Решение № 3396 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12421/2012 г.

Решение № 3396 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12421/2012 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 4204 от 19.07.2012 г. по адм. дело № 8201/2011 г. на административен съд - София град. С него е отменено, като незаконосъобразно уведомително писмо изх. № 01-6500/27566/ от 9.05.2011 г. в частта му, в която е отказано финансиране по заявка за плащане от едноличния търговец "Вили М - Величка Самарова - Величка Тодорова Самарова". Правят се доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и за неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че съдът е допуснал поисканите от страните доказателства и е обсъдил становищата им. Решението е правно обосновано и не страда от пороците, посочени в касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 2 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба от едноличния търговец против отказ на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ да оторизира финансово подпомагане в размер на разликата между поисканите 10410.42 лева и одобрените 272.71 лева. Направени са две възражения: Първото е за неспазване на разпоредбите в Наредба за условията и реда за прилагане на схема за предоставяне на плодове и зеленчуци в учебните заведения - схема "Училищен плод". Второто е за допуснати нарушения на административно-производствените правила, изразяващи се в необсъждане на допълнително представени пред административния орган писмени доказателства. Към жалбата са приложени три сертификата, които са били представени и в хода на административното производство. От приложената адмнистративна преписка, съдът е установил, че едноличният търговец е подал на 25.06.2010 г. заявление за одобрение по Схема "Училищен плод" за четири училища на територията на Столична община с точно фиксиран общ брой на децата от съответната целева група от всяко училище и максимално допустима финансова помощ. В попълнената бланка на заявлението, раздел III са описани документите, които се изискват при подаване на заявлението. Одобрен е за участие по схемата с Акт за одобрение от 23.07.2010 г. Към изискуемите документи за плащане е представил три сертификата за контрол на съответствието: № СФ-08/4225 от 9.12.2010 г.; № СФ-08/2965 от 15.09.2010 г.; № СФ 08/265 от 20.11.2010 г. Допълнително след подаване на заявлението, в хода на образуваното административно производство - на 11.03.2011 г., заявителката е представила още три сертификата: № 22/1965 от 20.09.2010 г.; № 22/1967 от 4.10.2010 г. и № 22/1969 от 8.11.2010 г. В първия е вписано, че касае заявка по програма "Училищен плод" и важи за периода от 20.09.2010 г. до 30.09.2010 г. Във втория е фиксиран период от 4.10.2010 г. до 30.10.2010 г., а в третия - от 8.11.2010 г. до 30.11.2010 г. Във връзка с отказани доставки от заявки за плащане, жалбоподателката е подала жалба до министъра на земеделието и храните. Във връзка с жалбата, заместник-изпълнителният директор на ДФЗ в писмен отговор от 15.04.2011 г. - преди издаване на писмото, е пояснил, че нормата на чл. 10, § 3 от Регламент (ЕО) № 288/2009 г. не допуска преразглеждане на заявленията за плащане. Уведомителното писмо е издадено на 9.05.2011 г. и с него е одобрена само сумата 272.71 лева. Останалата сума до пълния размер е отказана, поради липса на сертификат за съответствие на качеството. При тези данни по делото, съдът е приел, че е допуснато нарушение на изискването на чл. 14, ал. 5 от приложимата наредба, която задължава администрацията при констатирана нередовност на подадените документи, да уведоми заявителя и му даде възможност да ги отстрани чрез представяне на допълнителни и/или нови документи. На второ място, съдът е посочил нарушение и на правилата на чл. 10 от приложимия регламент. За целта е анализирал разликата между правилното попълване и подаване на декларация за плащане и непълнота на документите, които я придружават. Извел е правен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт на основата на фактическите и правни основания, залегнали в него и го е отменил в часта му, касаеща отказа да се одобри претендираната сума. Пропуснал е обаче да упражни правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и да върне преписката за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се твърдят допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в отказ на съда да се произнесе по искането на страната да допускане на експертиза. Такова искане пълномощникът на административния орган е отправил в молбата си от 3.11.2011 г. Поставената в него задача касае изясняване на първоначално представените към декларацията за плащане сертификати. Съдът не се е произнесъл по това искане, което съставлява нарушение на процесуалните правила. В случая обаче то не е от съществен характер, тъй като искането излиза извън рамките на възникналия правен спор. А той е - допустимо ли е представяне на допълнителни документи - в случая трите сертификата, представени в ДФЗ на 11.03.2011 г.? Именно отрицателният отговор от страна на ДФЗ е мотивирал отказа да се одобри поисканата сума. Въпросът е от правен характер и за изясняването му е без каквато и да било значение отговорът на питанията към вещо лице, формулирани в молбата от ДФЗ. Административният съд правилно е изтълкувал материалния закон, предоставящ изрично право на бенефициентите по образуваните преписки, да бъдат уведомени за нередовности на подадените документи или непълнота на заявените данни. След като нормата на чл. 14, ал. 5 от националната наредба дава право на изпълнителите в десетдневен срок от уведомяването да отстранят нередовностите и/или непълнотите чрез представяне на допълнителни и/или нови документи, ДФЗ е бил задължен да разгледа представените сертификати, да ги прецени и вече във връзка с информацията по тях, да признае или откаже подпомагането. Като не го е направил, той е поставил незаконосъобразен акт, който правилно е отменен от административния съд. Неоснователна е и втората група съображения в касационната жалба, касаещи по същество преценката на допълнителните сертификати. Такава преценка в хода на административното производство не е извършвана, във връзка с нея не са излагани мотиви и е недопустимо такива да се правят от административния орган за първи път в касационното производство. Решението на съда ще следва да се остави в сила, като се върне преписката на ДФЗ за произнасяне при разглеждане на трите сертификата, представени от заявителката на 11.03.2011 г. С оглед изхода на делото и направеното искане от пълномощника на ответницата по жалбата, ще следва да й се присъдят направените разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Сумата напълно съответства на правната и фактическа сложност на спора, поради което възражението на пълномощника на ДФЗ за прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от АПК е неоснователно. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение