Решение № 2014 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6695/2020 г.

Решение № 2014 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6695/2020 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез гл. юрк. А. Иванова, в качеството й на пълномощник, насочена срещу Решение № 2002/13.04.2020 г. по адм. дело № 13134/2019 г. на Административен съд – София-град. Касационният жалбоподател счита съдебното решение за неправилно, поради съществено нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че в случая административният съд неправилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Моли да се отмени обжалваното решение, като бъде постановено друго, с което да се отхвърли изцяло исковата претенция за имуществени вреди като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - "Ню Проджектс Консулт" ЕООД, със седалище гр. София в писмен отговор, подаден от управителя М. Рашева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли да се потвърди обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че решението на съда е неправилно и необосновано и следва да се отмени. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Административен съд – София-град e бил сезиран с искова молба от "Ню Проджектс Консулт" ЕООД – град София, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Държавен фонд "Земеделие" за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 5119, 52 лв. във формата на пропуснати ползи, претърпени от незаконосъобразен административен акт – Заповед № 03 РД/810 от 22.02.2019 г. на изпълнителния директор на Разплащателната агенция, представляващи законната лихва върху забавеното плащане по заявка за плащане № 03/22160518/89849 от 08.01.2019 г. за периода от 08.04.2019 г. до 17.06.2019 г., заедно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на главницата. С обжалваното решение, Административен съд – София-град е приел иска за основателен и доказан и е осъдил ДФ "Земеделие" - гр. София, да заплати на "Ню Проджектс Консулт" ЕООД – град София обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 5119, 52 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на исковата молба – 20.11.2019 г., до окончателното й заплащане, както и сумата от 25 лева разноски по делото. За да стигне до този резултат е приел, че са налице всички кумулативни предпоставки на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Приел, че с влязло в сила определение № 3312/25.04.2019 г. по адм. дело № 3274/2019 г. по описа на АССГ е отменена Заповед № 03 РД/810, с която е била спряна обработката по Заявки за плащане № 01/22.16.0518/89849 от 10.12.2018 г.; № 02/22.16.0518/89849 от 07.01.2019 г. и № 03/22.16.0518/89849 от 08.01.2019 г. и преписката е върната на органа за продължаване на административното производство по заявлението на ищеца. АССГ е посочил, че в при спазване на чл. 19, ал. 4 от Наредбата (Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – Схема "Училищен плод" и Схема" Училищно мляко"), сумата по заявката за плащане с дата 8.01.2019 г. е следвало да бъде изплатена на ищеца най-късно на 8.04.2019 г., като за този период дружеството е било лишено от възможността да ползва собствените си средства в размер на 216 317, 56 лв. и 43 263, 51 лв. /общо 259 581, 07 лв./ Приел е за безспорно установено, че сумата по заявка за плащане № 03/22160518/89849 от 8.01.2019 г. е постъпила по банковата сметка на ищеца на 17.06.2019 г. и на 18.06.2019 г. или, за периода 08.04.2019 г. – 17.06.2019 г., търговецът е бил лишен от възможността да ползва собствените си средства в размер на 259 581, 07 лв., като така е понесъл вреди във формата на пропуснати ползи, чийто минимален и неподлежащ на нарочно доказване размер е този, равен на размера на законната лихва за периода на задържане на сумата. Решаващият съд е приел, че е налице и причинна връзка между действията на органи на ДФЗ и претърпените вреди от дружеството ответник в настоящата инстанция. Съдът е уважил и искането за присъждане на законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Решението е правилно. Същото е постановено при спазване на материалния закон и е обосновано. Настоящият състав на Върховния административен съд споделя изцяло приетите от съда мотиви, поради което не намира за необходимо да ги приповтаря. Следва да се посочи следното: Според правната доктрина, водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са "теорията за равноценността", съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил и "адекватната теория", съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В съдебната практика е възприето разбирането, че "непосредствени вреди" са тези, които по време и място следват противоправният акт, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Административният орган в крайна сметка е приел, че са налице предпоставките за уважаване на заявките за плащане, но това е станало много след предвидените в чл. 19, ал. 4 от Наредбата срокове, едва на 17.06.2019 г. Претенцията има за предмет обезщетение за забавено плащане. Претенцията за лихви за забава се основава на разпоредбата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съгласно която при неизпълнение на парично задължение, каквото неизпълнение в случая е налице, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Лихвата е предмет на вземане, което възниква в резултат на неплащане на дадено парично задължение. В случая не се касае за лихва върху обезщетение за вреди, която се дължи от момента на отмяната на административния акт, както е прието в т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г. ОСГК, а за самото обезщетение, което в конкретния случай, представлява законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Правилно административният съд е постановил присъждане на претендираната лихва по чл. 84 ЗЗД. Доколкото вредите - пропуснати ползи, поради неизпълнение на парично задължение, са настъпили от административна дейност и липсва друг ред за защита, законната лихва по чл. 86 ЗЗД, следва да бъде присъдена на основание чл. 1 ЗОДОВ. Законосъобразно, съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че в случая длъжникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение, което възлиза на сумата от 5119, 52 лева. Претенцията по ЗОДОВ е била основателна, доказана като са налице всички кумулативни елементи от разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и с тази сума се обезщетява вредоносния резултат - чл. 4 ЗОДОВ, чл. 51 ЗЗД, във вр. с § 1 ЗОДОВ. Решаващият съд не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна и решението следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото претенцията за разноски на касационния жалбоподател е неоснователна. Ответната страна не претендира заплащане на съдебно-деловодни разноски и съответно не се дължи присъждане на такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение