Решение № 14622 от 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9488/2017 г.

Решение № 14622 от 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9488/2017 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от П. Е. срещу решение № 232 от 24.07.2017 г. постановено по адм. дело № 248 по описа за 2017 г. на Административен съд (АС) – Перник. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи, че съдът не е обсъдил поотделно и в съвкупност, заедно с всички доказателства, изложените от жалбоподателя възражения за незаконосъобразност на заповедта. Дадените от лицата обяснения в хода на административното производство не са приподписани от административния орган, съгласно изискването на чл. 44, ал. 2, изр. 2 от АПК, поради което не са събрани редовно и съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК нямат сила пред съда. Сочи, че в съдебно заседание същите лица са разпитани във връзка с това дали е имало уговорка за заплащане на извършения превоз и те категорично са заявили, че не е имало уговорка за "плащане на цената на билета". Свидетелите са пояснили защо първоначално са написали в обясненията си, че са щели да заплатят за извършения превоз, а именно - "били са принудени да напишат, че е имало уговорка за плащане на превоза". Сочи, че свидетелите категорично са заявили, че не е имало уговорка за заплащане на цена на билет, познават Е. Ц., който им е предложил да ги закара до гр. Перник. След като не е установено, че между водача и пътниците е уговорено плащане за извършения превоз, то не може да се приеме, че е извършван таксиметров превоз на пътници. Прави искане решението да бъде отменено. Ответникът – Началникът на Областен отдел "Автомобилна администрация" (ОО "АА") – Перник, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на П. Е. против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № РД-14-728 от 27.04.2017 г. на началник ОО "АА" - Перник. За да постанови решението си съдът е установил от фактическа страна, че на 26.04.2017 г., около 07, 35 ч. в гр. Радомир е извършена полицейска проверка, при която е установено, че Е. Ц., като водач на лек автомобил "Фолксваген Пасат", с рег. [рег. номер на МПС], собственост на П. Е., извършва нерегламентиран таксиметров превоз на четири лица, срещу заплащане на цената на билета по маршрут от гр. Радомир до гр. Перник, без МПС-то да е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. От докладна записка УРИ № 328 р-5560 от 26.04.2017 г. съдът е установил, че лицата и водачът на автомобила били насочени към Районно управление - Радомир за изясняване на случая. Съгласно собственоръчно написаното писмено сведение от водача на автомобила – Е. Ц., същият, на 26.04.2017 г., около 07. 30 ч. в гр. Радомир, на спирката на Младежки дом е качил в колата четирима негови познати. За заплащане не са говорили. Искал да ги закара до гр. Перник на добра воля без пари. Съдът е посочил, че от дадените сведения на пътника К. М. се установява, че на 26.04.2017 г. бил на спирката на Младежкия дом. Обществения превоз закъснявал, а трябвало да се придвижи по най-бързия начин до гр. Перник. На спирката спрял негов познат Е., който го попитал да се качи при него на цената на билета. Цената била 1. 40 лв., която щял да се плати при пристигане в гр. Перник. Заедно с него в автомобила се качили още три жени, който той не познавал. От сведение на К. Х. е установил, че на 26.04.2017 г. бил малко под спирката на Младежкия дом и до него спрял автомобил, който бил управляван от Е.. Е. го попитал за гр. Перник ли е и той отговорил положително. Качил се в автомобила. Х. знаел, че Е. вози на цената на билета и се договорили да му даде 1. 40 лв. От сведение на Р. С. съдът е установил, че на 26.04.2017 г. тя е била на спирката на Младежкия дом и се качила в колата на Е.. При такива пътувания и в други случаи, не само с Е., е заплащала по 1. 40 лв. Ако превозът е осъществен до крайната точка е щяла да заплати цената на превоза. От сведение на С. Г. е установил, че на 26.04.2017 г. била на спирката на Младежкия дом. Там спрял Е., нейн познат, когото помолила да я вземе до гр. Перник. Не са говорили за заплащане на превоза. Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 225682 от 26.04.2017 г., в който е посочено, че на 26.04.2017 г., около 7. 35 ч., на спирката на Младежки дом в гр. Радомир водачът на лек автомобил "Фолксваген Пасат", с рег. [рег. номер на МПС] извършва нерегламентиран обществен превоз на пътници срещу заплащане на цената на билет по маршрут от гр. Радомир до гр. Перник. Водачът е договорил с превозваните пътници К. М., К. Х., Р. С. и С. Г. при пристигането си в гр. Перник да му заплатят всеки по 1. 40 лв. МПС-то не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. С тези си действия е прието, че водача е нарушил чл. 6, ал. 1, изр. 1, предложение 3-то от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), тъй като автомобилът не е включен в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превоз на пътници. Актът е съставен от инспектор в ОО "АА" - Перник, в присъствието на свидетели по установяване на нарушението. Със заповед за прилагане на ПАМ № РД-14-728 от 27.04.2017 г. на началник ОО "АА" – Перник, на основание чл. 107, ал. 1, във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗАвтП, е постановено спиране от движение за срок от 6 месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер [рег. номер на МПС] и отнемане на свидетелство за регистрация част ІІ № 006333559 на лек автомобил "Фолксваген Пасат", собственост на П. Е. и определено място за домуване - охраняем паркинг "Крумови и сие" в гр. Радомир. За да издаде заповедта административният орган е приел, че на посочена дата и час, водачът на автомобила е извършвал обществен превоз на пътници, в нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП, тъй като процесното моторно превозно средство не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз и с него е извършен обществен превоз на пътници срещу заплащане. Разпитан в хода на първоинстанционното производство свидетелят К. М., е посочил, че Е. е идвал отнякъде, видял го е и му е спрял. Не е ставало въпрос за плащане. Свидетелят Р. К. е заявила, че на посочената дата и час е била на спирката на Младежкия дом, а Е. е идвал отнякъде, видял я е и й е спрял. В автомобила се качили още С., К. и още един човек, когото не познавала. Пътувала е с Е. още 2 или 3 пъти, като не са имали изрична уговорка за заплащане. Имала е намерение и е щяла да му даде пари за превоза. В обясненията си С. Г. е заявила, че Е. е бил на спирката и четиримата са се качили в автомобила. За пари не е ставало въпрос. Съдът е посочил, че свидетелските показания на разпитаните по делото лица са диаметрално противоположни от сведенията дадени непосредствено след проверката. Показанията им в съдебно заседание са житейски нелогични и вътрешно противоречиви и се разминават относно мястото, от което всеки от тях се е качил в автомобила, състоянието на автомобила - идващ/спрял и относно уговорките им за плащане. Въпреки това е приел, че от тях се установява, че на 26.04.2017 г., около 07. 30 ч. на спирката на Младежкия дом в гр. Радомир водачът на лек автомобил "Фолксфаген Пасат" - Е. Ц. е качил в управлявания от него автомобил пътниците М., Х., С. и Г., които е щял да превози до гр. Перник. Изрична уговорка за заплащане на превоза не са имали, но от свидетелските обяснения на С. е приел, че за превоза е щяла да му заплати 1. 40 лв., колкото е цената на билета. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона писмена форма и съдържа всички реквизитите предвидени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, както и фактическите и правни основания послужили за издаването й. Приел е, че при издаването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изложил е, че дори и сведенията дадени в административното производство да не са приподписани по реда на чл. 44, ал. 2 от АПК, то от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, се установява, че на посочената дата и час, на спирка на градския транспорт свидетелите са приели да бъдат превозени от гр. Радомир до гр. Перник, а от свидетелските показания на С. се установява, че същата е имала знание, намерение и е щяла да плати за извършения превоз. След анализ на разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и чл. 106а от ЗАвтП и пар. 1, т. 1, т. 3 и т. 26 от ДР на ЗАвП, съдът е достигнал до извод, че са изпълнени и материално правните предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП. Приел за безспорно, че на 26.04.2017 г. Е. Ц. е превозвал с МПС "Фолксваген Пасат" четири лица от гр. Радомир до гр. Перник, като МПС не е било включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, съгласно изискванията па чл. 12, ал. 5 от ЗАвтП. При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът е достигнал до извод, че водачът на лекия автомобил е извършвал обществен превоз на посочените по-горе пътници срещу заплащане. Решението е правилно. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници въз основа на издаден лиценз в закона е предвидено налагането на ограничителните мерки, визирани в глава ІХ от ЗАвтП. Според чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗАвтП, за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "спиране от движение за срок 6 месеца и определяне мястото за домуване на моторно превозно средство, с което се извършва нерегламентиран обществен превоз на пътници или товари" (ал. 1, т. 1), която се осъществява чрез сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство, в случаите по ал. 1, т. 1, 2 и т. 3, букви "б" и "в" (ал. 2, т. 1); определяне на най-близкия платен охраняем паркинг като място за домуване на спряното от движение превозно средство; разходите във връзка с домуването на превозното средство на определения платен охраняем паркинг са за сметка на водача, извършил превоза, като превозното средство се задържа до заплащането на тези разходи (ал. 2, т. 4). По смисъла на пар. 1, т. 3 от ДР на ЗАвтП "превоз на пътници" е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства, независимо дали са натоварени или не. Превозът на пътници е услуга с търговска цел, която се извършва срещу заплащане и се различава от "превоз на пътници за собствена сметка" по смисъла на пар. 1, т. 4 от ДР на ЗАвтП, който представлява превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел. Следователно, за да бъде установено нарушение на разпоредбите на ЗАвтП за извършване на обществен превоз на пътници, административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 от АПК, е длъжен да докаже, че е извършено плащане или има уговорка за извършване на плащане на услугата превоз. В контекста на описаната нормативна уредба и при вярно установените правнозначими факти по делото, АС – Перник обосновано е приел, че са изпълнени предпоставките по чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗАвтП за прилагане на оспорената ПАМ. Предприетата мярка пряко засяга жалбоподателя, тъй като е собственик на превозното средство, с което е извършено нарушението. Съдържащите се в административната преписка писмени обяснения от пътниците в автомобила действително не са дадени по съответния процесуален ред установен в чл. 44, ал. 2 от АПК. Приетите за установени факти, които са релевантни за спорното право, обаче се установяват от останалите анализирани събрани по делото доказателства. Възмездното извършване на услугата – чрез заплащане се установява от съставения АУАН, който е официален документ с обвързваща материална доказателствена сила, по отношение на изложените в него факти и обстоятелства. АУАН не е оспорен и опроверган в съдебното производство, досежно отразеното в него обстоятелство, че водачът на автомобила Е. Ц. е договорил с превозвания пътник К. Х. да му заплати сумата от 1. 40 лв. за извършения превоз. В подкрепа на извода за възмездно извършване на услугата са и дадените в хода на съдебното производство показания на свидетелката С., която е заявила, че е виждала водачът на автомобила – Е. Ц. и друг път на спирката, знае, че същият вози на цената на билета и е щяла да му заплати сумата от 1. 40 лв. за извършения превоз. Ето защо при АС – Перник е извел фактически верен и правно обоснован извод за наличие на основанията по чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗАвтП за прилагане на оспорената ограничителна мярка. Забраната за извършване на превоз на пътници срещу заплащане без лиценз/удостоверение за регистрация е абсолютна поради значимостта на ценностите, върху които тази професионална дейност рефлектира. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение