Решение № 8787 от 24.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1416/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ срещу Решение 24236 от 20.11.2024 г., постановено по административно дело 7838/2024 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменено Решение Ж-560 от 04.07.2024г. на Комисията и е върната преписката за ново произнасяне от административния орган. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател счита за неправилни мотивите на АССГ, че Комисията не е формирала собствени мотиви. Твърди, че са спазени процедурите и изискванията за форма на акта, като същия съдържа фактически и правни основания. Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендират се и разноски. Ответникът Д. С. К., чрез адв. Лахтев, в представен писмен отговор оспорва касационната жалба на КЕВР. Счита съдебното решение за правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по представен предварително списък по чл. 80 ГПК. В съдебно заседание не се явява или представлява, но са депозирани допълнителни писмени съображения по съществото на спора. Ответникът Електроразпределение ЮГ ЕАД не се представлява и не взима становище, въпреки предоставената му от съда възможност. Ответникът Електроенергиен системен оператор ЕАД не се представлява и взима становище, съобразно предоставената му от съда възможност като в писмен вид посочва аргументи в подкрепа на касационната жалба и особено във връзка с факта, че са изискани становища и същите са анализирани от административния орган. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и подробно излага писмени мотиви за това. Върховният административен съд, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба на Д. С. К. срещу Решение Ж-560/04.07.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от ЗЕ във чл. 147, ал. 1 от Наредба 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката е прекратено административното производство образувано по жалба на К. срещу Електроразпределение Юг ЕАД и Електроенергиен системен оператор ЕАД, в която се възразява срещу прекратена процедура за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници /ОПЕЕВИ/, в УПИ III - 475, кв. 41 по плана на [населено място], общ. Стралджа, обл. Ямбол, с инсталирана мощност от 100 kW. С обжалваното решение съдът е отменил решението на Комисията и е върнал делото за ново произнасяне. За да приеме този резултат съдът, въз основа на доказателствата по делото и установената фактическа обстановка е приел, че Комисията е събрала всички относими факти и обстоятелства, изготвила е доклад, посочила е правни основания за отказа, но оспореното решение било издадено, при неизяснена в цялост фактическа обстановка, както и при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че Комисията не е събрала всички необходими доказателства и не е извършила проверка по тях, като единствено се е позовала данните предоставени от електроразпределителното дружество. Посочил е, че в оспореното решение не са разгледани изложените от жалбоподателя възражения във връзка с допуснати от Електроразпределение Юг ЕАД нарушения в т.ч. не е изяснен въпросът и на кой етап от провежданото проучване този капацитет е бил изчерпан след като "Електроразпределение Юг" АД се е произнесло на 02.08.2022г., че е необходимо да заплати такса от 7848 лева, която на 23.08.2022г. е била заплатена и едва след това на 21.10.2022 г. дружеството го е уведомило, че в подстанция /П/ст/ Стралджа е надхвърлена мощността за подмяна на силовите трансформатори 40/50 MVA. По тези съображения съдът намерил, че относими към спора обстоятелства са останали без изясняване и обсъждане от страна на КЕВР, което прави решението ѝ немотивирано, а изводите ѝ необосновани, поради което е върнал делото за ново разглеждане. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и въз основа на това е направил обосновани изводи за незаконосъобразност на оспореното решение на КЕВР. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на първоинстанционното решение. Съгласно чл. 144, ал. 1 от Наредба 3, при проверката на подадената жалба се събират всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по нея. След като няма ограничение за допустимите пред КЕВР доказателства в производствата по чл. 22 от ЗЕ, то не е съществувала пречка да бъдат изяснени спорните обстоятелства между страните. В случая както правилно е приел първоинстанционния съд, КЕВР не е установила правнорелевантните факти и не е събрала относимите доказателства. Съдът обективно е установил, че КЕВР не е осъществила необходимата проверка за изясняване на обстоятелствата по случая. При издаване на оспореното решение Комисията за енергийно и водно регулиране не е обсъдила реда, по който се извършва присъединяването на обекти за производство за енергия от възобновяеми източници, уреден в чл. 23 и сл. от ЗЕВИ и в Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. Не е изяснена и характеристиката на обекта, което е от съществено значение, тъй като съгласно чл. 81, ал. 1 от Наредба 6 присъединяването на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници не се обвързва с одобряваните ежегодно електрически мощности по реда на чл. 22 ЗЕВИ и за тях не е в сила реда за присъединяване по чл. 23 ЗЕВИ. Мотивирането на административния акт е гаранция за неговата законосъобразност, даваща възможност на страните в административното производство да се запознаят със съображенията на административния орган за издаването му, съответно съдът да осъществи дължимата се преценка на съответствието му с материалния закон. Липсата на изложение на конкретни фактически и правни основания в случая води до незаконосъобразност на оспореното пред съда решение и налага отмяната му. Съдът не е длъжен да установява какви са били съображенията на административния орган, а следва да провери тяхната законосъобразност и правилност, ако такива са изложени. При липса на мотиви в административния акт, тази проверка е невъзможна. Преценката на административния акт не може да се основава на предполагаемата воля на административния орган, а се дължи на действително изразената такава. В случая решението на КЕВР не отговаря на законовите изисквания, при което се явява незаконосъобразно. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че допуснатите нарушения в административното производство при издаване на решението от КЕВР са съществени и са препятствали съда да се произнесе по съответствието на административния акт с материалния закон и да прецени съответствието с действителното фактическо и правно положение. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на ответника Д. С. К. за присъждане на направените само в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение би било основателно, но тъй като не е подкрепено с доказателства за реалното им заплащане, то следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, Трето отделение