Решение № 6728 от 19.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3530/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Д. А., гражданин на Сирия, чрез адвокат М. Филипова против решение 1631/24.02.2025 г. на Административен съд - Хасково, постановено по адм. дело 163/2025 г., с което е отхвърлена жалбата против решение 66/07.01.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните доводи се отнасят до изводите на първоинстанционния съд относно ситуацията в Сирия и преценката й във връзка с условията за предоставяне на хуманитарен статут в хипотезата на чл. 9, ал.1, т. 3 ЗУБ. Процесуалният представител на касатора поддържа, че изводите на съда относно актуалната ситуация в Сирия са базирани на подход, който противоречи на методологията на Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището (EUAA), публикувана на интернет страницата й - https://european-union.europa.eu, която изисква цялостна преценка на основанията за предоставяне на статут, свързано най- вече със събирането на доказателства от повече от един източник и анализирането им в количествено и качествено отношение. Счита, че анализът на изложената в решението обстановка в Сирия и в частност на ситуацията в Идлиб, е непълен. В тази връзка излага съображения, че от представените актуални справки, ситуацията в страната на произход и в областта, от която е касационният жалбоподател, след свалянето на режима на Б. А. може да се определи като изключително напрегната, съпроводена със засилване на въоръжените военни конфликти в южната част на страната в резултат на продължаващите операции на Израел в Сирия и в североизточната част - в резултат на действията на Турция в подкрепа на Сирийската национална армия срещу сирийските кюрди. Искането е за отмяна на решението. Ответникът - председател на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет, чрез юрк. М. Кръстева оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, че не са налице основания за предоставяне на закрила по чл. 8 и 9 от ЗУБ. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесулно допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: С оспореното решение 66/07.01.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на А. Д. А., гражданин на Сирия. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган по чл. 48, ал.1, т.1 ЗУБ, при спазване на изискванията за форма и съдържание на акта по чл. 59 АПК, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. Съдът не е констатирал нарушения на административнопроизводствените правила. В мотивите си е посочил, че с търсещия закрила е проведено интервю, в присъствието на преводач, на език, който е посочил и който разбира и владее, за което е съставен протокол, съдържанието на който е прочетено на интервюирания, чрез преводача. Спазено е изискването по чл. 58, ал. 10 ЗУБ и от ДАНС е изискано и е представено писмено становище по молбата за международна закрила на жалбоподателя, с което не се възразява да се предостави статут на лицето при наличие на законовите предпоставки за това. По материалната законосъобразност на оспорения акт, съдът е приел, че не са налице условията за предоставяне на статут по чл. 8, ал.1 и по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. В частта относно отказа за предоставяне на статут на бежанец, съдът е извършил преценка на данните от бежанската история на кандидата и е приел, че не се установява спрямо търсещия закрила да е осъществено визираното в чл. 8, ал.1 ЗУБ преследване. От оспорващия не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да се направи извод за опасение от преследване основано на раса, религия, националност, политическо мнение или пренадлежност към определена социална група. Не се твърдени действия, водещи до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повтаряемост по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, нито действия на преследване по смисъла на ал. 5 на чл. 8 - физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Не е заявено от страна на кандидата осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход - Сирия. Според заявеното в интервюто - не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие. Не е осъждан или преследван по етнически или религиозни причини в Сирия. При тези факти, съдът е обосновал извод за законосъобразност на отказа за предоставяне на бежански статут, поради липса на материалноправните предпоставки по чл. 8, ал.1 ЗУБ. Приел е, че не са налице основания за прилагане на чл. 8 ЗУБ по отношение на оспорващия и към момента на постановяване на съдебното решение. В тази връзка съдът е съобразил информацията от общо достъпни източници за общото положение в страната на произход, след свалянето от власт на президента Б. А., поради настъплението на бунтовнически групировки и поемането от тях на контрола в редица големи градове в страната, вкл. и в столицата Дамаск и е приел, че настъпилите нови обстоятелства не водят до такава промяна в обществено политическия живот в Сирия, която да рефлектира негативно върху гражданите й по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Относно предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, съдът е посочил, че в случая от страна на търсещия закрила не се твърди в държавата му по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвижда разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Няма изложени твърдения и за наличие на обстоятелства като предвидените в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Според съда при издаването на оспорения акт административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. В тази връзка е съобразил тълкуването на член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква д от същата Директива, възпроизведен в член 15 от Директива 2011/95/ЕС, дадено в решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07, според което съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Приел е, че споделената пред интервюиращия орган информация за личното положение на жалбоподателя и останалите доказателства по делото, в това число и представените в административното и в съдебното производство справки за актуалната обстановка в Сирия, не водят до извод, че обстановката в страната на произход е на ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в Сирия, в конкретен регион, поради самия факт на присъствието си на територията й, се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си. С подробни мотиви, основани на множество информационни източници за обстановката в страната на произход, съдът е обосновал извод, че към момента на постановяване на съдебното решение, в Сирия не е налице безогледно насилие и не съществува реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. По тези съображения е приел, че не са налице предпоставките по чл. 9, ал.1, т. 3 ЗУБ и законосъобразно е отказано предоставянето и на хуманитарен статут. Решението е правилно постановено. Съдът е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт съгласно чл.168, ал.2 АПК и в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон е приел, че спрямо А. Д. А., гражданин на Сирия, с етническа принадлежност - [етническа принадлежност], религия - [вероизповедание], професия [професия], с начално образование, неженен, без документи за самоличност не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. Доводите в касационната жалба се отнасят за наличието на основания по чл. 9, ал.1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут и са неоснователни. Правилно съдът е съобразил решението на Съда на ЕС по дело C-465/07. Съдът е обсъдил всички налични по делото данни за обстановката в Сирия и правилно е приел, че при завръщането си в страната на произход, търсещият закрила няма да бъде изложен на тежки посегателства, поради самия факт на присъствието си територията й. Това се потвърждава и от представените пред касационната инстанция справки за актуалната обстановка в Сирия от 14.03.2025 г. и от 08.04.2025 г. Законосъобразни са и изводите на съда, че не се твърди и не е доказано от жалбоподателя той да е бил обект на преследване, основано на раса, националност, религия, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, както и да е изложен на реална опасност от тежко посегателство по смисъла, вложен в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. С оглед на изложеното решението следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,