Решение № 7016 от 12.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10803/2014 г.

Решение № 7016 от 12.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10803/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Водоснабдяване и канализация" ЕАД - гр. Бургас, против решение № 1481/20.06.2014 г. по адм. д. № 1076/2014 г. по описа на Административен съд - Варна. В жалбата твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 194, ал. 2 от Закона за водите, като при преценка на отнетия обем вода е включил и водите, използвани за технологични нужди на пречиствателната станция, което след ползването му се връща обратно в реката. Съдът е ограничил правото на защита на касационния жалбоподател, като не е допуснал исканите от него доказателства и не е посочил мотиви по отношение на спорния по делото факт. Иска да бъде отменено обжалваното решение и бъде уважена предявената жалба. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по жалбата - директора на Басейнова дирекция на Черноморски район - Варна, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилно с обжалвания АУПДВ е изчислен размера на таксата на база отнето водно количество от "Водоснабдяване и канализация" ЕАД - гр. Бургас. Съгласно чл. 194, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗВ за правото на използване на водите се дължи такса, която се определя на база на отнетия обем вода, освен в случаите на водовземане от минерални води. Водоснабдителните дружества дължат такса за това, което е отнето, а не количеството, продадено на крайния потребител. Затова съдът правилно е извел извода, че таксата включва цялото количество иззета вода, което използва водоснабдителното предприятие. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Пред Административен съд - Варна, е оспорен по жалба на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД - гр. Бургас, Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 3/10.03.2014 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция Черноморски район - Варна. Съдът не е уважил направените възражения за неправилно приложение на закона при изчисляване на дължимата такса и за допуснати нарушения в процедурата по издаване на акта и е отхвърлил жалбата. Приел е, че таксата е определена правилно и тя включва не само реално ползвания обем вода от абонатите, а цялото количество иззета вода, която ползва водоснабдителното дружество. Разликата между ползваното от абонатите количество и иззетото количество от дружеството от водоизточника, се заплаща от дружеството на база декларирания годишен обем вода на основание чл. 194, ал. 1 от ЗВ. Приел е за неоснователни възраженията за неспазена процедура по издаване на акта. В административната преписка се съдържат доказателства, че жалбоподателят е бил запознат с изпратените до него покани, в които е отразена дължимата такса вода и сметката, по която следва да бъде заплатена. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът подробно е изследвал всички възражения на жалбоподателя и след правилна преценка на материалния закон е постановил съдебния си акт. Не е спорно по делото, че касационният жалбоподател е ползвал води за питейно-битови нужди през ревизирания период 01.01.2012 - 31.12.2012 г. въз основа на Разрешително за водоползване № 0309/26.05.2004 г. Представените по делото писмени доказателства установяват общото количество на ползвания обем вода от язовир "Ясна поляна" за периода. Спорът по делото е по отношение на начина на изчисляване на дължимата такса за водоползване и тълкуването на разпоредбата на чл. 194, ал. 2 от Закона за водите (ЗВ). Съгласно посочената законова норма, таксата за водовземане се определя на база отнетия обем вода, освен в случаите на водовземане от минерални води. Понятието "отнет обем вода" включва цялото количество вода, което дружеството черпи от водоизточника, без законът да прави разлика дали водата се подава до абонатите за питейни нужди или ще се ползва за технологичния процес по пречистване на водата, протичащ в дружеството. По смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗВ "водовземането" обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти, което означава, че и в таксата за водовземане следва да се включи цялото количество вода. Не намира опора твърдението на касационния жалбоподател и в Тарифата за таксите за правото на правото на водоползване и/или ползване на воден обект /отм/, която при изчисляване на таксата включва като компонента "размер на ползвания годишен воден обем". Правилно е възражението на ответника, че нормативната уредба не съдържа определение на понятието "води за технологични нужди", нито пък за тяхното изключване от дължимата такса. Противно на твърденията в касационната жалба е нормативната уредба на материята, която цели заплащане на цялото ползвано количество вода от водоизточника. Ако се приеме тезата на жалбоподателя, то ще означава, че за водите, които той ползва за "технологични нужди" няма да дължи такса . А това са води, публична държавна собственост, които той безспорно ползва за осъществяване на дейността си в технологичния цикъл по пречистване на водите в станцията. Правилни са изводите на съда и относно липсата на нарушения при констатирането на ползваното количество вода и при съставяне на АУПДВ, които се споделят напълно от касационната инстанция. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,