Решение № 210 от 30.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 172/2009 г.

Решение № 210 от 30.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 172/2009 г., I н. о., докладчик съдията Ивета Анадолска Производството е образувано по жалба на подсъдимия Й. З. Б. против въззивна присъда № 13/ 17.02.2009 г. по в.н.о.х.д. № 823/2008 г. на Окръжен съд- Пазарджик. В жалбата, поддържана и в съдебно заседание, е релевирано касационното основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Отправено е искане за отмяна на въззивното решение, с упражняване правомощието по чл. 354, ал. 1, т. 2, пр.-последно НПК. Пред касационната инстанция, частния обвинител и граждански ищец В. П. изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата на подсъдимия за неоснователна. Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на въззивното решение, в пределите на правомощията си по чл. 347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С атакувания съдебен акт е отменена присъда № 39/9.06.2008 г. по н.о.х.д. № 120/2008 г. на Районен съд - Пещера, в частта досежно наказателната отговорност на касатора и постановена нова, с която З. Б. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 212, ал. 2, във вр. с ал. 1, с чл. 20, ал. 4 НК, като му е наложено наказание четири месеца лишаване от свобода, при условията на чл. 66, ал. 1 НК, с тригодишен изпитателен срок. С първоинстанционната присъда е признат подсъдимия Б за невинен и оправдан по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл. 212, ал. 2, във вр. с чл. 20, ал. 4 НК. Жалбата на подсъдимия Б е неоснователна. Решението на съда се основава на пълно, обективно и всестранно изследване на всички правно значими факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване, в кръга, очертан от разпоредбата на чл. 102 НПК и вярната им интерпретация. Не е допуснато заявеното нарушение при формиране вътрешното убеждение на съда, което да опорочава съдебния акт. Касационната инстанция счита, че при възприетите факти и обстоятелства, материалният закон е приложен правилно. Подсъдимият Б. е осъществил обективните и субективни признаци на престъпния състав по смисъла на чл. 212, ал. 2 НК. Вън от всякакво съмнение, касаторът в съучастие с другия подсъдим Т., имащ качеството на "длъжностно лице" по смисъла на чл. 93 НК, съставя официални документи, с невярно съдържание, с внасянето на неверни данни в тях, за да даде възможност на трето лице да получи чуждо имущество, без правно основание, с намерение да го присвои. Инкриминираните документи - удостоверение за наследници и пълномощно са послужили за създаване на невярна представа у свид. Г., мотивираща я да извърши акт на имуществено разпореждане. Един от обективните признаци на измамата е имуществения предмет (в случая изискуеми права), да се намира във фактическа или разпоредителна власт на измамения, поради което последният има реална възможност да се разпорежда с него. Освен това, е необходима причинна връзка - настъпилата имотна вреда, да е пряко следствие от неправилната представа на измамения, относно основанието за разпореждането (виж Реш. 29/90 на ОСНК на ВС на РБ). Особеното при документната измама е, че неистинският или преправен документ, служи като средство за възбуждане и поддържане на заблуждение у лицето, което упражнява фактическа власт върху предмета на престъпно посегателство, относно основанието за изплащането му. Настоящият съдебен състав, намира че изводите на Окръжния съд са съответните на Постановление № 8/71 г. на ПЛ на ВС и на Постановление № 7/78 на Пленума на ВС на РБ. Правилно е квалифицирано поведението на дееца като измама по ал. 2 на чл. 212 НК, което е типично съставно престъпление и Б. е подпомогнал и двата акта- съставянето на документите с невярно съдържание и съзнателно даване на възможност на другиго да получи без правно основание чуждото движимо имущество. Заявените възражения за материална незаконосъобразност, свързани с фигурата на "посредствения извършител", са несъстоятелни. Като е проследена схемата на престъпно поведение на Т. и Б., категорично е установено (независимо, че всеки един от тях се опитва да прехвърли вината на другия), че Т., като кмет на селото не е заблудил Б., да състави документите с невярно съдържание, да го използва за свое оръдие, без последният да съзнава противоправността и наказуемостта на деянието си. От приетите факти се вижда, че Б. е съставил документите, подписани от Т., независимо че тази дейност е вменена в задълженията на секретаря на кметството свид. Пепа Д. (която по никакъв повод не е била замествана от друг служител) и самият той в обясненията си (л.56-гърба от съдебния протокол, пред първоинстанционния съд), е заявил, че документите не са били изрядни, т. е. той е съзнавал, че върши нещо нередно. Неправилно в атакувания съдебен акт, Окръжният съд при отхвърляне доводите на защитата за "посредствено извършителство", ги е свързал със случайното деяние, фактическата грешка и изпълнение на неправомерна служебна заповед, но крайният правен извод е верен. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че жалбата на подсъдимия З. следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а атакувания съдебен акт - в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение