Решение № 495 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 735/2016 г.

Решение № 495 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 735/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова "С. И. С." ООД със седалище и адрес на управление С. е подало касационна жалба срещу решението от 6.10.2015 г. по адм. дело № 4020/2015 г. по описа на Административния съд-С. град, с което е била отхвърлена жалбата на дружеството против акт № УВД-18/16.05.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране за установяване на публично държавно вземане. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени оспорения акт и се присъдят направените разноски. Комисията за енергийно и водно регулиране, правоприемник на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението, с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че "С. И. С." ООД притежава лицензия № Л-341-01/04.10.2010 г. за производство на електрическа енергия преди изграждане на енергийния обект. Съгласно одобрения от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране бизнес-план, дружеството се задължава да изгради енергиен обект "Вятърен парк З.", с обща инсталирана мощност 150 MW или 50 броя ветрогенератори с единична мощност 3 MW, в землищата на селата З. и Кубадиново, област Б.. П. е, че инвестиционната програма ще се реализира на два етапа: първи етап - изграждане на 30 ветрогенератора до края на януари 2012 г. и втори етап - изграждане на 20 ветрогенератора до края на януари 2014 г. Предвидено е и поетапно въвеждане на обекта в експлоатация. С решение № И1-Л-341/2.07.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране бил одобрен актуализиран бизнес-план на дружеството за периода 2009-2030 г. Изменен бил срокът за реализиране на инвестиционната програма: първи етап- юни 2014 г. и втори етап- септември 2015 г. С решение от 2.12.2013 г. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране открила процедура за установяване на публично държавно вземане от лицензионни такси и лихви по отношение на "С. И. С." ООД. След разглеждане на възражението на дружеството, на закрито заседание, проведено на 16.05.2014 г., Държавната комисия за енергийно и водно регулиране издала акт № УДВ-18/16.05.2014 г. за установяване по отношение на лицензианта на публично държавно вземане от неплатени лицензионни такси и лихви, както следва: общо 63 100 лева неизплатени годишни такси за 2011 и 2013 г., общо 10 147,00 лева начислени лихви за просрочие и законната лихва до окончателното изплащане на задълженията по главницата. От правна страна административният съд приел, че актът е законосъобразен. Съдът счел за неоснователен довода на дружеството, че не дължи годишна такса, изчислена с компонента 0,02 на сто върху стойността на инвестицията, тъй като енергийните обекти още не са изградени и дейността за производство на електрическа енергия не е започнала. В мотивите си посочил, че лицензията на "С. И. С." ООД е издадена при условията на чл. 39, ал. 3 от Закона за енергетиката. Съгласно чл. 39, ал. 3 ЗЕ, когато за извършване на някоя от дейностите по ал. 1 се издава лицензия, преди да е изграден енергийният обект за осъществяване на тази дейност, лицензията съдържа условията за изграждане на този обект и срок за започване на лицензионната дейност. При издаването на лицензията бил одобрен предложения от дружеството бизнес-план, който съдържал описание на предвидените инвестиции по години. Таксите за лицензиите, издадени при условията на чл. 39, ал. 3 от Закона за енергетиката, са уредени чл. 3, ал. 3 от Тарифата за таксите, които се събират от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по Закона за енергетиката. За издадена лиценция се събират първоначална такса - 15 000 лева, годишна такса - 2000 лева плюс 0,055 на сто от годишните приходи на дружеството за съответната лицензионна дейност съгласно годишния му финансов отчет за предходната година и отчетната информация по видове дейности и 0,02 на сто от стойността на инвестицията по условията на лицензията. Размерът на частта от годишната такса върху стойността на инвестицията по условията на лицензията не може да надвишава 50 000 лева. Стойността на инвестицията за съответната година се определя съгласно утвърдената от комисията инвестиционна програма на дружеството. В тази връзка съдът изтъкнал, че няма нормативно разграничение в зависимост от това дали инвестицията е осъществена или не и отхвърлил жалбата срещу издадения от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране акт за установяване на публично държавно вземане. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не е допуснато противоречие с материалния закон. В чл. 29 от Закона за енергетиката е предвидено, че лицензионните такси са: първоначална и годишна. Годишната такса се заплаща от лицензианта за всяка година, следваща годината на издаването на лицензията, като не са уредени случаи на освобождаване от заплащането й. Обстоятелството, че "С. И. С." ООД не е изградило енергийните обекти, за които е издадена лицензията, и не е започнало производство на електрическа енергия, не означава, че годишната такса за времето след издаване на лицензията не се дължи. Годишната такса покрива разходите на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, свързани с регулаторната дейност по лицензията. При положение, че основанието и размерът на годишната такса са нормативно определени, дължимостта на таксата не може да е поставена в зависимост от величината на реално направените инвестиции, както поддържа касационният жалбоподател. Влезлият в сила административен акт, с която се одобряват условията на лицензията, поражда задължения за лицензианта, а от това следва, че неизпълнението на одобрената с лицензията по чл. 39, ал. 3 ЗЕ инвестиционна програма не може има за последица освобождаването му от заплащане на годишна такса. Както е приел административният съд, размерът на годишната лицензионна такса, отразена в оспорения акт за установяване на публично държавно вземане, правилно е изчислен въз основа на утвърдената инвестиционна програма на дружеството. Инвестициите, които "С. И. С." се задължава да направи по години, са описани в приложение 6.2 към лицензията. Прегледът сочи, че предвидените инвестиции не се свързани пряко със строителството на енергийните обекти, а обслужват изпълнението на целия бизнес-проект. За 2010 и 2011 г. дружеството е трябвало да направи инвестиции в размер на 30 000 лева за начално финансиране - външни услуги и такси, за 2012 г. - 60 000 лева начално финансиране - външни услуги и такси, а за 2013 г. - 301 000 лева начално финансиране - външни услуги, проектиране и такси. Като е отхвърлил жалбата срещу законосъобразно издадения административен акт, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и в зависимост от неговата фактическа и правна сложност в полза на Комисията за енергийно и водно регулиране следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд