Решение № 3655 от 8.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2970/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК).

С решение 13333 от 10.12.2024 г. по адм. д. 2518/2024 г., Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на Монарх 96 ООД, ЕИК 204675837, със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], представлявано от Л. Фрайков, против Акт за дерегистрация по ЗДДС 220992401601532/25.03.2024 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП Варна, потвърден с Решение 125/23.08.2024 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) Варна при ЦУ на НАП, и в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 1 000 лева.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Монарх 96 ООД, представлявано от Л. Фрайков, чрез адв. М. Тодоров, в която се поддържат доводи за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - необоснованост и противоречие с материалния закон. Иска се обезсилване на оспореното първоинстанционно решение като недопустимо, евентуално неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което РА да бъде обявен за нищожен или евентуално отменен.

Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция ОДОП Варна, оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си гл. експерт Р. Симеонова по съображения, изложени в писмена молба, и иска да бъде потвърдено решението на административния съд, както и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 000 лв.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Варна е бил Акт за дерегистрация по ЗДДС 220992401601532/25.03.2024 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП Варна, потвърден с Решение 125/23.08.2024 г. на Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП

При осъществената проверка относно законосъобразността на процесния Акт за дерегистрация по ЗДДС съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в законно установената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Решаващият съд е приел, че оспореният акт е издаден в съответствие с материалния закон. Мотивите му в тази насока са изложени на стр. 3-6 от решението и систематизирани за целите на настоящето изложение, се свеждат до следното:

1. "Монарх 96" ООД е регистрирано по ЗДДС от 01.12.2017 г. на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.

1. На 05.02.2024 г. данъчните органи са изпратили ИПДПОЗЛ на декларирания ел. адрес за кореспонденция с НАП, като задълженото лице е уведомено за възложената проверка и са изискани конкретни счетоводни, търговски, банкови документи и писмени обяснения. Искането е връчено на 05.03.2024 г. чрез активиране на електронна преписка.

1. "Монарх 96" ООД по ел. път на 19.03.2024 г. е представило електронно подписани от управителя на дружеството писмени обяснения и банкови извлечения от банковата сметка на дружеството. Изисканите с ИПДПОЗЛ счетоводни документи не са представени.

1. В хода на проверката е установено, че срещу "Монарх 96" ООД е образувано производство по принудително изпълнение с ИД 231370533/2023 г. за задълженията, по което няма постъпили плащания. Наложени са обезпечителни мерки запор на три банкови сметки. В писмо от Дирекция "Събиране" към ТД на НАП Варна е приложена справка от 31.01.2024 г. за проучено имуществено състояние и категоризация на "Монарх 96" ООД, съгласно която дружеството не разполага с активи за обезпечаване на задълженията към НАП.

1. При извършената проверка в данъчно-осигурителната сметка на "Монарх 96" ООД е установено, че има непогасени задължения в общ размер на 43 557, 68 лв., в това число задължения по ЗДДС по СД за шест данъчни периода в общ размер на 19 069, 71 лева.

1. Органите по приходите са приели, че е налице обстоятелство по чл. 176, т. 3 от ЗДДС системно неизпълнение на задълженията по ДДС, предвид невнасяне на дължимия ДДС за три и повече периода в указания от закона срок по чл. 89, ал. 1 от ЗДДС. Наред с това е констатирано, че до приключване на проверката не са представени всички изискани с ИПДПОЗЛ документи, а именно оборотна ведомост, справка за налични активи за проверявания период, както и информация за причините за непогасяване на изискуемите задължения към НАП.

1. Във връзка с констатациите е издаден Акт за дерегистрация по ЗДДС 220992401601532/25.03.2024 г., който е връчен по електронен път на декларирания от дружеството електронен адрес на 13.05.2024 г.

1. "Монарх 96" ООД е обжалвало процесния акт по административен ред пред директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП Варна. С Решение 125/23.08.2024 г. горестоящият административен орган е потвърдил акта за дерегистрация.

При така установените факти Административен съд Варна е приел за доказани от приходната администрация елементите от фактическия състав на чл. 176, т. 3 и т. 6 от ЗДДС. Решаващият съд е изложил мотиви, че е налице системно неизпълнение на задължение по смисъла на чл. 176, т. 3 от ЗДДС, доколкото според наложеното в съдебната практика разбиране, системност е налице при три или повече нарушения, извършени от едно и също лице. Според първоинстанциониня съд нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство, са оборени изводите на органа по приходите, че за посочените по-горе данъчни периоди е внесъл дължимия ДДС по подадените от него справки-декларации. Според съда, правилен е изводът на органа по приходите, че невнасянето на дължимия ДДС от страна на жалбоподателя данъчно задължено лице по подадени от него справки-декларации по ЗДДС за период от 6 последователни месеца, е системно и това поведение на проверяваното лице осъществява състава на чл. 176, т. 3 от ЗДДС, при което приходният орган законосъобразно е прекратил регистрацията на търговското дружество по ЗДДС.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

В касационната жалба се правят оплаквания недопустимост на съдебния акт, както и за неправилност на решението на Административен съд Варна, поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

1.Неоснователен е доводът, че оспорваният съдебен акт е недопустим, поради липса на компетентност на Административен съд Варна да разгледа и да се произнесе по депозираната жалба.

Към датата на възлагане на проверката седалището и адресът на управление на дружеството е в гр. Варна, [адрес] и адрес за кореспонденция гр. Варна,[улица]. Действително, в хода на проверката на 21.02.2024 г. в търговския регистър е вписана промяна на седалището и адреса на управление: гр. София, [жк], [улица]. В тези случаи компетентността на органа, издал акта за дерегистрация по ЗДДС се съобразява към момента на образуване на производство, като към същия момент се преценява и коя е компетентната териториална дирекция по смисъла на чл. 8 ДОПК. За последвалите изменения в обстоятелствата, в частност относно седалището и адреса управление на дружеството, следва да се приложи разпоредбата на чл. 7, ал. 4 ДОПК. В процесния случай компетентната териториална дирекция на НАП по смисъла на чл. 8, ал. 1, т. 3 ДОПК, а именно - ТД на НАП Варна. Именно от надлежно оправомощен органи по приходите при ТД на НАП Варна е издаден оспорения административен акт. Впоследствие и към момента на издаване, така и на обжалвания акт, седалището вече е променено в гр. София. Това обстоятелство обаче не е от значение и не променя териториалната компетентност, тъй като на основание чл. 7, ал. 4 ДОПК и предвид това, че не започва ново производство, а се възстановява висящността на започналото такова, при тази промяна в обстоятелствата, обуславящи териториалната компетентност, ревизионното производство се довършва от органа, който го е започнал.

Същевременно Административен съд Варна се явява и комтентният съдебен орган по чл. 156, ал. 1 ДОПК, тъй като според посочената разпоредба делото се разглежда от административния съд, в чийто съдебен район е постоянният адрес или седалището на жалбоподателя към момента на извършването на първото действие по осъществяване на данъчно-осигурителния контрол от органите по приходите.

1. Оплакванията относно допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите на Административен съд Варна не могат да бъдат споделени. Разпоредбата на чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" ЗДДС гласи, че регистрацията по този закон се прекратява по инициатива на органа по приходите, когато е налице обстоятелство по чл. 176 ЗДДС. Според чл. 176, т. 3 ЗДДС компетентен орган по приходите може да прекрати регистрацията на лице, което системно не изпълнява задълженията си по този закон. От друга страна, съгласно чл. 176, т. 6 ЗДДС компетентният орган по приходите може да прекрати регистрацията на лице, което не представи или не осигури достъп до издадени или съставени от него оригинални счетоводни документи, изискани от органа по приходите, освен ако документите са загубени или унищожени, за което лицето е уведомило органите по приходите. В случая органът по приходите е установил неизпълнение от страна на "Монарх 96" ЕООД на задължението му по чл. 89, ал. 1 ЗДДС да внесе декларирания от него данък в държавния бюджет в срока за подаване на справката-декларация за съответния данъчен период. Както е приел и първостепенният съд, към датата на издаване на акта за 6 данъчни периоди за м. 06..2023 г., м. 07. 2023 г., м. 08. 2023 г., м. 09. 2023 г., м. 10. 2023 г., и м. 2. 2024 г. дружеството не е внесло декларирания от него и просрочени задължения за ДДС. Наред с това, допълнително е констатирано неизпълнение на задължението за представяне на счетоводни документи в срока, определен от приходната администрация, което представлява самостоятелно основание за дерегистрация по чл. 176, т. 6 ЗДДС.

1. Първоинстанционният съд правилно е приел, че фактическият състав на чл. 176, т. 3 ЗДДС е осъществен, а доводите на касатора в обратния смисъл се явяват неоснователни. Както обосновано посочва и съда, системност е налице при три или повече нарушения, извършени от едно и също лице, което в настоящия случая се установява по безспорен начин предвид констатираното неизпълнение на задължението по чл. 89, ал. 1 ЗДДС повече от три пъти.

1. Релевираният довод в касационната жалба, че административният съд не е възприел възражението на жалбоподателя, че оспореният акт няма мотиви, е неоснователно. В случая органът по приходите действа при условията на оперативна самостоятелност, като освен посочването на основанието по чл. 176, т. 3 и по т. 6 от ЗДДС са налице и мотиви, обосноваващи приложението им. Мотиви за обосноваване на акта са изложени подробно и в решението на директора на Дирекция "ОДОП" при административното обжалване и те се споделят от настоящата съдебна инстанция. Чрез прекратяване на регистрацията се постига целта на закона за санкциониране на неизправни данъчни субекти, които нееднократно нарушават законови разпоредби, като по този начин се предотвратяват и данъчни измами. В този смисъл постигането на целта на закона е в достатъчна степен мотивирано, в това число и спазването на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК.

Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения акт за дерегистрация Административен съд - Варна е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса касаторът следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция по приходите, в качеството й на юридическото лице, в състава на което влиза участващия по делото административен орган, юрисконсулТско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 1 000 лв., определено при условията на чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. ДВ, бр. 14 от 2025 г.), във вр. с чл. 161, ал. 1 ДОПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение