Решение № 8188 от 3.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2879/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) гр. Пловдив при ЦУ на НАП, приподписана юрк. Янев, срещу решение 631 от 09.02.2024 г., постановено по адм. дело 116/2023 г. по описа на Административен съд гр. Хасково, с което по жалба на СХЕ-МАРКЕТИНГ ЕООД е отменен Ревизионен акт (РА) Р-16002621006214-091-001/24.10.2022 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение 626 от 22.12.2022 г. на директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че в случая е установено по безспорен начин, че получателят и доставчикът са свързани лица, което позволява да се съставят частни документи в изгода на двете страни. В представената международна товарителница е посочено, че всички стоки се разтоварват в Гърция, гр. Комотини, където получателят няма складова база. Изложени са съображения за недоказаност на твърденията, че стоките се поемат от работници на получателя, след което се транспортират до гр. Патра с камиони под наем. От проведената административна процедура по обмен на информация между компетентните органи на Република България и Република Гърция става ясно, че пред гръцката данъчна администрация не е доказано категорично плащането по доставките. Сочи се, че е налице съществено разминаване между отразените стоки в товарителницата (food and bread - храна и хляб) и тези, които са предмет на фактурите (вода, безалкохолни напитки и др.). Твърди се, че стоките, закупени от ревизираното лице от МИКРА АЯ ООД, са продадени в България, без да е начислен ДДС за тях, а не са предмет на ВОД. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Направено е възражение за прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът - СХЕ-МАРКЕТИНГ ЕООД, чрез адв. Делчева, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява подробно мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Подробни аргументи за правилност на обжалваното решение излага в представени по делото писмени бележки. Претендира присъждане на разноски по делото. Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: С РА Р-16002621006214-091-001/24.10.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение 626 от 22.12.2022 г. на директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд, на СХЕ-МАРКЕТИНГ ЕООД са установени задължения за ДДС в размер на 28 623.18 лв. и лихви в размер на 24.52 лв. Установено е, че за м.09.2021 г. от дружеството са декларирани вътреобщностни доставки (ВОД) по 17 фактури, издадени на С. Е. (EVTIMOV STANIMIR), данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в Гърция, с номер EL151524382, подробно описани на стр. 7 от РД, с обща данъчна основа 143 115.86 лв. Предмет на ВОД са безалкохолни напитки, подробно посочени по вид и количество в процесните фактури. Констатирано е, че основен доставчик на ревизираното дружество е МИКРА - АЯ ООД. В хода на ревизията са представени следните писмени доказателства във връзка с декларираните ВОД: процесните фактури, с предмет конкретно описани по вид и количество безалкохолни напитки (девин мин. вода, девин изворна вода, куинс портокал и др., придружени с касови бонове; международни товарителници, с посочена стока food and bread, номер на фактура, разтоварен пункт Комотини, Гърция; приемо-предавателни протоколи за получаване на стоката по посочена фактура; пътна книжка, съдържаща отразен транспорт по маршрут Хасково Комотини - Хасково; фактури за закупени стоки от ревизираното лице, с предмет конкретно посочени по вид и количество безалкохолни напитки (фанта, швепс, девин мин. вода и др.). Заявено е от ревизираното дружество, че транспортът на стоките по ВОД е за негова сметка и е осъществен със собствените му транспортни средства - peг. [рег. номер] и [рег. номер], вписани в международните товарителници и приемо-предавателните протоколи. В товарителницата е отразен товарен пункт - гр. Хасково, България, и разтоварен пункт - Комотини, Гърция. В клетка 24 има подпис и пе­чат от получател, превозвач и доставчик. Ревизиращите органи са приели, че представените приемо-предавателни протоколи нямат нормативно изискуемата форма и съдържание, доколкото в същите не е отразено кой и в качеството е предал и получил стоките. Не е посочено и мястото, на което се приема стоката - град, адрес, обект, както и датата, на която е извършено фактическото предаване. Не е удостоверен и видът на приетата стока по вид и количеството, идентично с това по фактурата. В предоставените международни товарителници не е посочен точният адрес на разтоварване на стоката в Гърция, а е отразено мястото на разтоварване - Гърция, гр. Комотини, но гръцкото дружество не притежава обект в този град. Приходните органи са се позовали на липсата на представени документи за транспортиране на стоката от гр. Комотини до гр. Патра, където е регистриран получателят по доставките. При извършената проверка от данъчните органи в Гърция не са установени безспорни данни при клиента за транспортирането, получаването и съхранението на фактурираните стоки. Формиран е извод, че процесните стоки не са транспортирани до територията на друга държава членка, т.е. не е изпълнено условието на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС за признаване на реалното извършване на декларираните ВОД. От предоставените счетоводни регистри на дружеството се установява, че стоките са изписани от сметките му, поради което неправилно, според приходните органи, е приложена нулева ставка. В хода на съдебното производство е представен одобрен от управителя на СХЕ- МАРКЕТИНГ ЕООД Протокол за разход на гориво, съставен на 30.09.2021 г., относно определен среден разход на гориво за м. 09.2021 г. на МПС [рег. номер] - 1920 км. х 9.00 л./100 км. - 172,800 литра, и на МПС [рег. номер] - 2160 км. х 9л./100 км. - 194,400 литра. Предоставена е информация от ОД на BMP Хасково, съгласно която за периода от 01.09.2021 г. до 30.09.2021 г. няма данни за преминавания през ГКПП на Република България на посочените в международните товарителници МПС, като е отразено, че след влизане на България в ЕС българските граждани се проверяват на ГКПП по метода преценка на риска, в резултат на което след 01.01.2007 г. данните за пътуванията в АИФ Граничен контрол са непълни. Първоинстанционният съд е приел, че спорният РА е издаден от компетентни органи, при спазване на приложимите процесуални правила, но в противоречие с материалния закон. Съдът е приел за установено, че в случая транспортът е извършен от ревизираното лице, с притежавани от него товарни автомобили Ивеко peг. [рег. номер] и Форд Транзит peг. [рег. номер]. За извършения превоз са представени фактури и касови бонове за закупено гориво, ведно с протокол за разход на гориво, към които са приложени пътни книжки/ маршрутно разписание с посочена датата на тръгване, маршрут на движението на МПС (Хасково Комотини - Хасково), километри при тръгване и при връщане на автомобила, изминати километри, както и име и фамилия на шофьора, управлявал съответното МПС. Формиран е извод, че непопълването на отделни части от ЧМР или неправилното им попълване, е ирелевантно при преценка на относимите към правния спор факти и не води до загуба на доказателствената сила на представените товарителници. Според съда, за да бъде прието, че една международна товарителница е редовна, е достатъчно посочването на името и адреса на получателя, мястото и датата на приемането на стоката за превоз и мястото за доставянето й. Представените по делото транспортни документи съдържат подписи и печати, положени от изпращача, превозвача и получателя. Във всички международни товарителници е посочен номер на превозното средство, с което ще се извършва превозът, попълнени са клетки 22 - изпращач, 23 - превозвач и 24 - получател, като в тях са поставени печати и подписи на изпращача (доставчик) - ревизираното дружество, на превозвача и получателя. Съдът е посочил, че непосочването на имената на лицата, получили стоките, в кл. 24 от международните товарителници не е съществен реквизит на товарителницата. Отразени са номерата на фактурите, броят на количеството натоварена стока, нейните килограми, от какво естество е стоката. Административният съд е приел, че в случая са налице надлежно попълнени документи за място и дата на натоварване на стоката, място на приемането на стоката, а от представените протоколи се установява, че стоката е получена от получателя. Направен е извод, че от представените транспортни документи се доказва по безспорен начин транспортирането на стоките от територията на Република България до територията на Република Гърция. Въз основа на констатациите на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, съдът е приел, че ревизираното лице е разполагало с процесните стоки, като е прехвърлило собствеността върху тях на дружеството получател и същите са реализирани в дейността на гръцкото дружество. Наличието на свързаност между доставчика и получателя не води до извод за наличието на данъчна измама. Като допълнителен аргумент за реалност на ВОД, съдът е посочил, че за периода от 28.04.2017 г. до 31.05.2022 г. на гръцкия търговец е извършена ревизия, приключила с издаването на РА, който включва и процесния период м. 09.2021 г., отразяващ самоначисленият от същия ДДС по извършените от СХЕ-МАРКЕТИНГ ЕООД доставки, като няма данни гръцкият орган по приходите да е оспорил тези доставки и начисленият ДДС по тях съгласно отчетните регистри по ДДС на EVTIMOV STANIMIR. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да бъде доказано по несъмнен начин осъществяването на ВОД е необходимо да бъде установено кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав, регламентиран с чл. 7, ал. 1 ЗДДС: стоките следва да са транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя, от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, и е предоставил идентификационния си номер по ДДС на доставчика. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС по тълкуване на чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО, освобождаването от облагане с ДДС на вътреобщностните доставки се прилага само, когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя по доставката и доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката, от която е изпратена - решение по делото Teleos C-409/04, решение по дело Twoh International C-184/05, решение от 16.12.2010 г. по дело Euro Tyre Holding, C-430/09, т. 29. Основанията за прилагане на нулева ставка съгласно чл. 53, ал. 2 ЗДДС се доказват с документите, предвидени в чл. 45 от ППЗДДС, а доказателствената тежест е за лицето, което претендира освобождаване на доставката от ДДС. В случая е безспорно установено, че ревизираното дружество е притежавало стоките, предмет на процесните ВОД, които са конкретно индивидуализирани в документите, представени при ревизията. Не се спори и че получателят по ВОД е с валиден идентификационен номер по ДДС към датата на данъчното събитие. Спорът между страните по делото, както правилно е съобразил административният съд, е относно действителното транспортиране на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка на ЕС (Гърция) и фактическото им получаване от купувача. В разглеждания случай е доказано, че транспортът на стоките, предмет на процесната ВОД, е осъществен от доставчика с негови собствени превозни средства, поради което действителното извършване на ВОД се удостоверява с транспортен документ по чл. 45, т. 2, б. б ППЗДДС. Правилен е изводът на административния съд, че от представените международни товарителници, се установява както извършването на транспорта на стоките, предмет на ВОД, от територията на страната до територията на Гърция, така и получаването им от гръцкото дружество. Превозният документ съдържа всички изискуеми реквизити според чл. 6, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, като е посочен изпращачът, превозвачът, рег. номер на транспортните средства, получателят, разтоварният пункт Комотини, Гърция, положени са подписи и печати от изпращача, превозвача и получателя. Неправилен е изводът на ревизиращите органи за недоказаност не действителното извършване на транспорта на стоките. В хода на ревизията са представени фактури и касови бонове за закупено гориво, подкрепени с протокол за одобрен разход за гориво. Представена е пътна книжка, съдържаща информация за движението на използваните за транспорта МПД - товарни автомобили Ивеко peг. [рег. номер] и Форд Транзит peг. [рег. номер], с отразени дата на тръгване, път на движението /Хасково-Комотини-Хасково/, километри при тръгване и при връщане на автомобила, изминати километри, както и име и фамилия на шофьора, управлявал автомобила. Както се посочи, за транспорта на стоките са представени международни товарителници, съдържащи всички необходими реквизити - място на натоварване и разтоварване, придружаващите стоката документи и други идентифициращи товара, вписани са превозвачът, изпращачът и получателят. Попълнена е кл. 24 с информация за дата и място на получаване на стоките, положен е подпис от лицето, получило стоката и печат на дружеството - получател. Поради това и съгласно чл. 9, ал.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки следва да се приеме, че процесните международни товарителници се ползват с материална доказателствена сила относно факта на получаването на стоката от превозвача. Изложените от приходните органи мотиви за недоказаност на извършения транспорт се ограничават до твърдението, че в товарителниците е посочен разтоварен пункт Комотини, Гърция, където получателят няма седалище, както и че доставчикът и получателят са свързани лица, но тези обстоятелства сами по себе си не могат да обосноват по категоричен начин извода, че стоките са продадени на територията на Република България. Съгласно тълкуването на чл. 138, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88/ЕС на Съвета от 7 декември 2010 г., дадено в решението по дело С-273/11 Mecsek-Gabona, правото на освобождаване на вътреобщностна доставка може да бъде отказано, при условие че бъде установено, с оглед на обективни фактори, че доставчикът не е изпълнил полагащите му се задължения в областта на доказването или че е знаел или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била част от извършена от приобретателя измама, и че не е взел всички зависещи от него разумни мерки за избягване на собственото си участие в тази измама. В случая не са налице доказателства, че ревизираното лице е участвало в данъчна измама и е действало недобросъвестно. По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение е правилно, като издадено в съответствие с материалния закон и при обоснованост на формираните от съда правни изводи, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 2 939 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение. Същото не е прекомерно, тъй като съответства на минималния размер, определен с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,