Решение № 12104 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2386/2014 г.

Решение № 12104 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2386/2014 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 7925 от 16.12.2013 г. постановено по адм. дело № 5856/2013 г. по описа на Административен съд София-град, в частта с която се отменя, като незаконосъобразно, Уведомително писмо (УП) изх. № 02-160-6500/6573 от 6.07.2012 г., по подадена от жалбоподателя Гънчо Райчев Гънчев, с. Васил Левски, общ. Карлово, общо заявление за плащания по мярка 214 "Агроекологични плащания" (АЕП) от програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. за кампания 2011 г. с УИН 16/230611/07708 в частта, с която е удържана сума в размер на 1773. 16 лв. по мярка 214 "АЕП" по код АП 46 и АП 49, както и по отношение на присъдените разноски, а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Гънчо Райчев Гънчев, не се представлява и не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на жалбата. Предлага атакуваното решение да бъде отменено повторно и делото да се реши по същество при хипотезата на чл. 227, ал. 2 от АПК. Настоящата инстанция, като вз0е пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба подадена от Гънчо Райчев Гънчев против УП изх. № 02-160-6500/6573 от 06.07.2012 г. в частта, с която му е отказана сумата 1773. 16 лева, поради неоткрито животно в стопанството при извършени проверки на място. Възразил е, че не е извършвана проверка на място и в регистрите на СИРЖО, поради което не е установено обстоятелството, че животното е бракувано. С Решение № 46 от 02.01.2013 г. постановено по адм. дело № 8375/2012 г. от Административен съд София-град обжалваното УП е отменено и преписката е изпратена на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени от съда. Това решение е отменено по реда на касационния контрол поради допуснато съществено процесуално нарушение - Решение № 7756 от 05.06.2013 г. постановено по адм. дело № 3239/2013 г. от Върховния административен съд, делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото жалбоподателят, с молба вх. № 17924 от 28.06.2013 г. е уточнил, че оспорва както наложената санкция по Таблица № 1 в процесното УП в размер на 759. 97 лв., във връзка с липсващото животно, така и удържаната сума в размер на 1773. 16 лв., посочена в Таблица 2. От приложената административна преписка съдът безспорно е установил, че жалбоподателят е кандидатствал с общо заявление за подпомагане за 2011 г. за животни по мярка 214 "АЕП", по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи", код АП46 като е поискал подпомагане със сума в размер на 5554. 48 лв. и по направление "Традиционни практики за сезонна паша", код АП49 с искане за сума от 9218. 70 лв. Установено е още, че при извършени проверки на място в стопанството не е открито животно с ушна марка BG30374300. На това основание, с обжалваното УП по мярка с код АП46, е отказано подпомагане за ненамереното животно в размер на 759. 97 лв. Субсидията е редуцирана с още 47. 94 лв. и крайната оторизирана сума е 13965. 26 лв. При изплащането от нея е удържана сума в размер на 1773. 16 лв. и са изплатени общо 12 192.10 лв. По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза (СТЕ), в която подробно е описано заявените за подпомагане животни по ушни марки и възраст. Със заключението й е потвърдена определената от ДФ "Земеделие" оторизирана сума по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи", код АП46. Експертизата не е оспорена и е кредитирана от АССГ като обективно и компетентно изготвена, поради което в частта относно наложената санкция в размер на 759. 97 лв. съдът е приел, че процесното УП е законосъобразно и е отхвърлил жалбата като неоснователна. Що се отнася до удържаната сума в размер на 1773. 16 лв., съгласно Таблица 2 от обжалваното УП, съдът е приел, че в тази част административният акт е незаконосъобразен, поради липса на мотиви и допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, предвид на което е отменил уведомителното писмо в частта, с която на жалбоподателя са му удържани 1773. 16 лв. и е изпратил делото на административния орган за произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени от съда. Именно в тази част касационният жалбоподател обжалва процесното решението в настоящото производство. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице касационните основания, посочени от касатора. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и е направил верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящия съдебен състав. Правилни са изводите на решаващия съд, че обжалваният административен акт в частта, с която от оторизираната сума за подпомагане е удържана сумата в размер на 1773. 16 лв. е незаконосъобразен, предвид отменителните основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК, а именно неспазване на установената форма и съществено нарушение на административнопроизводствените правила - липса на мотиви. От пояснението под Таблица № 2 става ясно, че в колона "Удържана сума" се отразява приспаднати от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции от предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФ "Земеделие". В тази връзка правилно съдът е установил, че в административния акт не е посочено нито фактическото, нито правното основание за удържане на посочената сума, както и че по делото липсват доказателства за това, че за тази сума е издаде АУПДВ, който е влязъл в сила към датата на прихващане. Няма колебания в практиката на ВАС, че посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на административния орган са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. Това е необходимо, за да може адресатът на акта да се защити срещу него и да се осъществи съдебен контрол относно наличие на предпоставките за отказ или намаляване на финансирането съгласно изискванията на Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за реда и прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Като доказателство на това следва да се посочи и първоначалното объркване на земеделския производител и смесването на понятията по отношение на наложената санкция в размер на 759. 97 лв. от Таблица 1 от УП във връзка с липсващото животно и удържаната сума в размер на 1773. 16 посочена в Таблица 2. Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че в мотивите на решението и диспозитива съществува колебание дали жалбата остава неуважена в частта, с която е отказано подпомагане по мярка с код АП46, поради това че липсва 1 брой животно - говедо с ушна марка № BG 30 374300. От мотивите в обжалваното решение става ясно, че съдът приема изчислената сума в Таблица № 1 от УП (стр. 8 от УП), с която е определен размерът на оторизираната сума по код АП46 и АП49, за правилна. Същата сума е потвърдена и със СТЕ допусната по делото, която съдът е кредитирал като достоверна и компетентна. Що се отнася до сумата от 1773. 16 лв. АССГ е приел, че в тази част УП е незаконосъобразно. В този смисъл е и диспозитива на решението, с което се отменя УП № 02-160-06500/6573 от 06.07.2012 г. само в частта, с която е удържана сума в размер на 1773. 16 лв. по мярка 214 "АЕП по код АП46 и код АП49, а в останалата част жалбата е отхвърлена. Решението е правилно и в частта за разноските, а с оглед изхода на правния спор такива не се дължат и в настоящото производство. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение