилагане на чл.9,ал.1,т.3 и ал.5 от ЗУБ. В касационната жалба се посочва още, че при адекватна преценка на фактите и обстоятелства за актуалната обстановка в Сирия се установява, че са налице предпоставките по чл.9, ал.8 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя и по други причини от хуманитарен характер. Твърди се, че обжалваното съдебно решение е необосновано и това е друго самостоятелно основание за отмяната му на основание чл.209,т.3 от АПК. А. А. Х. моли касационната инстанция да отмени Решение 6020/ 20.12.2024г., постановено по адм.д.1276/2024г. по описа на Административен съд Хасково като неправилно, с произтичащите от това правни последици. В хода на съдебното производство пред касационната инстанция А. А. Х., лично и чрез процесуалния си представител адв. Нитова, поддържа жалбата си и моли същата да бъде уважена, с произтичащите от това правни последици. Изрично заявява, че не желае да се връща в Сирия поради обстановката там. Подчертава , че учи български език и иска да живее заедно с гражданите на България и моли да му бъде предоставен хуманитарен статут, съгласно чл.9,ал.1, т.3 от ЗУБ. Ответникът Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/,чрез процесуалния си представител юрисконсулт Георгиева, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена е решението на първоинстанционния съд като валидно, допустимо и правилно, постановено при правилно приложение на материалния закон да бъде потвърдено. Счита, че при постановяване на обжалвания съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и че правилно е приложен материалния закон, тъй като спрямо сирийския гражданин не са налице предпоставките за предоставяне на международна закрила. Акцентира на изложените от жалбоподателя причини да подаде молба за международна закрила по време на интервюто в хода на административното производство, а именно че е подал молба за закрила в България, защото иска да получи статут тук и да замине за друга държава, където да работи . Намира за безспорно установено, че жалбоподателят е мигрант, а не лице, търсещо международна закрила.В заключение, ответникът иска от касационната инстанция да потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Върховна касационна прокуратура, представлявана от прокурор В.Найденов, взема мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че решението на Административен съд Хасково е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Намира, че в случая безспорно се касае за икономическа миграция и че не това е редът за законно пребиваване на чуждия гражданин в Република България и в Европейския съюз. Върховният административен съд, Трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218,ал. 1 от АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл.218,ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на обжалване е Решение6020/20.12.2024г., постановено по адм.д.1276/2024г. по описа на Аздминистративен съд Хасково, с което съдът е отхвърлил жалбата на А. А. Х., гражданин на Сирия, срещу Решение 11505/ 04.11.2024г на Председателя на Държавна агенция на бежанците при МС. С Решение 11505/04.11.2024г.. на Председателят на ДАБ при МС е отхвърлена молбата на А. А. Х. за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, Административен съд- Хасково е приел, че административният акт е постановен от компетентен орган и в изискуемата по закон писмена форма, съобразно чл.59 от АПК,че обжалваният административен акт е мотивиран, както и че са спазени изискванията на чл.35 от АПК и чл.75,ал.2 от ЗУБ. Съдът е счел , че при издаването на процесното решение на Председателя на ДАБ при МС не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, както и че правилно е приложен материалния закон. Съдът е споделил извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки по чл.8,ал.1 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут, тъй като самият оспорващ сочи, че спрямо него няма осъществени преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група и че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не на правно значими за търсения вид защита, доколкото не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване . По отношение наличието на предпоставките за предоставяне на хуманиратарен статут на чужденеца съдът е отбелязал, че жалбоподателя не твърди в държавата си по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне,каквито предвижда разпоредбата на чл.9,ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Административен съд Хасково е посочил, че от страна на А. А. Х. няма изложени твърдения и за наличие на обстоятелствата предвидени в чл.9,ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Анализирайки събраните доказателства първоинстанционният съд е заключил,че по отношение не на жалбоподателя не се установява наличие на предпоставките по чл.9,ал.1, т.3 от ЗУБ . Аргументирал се , че от бежанската история на А. А. Х., а и от останалите доказателства по делото не се установя наличието на реална опасност от тежки посегателства по отношение живота и здравето на чужденеца в държавата му по произход - Сирия, поради безогледно насилие в условията на въоръжен конфликт. За да обоснове неприложимостта на разпоредбата на чл.9,ал.1,т. 3 от ЗУБ, административният съд се е позовал както на разпоредбата на действалата към датата на постановяване на административния акт разпоредба на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила / Директивата/, така и на практиката на СЕС-Решение от 17.02.2009г. по дело С-465/2007 г. на СЕС, така и на представените по делото няколко справки за актуалното положение в Сирия. Въз основа на горните източници на правото и информация съдът е обосновал извод за наличие на съществена промяна в политическата и икономическа ситуация в Сирия в посока нормализиране на същата и излизане от досегашната ситуация на вътрешен международен конфликт. Административен съд Хасково изрично е отбелязал, че съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл.9,ал.1,т.3 от ЗУБ. Изтъкнал е, че от данните по делото не може да се направи извод, че личното и обществено положение на жалбоподателя го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия в страната конфликт. В заключение, Административен съд Хасково е намерил за обосноват извода на административния орган , че за лицето не се установя наличието на предпоставките по чл.9, ал.1 ,т.3 от ЗУБ и е отхвърлил като неоснователна жалбата на А. А. Х.. При така приетото за установено от фактическа страна, като обсъди доводите на страните и прецени събраните доказателства, настоящата инстанция намира касационната жалба за допустима - като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу акт, подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество обаче жалбата на А. А. Х. е неоснователна, а обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. В касационната жалба на А. А. Х. се правят оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му при допуснати нарушения на процесуалния закон,нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл.209,т.3 от АПК. По същество са изложени аргументи, че първоинстанционният съд не е взел предвид причините за напускане страната на произход на молителя и наличието на реална опасност за живота и здравето му в страната по произход, неправилност на изводите, че липсват материалноправните предпоставки за приложението на чл.8 и чл. 9 от ЗУБ, както и че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка . Релевираните доводи са неоснователни, като съображенията на касационната инстанция за това са следните : Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. Съдът задълбочено и пространно е изследвал всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето и касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи.направените изводи от Административен съд Хасково изцяло се споделят от този състав на Върховен административен съд, поради което и по аргумент от чл.221,ал.2 от АПК намира , че не следва да ги преповтаря, а препраща към тях Правилно АС-Хасково, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на А. А. Х. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В конкретния случай няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на жалбоподателя. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Правилно също така решаващият съд е стигнал и до заключението, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно е преценено от съда, че оспореният административен акт е издаден при съобразяване на решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, б. "д" от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.Голословни , а и опровергани от изложеното по време на интервюто в хода на административното производство, а и в хода на съдебното производство, са твърденията на касатора, че е напуснал Сирия поради наличие на заплаха за живота и сигурността му, както и че е налице реална опасност за живота му, ако се върне в държавата си по произход. В интервюто, дадено в хода на административното производство жалбоподателят е заявил, че е напуснал Сирия заради войната и лошото икономическо състояние. Пред Административен съд Хасково, а и пред касационната инстанция жалбоподателят желае ,че иска да живее в България, че си търси работа и вече е започнал работа. Следователно правилни и обосновани са изводите на съда,че не се доказва реално, действително наличие на заплаха за живота и сигурността на жалбоподателя и че причините той да напусне страната си са икономически и че не са налице материланоправните предпоставки за предоставяне на жалбоподателя нито на статут на бежанец ,съобразно нормата на чл.8 от ЗУБ, нито на хуманитарен статут, съобразно чл.9 от ЗУБ По делото не са налице и основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение.Неоснователни са доводите на касатора, че обжалваното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка, доколкото същото се основава на всички надлежно събрани доказателства в хода на съдебното производство. Въз основа на изложеното, като е приел Решение 11505/04.11.2024 г. на председателя на ДАБ при Министерски съвет за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, Административен съд - Хасково е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд в състав на трето отделение