Решение № 4130 от 29.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10856/2016 г.

Решение № 4130 от 29.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10856/2016 г., V о., докладчик съдията Владимир Николов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по касационна жалба на А. П. П. от гр. Б., срещу Решение № 1294/05.07.2016 г. по адм. д. № 2336/2015 г. по описа на Административен съд Б., 8- ми състав. В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че оспорената пред първоинстанционния съд заповед не съдържала мотиви, както и не сочела доказателствата, въз основа на които е установено нарушението. Сочи, че не е бил запознат с всички доказателства събрани в хода на дисциплинарното производство, както и че не били приети писмените му обяснения, дадени след запознаване със справката. Моли да се отмени решението и да се отмени издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание. В съдебното заседание пред настоящия съд, касационният жалбоподател, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител, е постъпило писмено становище, с което поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира разноските по делото, съобразно представен списък. Ответникът - ВПД началник на сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР - Б., не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба, е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на А. П. П. срещу Заповед № 769з-97/09.11.2015 г. издадена от ВПД началник на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Б., за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 3 месеца. В оспорената заповед е посочено, че А. П. П. - младши автоконтрольор I степен в група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" при сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР Б., по време на дежурство на 12.07.2015 г. за времето от около 04.43 ч. до 05.10 ч. в гр. Б., ж. к. "З.", до бл. ... и за времето от около 05.20 ч. до 05.48 ч. в гр. Б., бул. "Демокрация", до № 67, като длъжностно лице от състав на наряд - автопатрул за осъществяване на пътен контрол, е допуснал заспиване в служебен лек автомобил марка О. А. с рег. № А 8574 АР. Административен съд Б. подробно е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел за установено, че Дирекция "Вътрешна сигурност" на МВР е изпратила сигнал до директора на ОД на МВР - Б. за открити нарушения при преглед на видеофайлове относно изпълнение на Организационно- техническите правила за работа с АИС "Видеозаснемане на пътен контрол". На основание данните в сигнала, директорът на ОД на МВР Б., е назначил комисия, която да извърши проверка. Резултатите от проверката са обобщени в писмена справка рег. № 769р-7822 от 30.10.2015 г., в която е посочено, че при преглед на видеофайловете се установява, че на 12.07.2015 г., за времето от 04.43 ч. до 05.10 ч. и от 05.20 ч. до 05.48 ч. служителите А. П. П. и С. М. И., назначени в наряд за изпълнение на пътен контрол в гр. Б., спят на предните седалки и не изпълняват служебните си задължения. За посочения период от време е направена GPS справка, при която не се установява време на шофиране, а нарядът се намира първоначално в гр. Б., ж. к. "З.", до бл. ... и впоследствие в гр. Б., бул. "Демокрация", до № 67. В справката е направен извод за допуснато нарушение на служебната дисциплина и е направено предложение за налагане на наказание "писмено предупреждение" на П.. Служителят е поканен и е бил запознат със справката на 03.11.2015 г., като на тази дата е депозирал и писмени обяснения, в които сочи, че поддържа вече дадените такива от 06.10.2015 г. Въз основа на установените факти по делото, съдът е приел от правна страна, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентния орган по чл. 204, т. 4 от ЗМВР- ВПД началник на сектор "Пътна полиция" при на ОД на МВР Б. и в предвидената от закона писмена форма съгласно чл. 210, ал. 1 ЗМВР, при спазване на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание и другите административнопроизводствени правила, както и в съответствие с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Видно е, че процесният административен акт е издаден на основание чл. 197, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 1 и чл. 199, ал. 1, т. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), в хипотезата на "неуплътняване на работното време". Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарни наказания. В хода на образуваното дисциплинарно производство са приети писмените обяснения на служителя, същият е запознат с резултатите от проверката и му е предоставена възможност да даде допълнителни разяснения и възражения. Наказанието е наложено в законоустановените срокове (чл. 195, ал. 1 ЗМВР във връзка с чл. 196, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР) и след преценка на всички събрани доказателства съгласно чл. 206, ал. 4 ЗМВР. В тази връзка са неоснователни доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в това, че първоинстанционния съд не обсъдил всички доказателства по делото и изложените от жалбоподателя възражения. Точно напротив, съдебното решение е постановено на базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, като подробно са обсъдени всички наведени от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на акта. Правилно от страна на АС Б. е прието за неоснователно възражението за немотивираност на акта. Видно е, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание изрично препраща към справка рег. № 769р-7822/30.10.2015 г., в която са изложени констатациите от извършената проверка и в цялост е описано поведението на служителя, извършеното дисциплинарно нарушение и доказателствата, които го потвърждават. Съгласно константната съдебна практика, включително и цитираните от първоинстанционния съд тълкувателни решения, е допустимо мотивите да бъдат изложени и отделно от самия акт. В случая подробни мотиви са изложени в цитираната по-горе справка, поради което са неоснователни доводите за немотивираност на акта. Неоснователни са и доводите, че А. П. не бил запознат с Инструкция № 8121з-749/29.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, разпоредбите на която е следвало да изпълнява по времето, когато е спял, както е посочено в справката. Действително на представения протокол от 04.12.2014 г., липсва подпис на П., но не може да се приеме, че служител от сектор "Пътна полиция" не познава очевидно един от основните нормативни актове, с които работи, което пък е в пряко противоречие с изискванията от длъжностната му характеристика и основание за носене на дисциплинарна отговорност на основание чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. В същото време, правилно е посочено от съда, че цитираната по - горе инструкция е обнародвана в ДВ, бр. 90 от 13.10.2014 г., поради което същата е оповестена съобразно нормативните изисквания и са неоснователни доводите, че П. не е запознат с нея. Настоящата касационна инстанция намира за неоснователни и доводите изложени в касационната жалба за промяна в наименованието на видеофайловете, тъй като такива действия не са установени по делото. Видно е, че на жалбоподателя е била допусната по негово искане съдебно техническа експертиза, от която впоследствие същия сам се е отказал. От друга страна, в хода на производството пред АС Б. е разпитан в качеството му на свидетел П. Н., който изрично е упълномощен да осъществява наблюдение на работата на служителите в автомобилите с монтирана система за видеонаблюдение, като същия изрично е заявил, че е прегледал файловете и е разпознал както своите колеги и е установил, че същите спят. В същото време са неоснователни доводите в жалбата, че П. не бил запознат с файловете за видеонаблюдение, тъй като по делото няма доказателства, че е искал да се запознае с тях и му е било отказано. Самите файловете са представени по делото на магнитен носител, като както беше посочено, е била допусната по искане на жалбоподателя СТЕ, но същия се е отказал. Неоснователни са и релевираните доводи за нарушения при връчването на справката. Процесуалният представител на жалбоподателя се опитва (неуспешно), поради липсата на поставени препинателни знаци от страна на самия жалбоподател, да обуслови, че справката му е връчена на датата на съставянето й, като било невъзможно да поддържа по този начин дадените на един по - късен момент от него обяснения. Видно е, че при връчването на справката, жалбоподателя е посочил, че се е запознал с нея и поддържа дадените обяснения, като на долния ред е изписан часа и датата - 12.20 на 03.11.2015 г. Именно това е и датата на връчване, а доводите, че всъщност се поддържат обясненията от 03.11.2015 г., което било невъзможно, тъй като не били още дадени, са лишени от правна логика и почиват единствено на словесна еквилибристика точно защото не може да знаеш кога ще дадеш обяснения и очевидно поставената дата касае именно момента на запознаване със справката. Не са налице нарушения на административнопроизводствените правила и при даването от страна на жалбоподателя на писмени обяснения по случая, каквито доводи са инвокирани в касационната жалба. Дадените бланкетни обяснения от жалбоподателя на 03.11.2015 г., с които заявява, че поддържа вече дадените от него обяснения от 06.10.2015 г. са изцяло по решение на П.. Това, че към 06.10.2015 г. същия не е бил още запознат със справката, не го е лишило от възможността да организира защитата си. Видно е, че при връчване на справката на 03.11.2015 г. му е дадена възможност да представи допълнителни обяснения, но изборът на П. е бил именно такъв - да представи обяснения от същата дата, с които поддържа вече дадените обяснения и това не може да се вмени във вина на дисциплинарнонаказващия орган. В тази връзка изцяло необосновани са доводите, че жалбоподателят е бил лишен от възможност да бъде изслушан и да представи писмените си обяснения след запознаване със събраните материали. Касационната инстанция намира за неоснователни и доводите в жалбата, че не било налице неуплътняване на времето, тъй като в посочените часове на спане, жалбоподателят проверявал автомобили, което било видно от представената по делото ежедневна форма на отчет на наряда. Действително в този отчет, в интервалите посочени в заповедта, са вписани проверени автомобили, но следва да се отбележи, че този отчет се съставя именно от състава на наряда, който може да се посочи произволен час на спиране на автомобила. Видно е, че в този интервал от време не е посочен като съставен АУАН или издаден фиш, в който да са отразени датата и часа на спиране, поради което съдът намира за недоказано твърдението за изпълнение на задълженията през посочените периоди на заспиване. В същото време, констатациите от видеофайловете, които са отразени в справката с резултатите от проверката, не са оспорени от жалбоподателя. В случая, от страна на първоинстанционния съд правилно са анализирани доказателствата и правилно са установени фактите по спора, поради което не е налице твърдяната необоснованост на изводите му. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. Предвид гореизложеното, настоящият състав намира за законосъобразни изводите на решаващия съд досежно правилното приложение на материалния закон и съответствието с преследваната от него цел при издаване на обжалваната заповед от административния орган. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение