Решение № 7229 от 15.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3462/2021 г.

Решение № 7229 от 15.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3462/2021 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от О. И., чрез адв. М. П., срещу Решение № 1922 от 18.12.2020 г., постановено по адм. д. № 796 по описа на Административен съд – Варна (АС - Варна) за 2020 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) – Варна за осъждането й да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди за размера на сумата над присъдената с решението от 300, 00 лв. до претендирания размер от 8500,00 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 19-0819-001417 от 02.05.2019 г., издадено от началник на група в Сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР – Варна (НП), отменено с Решение № 93 от 11.10.2019 г., постановено по нахд № 234 по описа на Районен съд – Провадия за 2019 г. и пропусната полза от нереализирано трудово възнаграждение, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. иск, на същото правно основание, срещу ОД на МВР – Варна за осъждането й да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди за размера на сумата над присъдената с обжалваното решение от 300,00 лв. до претендирания размер от 3000,00 лв., във връзка със същото отменено като незаконосъобразно НП. Срещу Решение № 1922 от 18.12.2020 г., постановено по адм. д. № 796 по описа на АС - Варна за 2020 г. в осъдителните ОД на МВР - Варна части не е подадена касационна жалба и в тази част то не е предмет на проверка от настоящия съд. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваните части е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост. Поддържа се становище, че съдът неправилно не кредитирал показанията на свидетелите във връзка с доказване на претенцията за обезщетяване на претърпени имуществени вреди поради незапочване на работа по причина противозаконното лишаване на настоящия касационен жалбоподател от свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС). Твърди се, че изводите на съда са и в противоречие с трудовите права на И., доколкото той има право на свободен избор на професия. Неправилно, също така, съдът е счел за релевантно издаването на заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ), с която временно му било отнето СУМПС. В тази връзка се поддържа становище, че именно отмененото НП е от значение за отговорността на ОД на МВР – Варна за исковия период – 29.03.2019 г. – 16.11.2019 г. Наред с това се твърди, че определеното с обжалваното решение обезщетение за претърпени неимуществени вреди е занижено в нарушение на принципа по чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и е необосновано на събраните по делото доказателства. По подробно изложените в касационната жалба съображения се моли отмяната на съдебното решение в обжалваните части и уважаване на предявените искове изцяло. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Касационната жалба се поддържа в представена по делото преди съдебното заседание молба от касационния жалбоподател. Претендира се присъждането на сторените по делото разноски за държавна такса. Ответникът – ОД на МВР – Варна не изразява становище по касационната жалба и не представя писмен отговор. В съдебното заседание пред настоящия съд не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението в обжалваните части на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му в тези части с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението в обжалваните части е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови решението в обжалваните части, при съобразяване на приобщените по делото доказателства, в това число дадените показания от разпитаните свидетели, първоинстанционният съд приел, че предявените искове са частично основателни. Съобразил, че в случая е налице отменен като незаконосъобразен акт – посоченото по – горе НП в частта относно наложените наказания "глоба" и "лишаване от правоуправление на МПС за срок от 24 месеца" за нарушението по чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Приел, за недоказани останалите две кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране отговорността на ОД на МВР – Варна по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ: 1. По претенцията на присъждане на обезщетение за имуществени вреди в резултат на загубване на правоспособността на И. като водач на МПС в периода 25.03.2019 г. (отнемането на СУМПС) – 16.11.2019 г. (влизане в сила на решението за отмяна на наказателното постановление) поради невъзможността да упражнява професията си "шофьор на товарен автомобил – международни превози" и загубата на доходи в резултат на това и 2. По претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради невъзможността И. да издържа възрастните си родители в процесния период, невъзможността да продължи да излиза, да се събира и общува с приятели поради липсата на финансови средства и т. н. Наред с това, съдът счел за недоказана и последната кумулативна предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – причинно-следствената връзка между отмененото като незаконосъобразно НП и твърдените от И. имуществени и неимуществени вреди в резултат на лишаването му от правоуправление на МПС. Съобразил, че на 25.03.2019 г. спрямо това лице е проведено административно производство по реда на чл. 171 – 172 ЗДвП, започнало с изземването на СУМПС със съставяне на АУАН за нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, и приключило с издаване на Заповед № 19-0819-000615 от 25.03.2019 г., в сила от 09.05.2019 г. за прилагане на ПАМ. Приел, че тази заповед е основанието, на което е отнето СУМПС на И. – до решаване на въпроса за отговорността му за нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП с влязло в сила НП. Съдът обърнал специално внимание на това, че двете производства (административното по чл. 171 – 172 ЗДвП, във вр. с чл. 22 ЗАНН за прилагане на ПАМ и административнонаказателното по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, във вр. с чл. 36 - 64 ЗАНН за ангажиране на административнонаказателната отговорност на извършено нарушение по специалния закон), макар провеждани от един и същ административен орган, са различни по своя правен характер, процедура и последствия, и са напълно самостоятелни – без никое от тях да е преюдициално спрямо другото. Направил извод, че след като отнемането на СУМПС е станало по силата на заповедта за прилагане на ПАМ, правните последици, породени от нея не могат да бъдат заличени чрез отмяната на НП. В конкретния случай - отмяната му не резултира в отпадане на основанието за изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ в периода 25.03.2019 г. – 16.11.2019 г., тъй като в този период мярката е била приложена и действаща въз основа на влязъл в сила акт, който не е бил обжалван, респективно не е бил отменен. В този смисъл, съдът посочил, че И. е бил лишен от право да управлява МПС чрез отнемане на СУМПС на законно, влязло в сила правно основание, а не въз основа на отмененото НП. Приел, че доколкото актът, въз основа на който е отнето СУМПС на И., не е бил отменен, а отмяната на НП няма за последица отмяна на наложената му в процесния период ПАМ, недоказана се явява и причинно-следствената връзка между отмяната на НП и тези твърдени вреди. Въз основа на посочените аргументи съдът извел извод за неоснователност на така предявения иск. В допълнение на изложеното, приел, че този иск е недоказан, освен по основание, и по размер. Посочил, че И. не е доказал твърдението си, че през процесния период 29.03.2019 г. – 16.11.2019 г. би могъл да получава трудово възнаграждение в размер на 1000, 00 лв. месечно като международен шофьор на товарен автомобил, от което е бил лишен поради отнемането на СУМПС. Съобразил, че по делото не са ангажирани доказателства, че за процесния период той е сключил трудов договор или че е имал уговорка за сключване на такъв, и то за твърдените от него длъжност и месечно възнаграждение, който да е бил отказан или прекратен поради загубата на правоспособността му като водач на МПС. Счел, че това не се установява от гласните доказателства, поради това, че те не се отличават с достатъчна конкретика и убедителност. Отделно съдът приел, че И. би могъл да сключи трудов договор и да реализира трудово възнаграждение на длъжност, несвързана с управление на МПС. Изложил съображения, че нито прилагането на ПАМ, нито изтърпяването на наказание "лишаване от правоуправление на МПС" не би го лишило от възможността да реализира трудови доходи, да задоволява собствените си потребности и да издържа родителите си. Предявеният иск за имуществени вреди във връзка с претендираното обезщетение в размер на 500, 00 лв., представляващо платено адвокатско възнаграждение в производството по анд № 234 по описа на Районен съд – Провадия за 2019 г. и искът за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди – стрес и безпокойство във връзка с образуваното съдебно производство по обжалване на НП съдът приел за частично основателни, доколкото счел за основателно направеното от ОД на МВР – Варна възражение за прекомерност на претендираните обезщетения. Като се позовал на оплакванията, направени в жалбата до въззивния съд срещу НП, съдът направил извод, че тя е насочена против НП само в отменената му част – относно наказанията "глоба" в размер на 2000, 00 лв. и "лишаване от правоуправление на МПС". Приел, че размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение следва да бъде ценен като такъв за защита срещу само едно нарушение с две кумулативни наказания. Като се позовал на разпоредба на чл. 18, ал. 3 (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2016 г.) от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът счел, че в случая уговореното и заплатено от И. на защитника му адвокатско възнаграждение надвишава там регламентирания размер от 300, 00 лв. С позоваване на направеното възражение за неговата прекомерност, съдът приел, че този размер е съответен на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата – да е обоснован и справедлив, с оглед обема и продължителността на положения квалифициран юридически труд и съобразно невисоката фактическа и правна сложност на казуса. По тези причини отхвърлил иска за сумата над 300, 00 лв. до претендирания размер от 500, 00 лв. По иска за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът приел, че И. е претърпял обичайните вреди, които настъпват винаги в резултат от административнонаказателното производство. Изложил съображения, че нему във всички случаи е причинен емоционален дискомфорт във връзка с наложеното му административно наказание. В тази насока съдът съобразил и факта, че преди издаване на НП, И. двукратно е получавал талон за водач без извършени нарушения, което е доказателство в подкрепа на твърденията му, че е образцов водач, зачитащ правилата за движение на пътищата, и тези, че е изпитвал срам от случващото се, засегнало честолюбието му, т. е. реално е търпял негативни емоционални и психически терзания. За доказан по основание съдът намерил предявения иск само в частта за реално претърпени неимуществени вреди от проведеното съдебно производство пред въззивната инстанция – Районен съд - Провадия. Предявеният иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от евентуалното касационно производство счел за недоказан по основание, доколкото това е бъдещо несигурно събитие, което реално не се е състояло, и от този нереализиран факт И. не е претърпял никакви вреди. Предвид това и като съобразил данните за стандарта му на живот, съдът определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300, 00 лв. Посочил, че вредите били търпени в непродължителен период от време и със сравнително невисок интензитет. Обезщетението присъдил ведно с лихвата съобразно направеното искане. В останалата част отхвърлил иска. В обжалваните части решението е валидно, допустимо и правилно. Правните изводи на първоинстанционния съд за частична неоснователност на предявените искове от И. срещу ОД на МВР – Варна са в съответствие с приложимия материален закон. Съдът е провел съдебното производство при съобразяване на съдопроизводствените правила, взел е предвид релевантните за спора факти и обстоятелства, изразените от страните становища и е отговорил на направените възражения. Събрал е и е обсъдил относимите за правилното решаване на спора писмени и гласни доказателства, като въз основа на тях и след правилната им преценка е извел обосновани и подробно мотивирани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящия състав. Ето защо, на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, с настоящото решение се прави препращане към мотивите на първоинстанционния съд при отчитане на изложеното по – долу. Неоснователно в касационната жалба се възразява срещу направените от първоинстанционния съд правни изводи по иска за присъждане на обезщетение за твърдени имуществени вреди в размер на 8000, 00 лв., съставляващи пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение. В тази насока съдът е изложил обстойни мотиви за липсата на причинно-следствена връзка между отмененото като незаконосъобразно НП и така твърдяната вреда, които както се посочи и по-горе напълно се споделят от настоящия състав. Напълно обосновано на доказателствата по делото съдът е приел, че свидетелството за управление на МПС на И. е отнето по силата на издадената заповед за прилагане на ПАМ от 25.03.2019 г., която като необжалвана от него, е влязла в сила. Впрочем, тази заповед подлежи на предварително изпълнение, предвид предписанието на чл. 172, ал. 6, във вр. с ал. 1 ЗДвП. Наред с това, съдът е извършил правилна преценка по чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс, във вр. с чл. 144 АПК, на показанията на разпитания по делото свидетел Б., вкл. относно липсата на всякаква конкретика относно релевантните факти – свидетелят не установява нищо конкретно по отношение на евентуалния бъдещ работодател на И. и по отношение на евентуалното заплащане. Отделно от това, Б. свидетелства за желание на лицето "... да отива да работи в друга фирма, където заплащането и условията са били по – добри", но не и за това, че са били налице договорености по тези въпроси между И. и нов работодател (срок на договора, заплащане и т. н.). С основание в тази насока съдът е отчел и липсата на писмени доказателства за установяване на твърдените факти. В този смисъл решаващите изводи на съда, за да приеме неоснователност на този иск, основани на липсата на причинно-следствена връзка между твърдените вреди и отмененото като незаконосъобразно НП са в съответствие със закона. Доколкото с касационната жалба се оспорват изцяло изводите на първоинстанционния съд по отношение на приетата частична неоснователност на претенциите за имуществени вреди, въпреки липсата на конкретни оплаквания, следва да се споделят и крайните изводи, направени в обжалваното решение по иска за присъждане на обезщетение за претърпени вреди във връзка с платеното адвокатско възнаграждение пред въззивния съд за производството по отмяната на НП. Не се споделя изразеното в обжалваното решение становище, че жалбата срещу НП, била предявена само срещу отменената с него част от НП, във връзка с което съдът е приел за основателно възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Безспорно се установява, че въззивният съд е разгледал предявената от И. жалба срещу НП и като резултат частично е отменил НП (относно глобата в размер на 2000, 00 лв. и относно лишаване от право на управление на МПС за 24 месеца) и частично го е потвърдил (относно наложената глоба в размер на 200, 00 лв.). Установява се също така, че за защитата на И. и процесуалното му представителство по делото пред Районен съд – Провадия той е заплатил на представляващия го адвокат сума в размер на 500, 00 лв. При тези факти, правилен се явява крайният извод на първоинстанционния съд за основателност на този иск - реципрочно до размера на 300, 00 лв. при съобразяване на резултата от оспорването на НП пред въззивния съд. Без основание в касационната жалба се поддържа становище за неправилност на изводите на АС – Варна, свързани с определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Доводите на касационния жалбоподател в тази насока са изцяло свързани със състоянието, в което изпаднал И. (нервност, напрегнатост, явно чувство за малоценност), породено от твърдяната невъзможност да упражнява трудова дейност и издръжката му от неговите родители, въпреки трудоспособната възраст, в която се намирал. Както вече се посочи, по делото не е установено и доказано, че по причина отмененото като незаконосъобразно НП И. не е имал възможност да упражнява трудова дейност. В този смисъл неоснователни са твърденията му за настъпването на неимуществени вреди, които да подлежат на репариране, като последица на това, че не упражнявал трудова дейност в исковия период и бил в тежест и издържан от родителите си заради издаденото НП. Ето защо, присъденото от първоинстанционния съд обезщетение е справедливо определено по смисъла на чл. 52 ЗЗД и не се явява занижено по причините, изложени от касационния жалбоподател. Предвид изложеното, решението в обжалваните части, като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Не са налице касационни основания за неговата отмяна в тези части. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и изр. второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение