Решение № 4251 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 213/2016 г.

Решение № 4251 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 213/2016 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП против Решение № 7276 от 24.11.2015 г., постановено по адм. дело № 4039/2015 г. на Административен съд - София-град. С решението е отменен РА № Р-2215-1302506-091-01/20.01.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, частично отменен и изменен с Решение № 432/25.03.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, като е признато право на данъчен кредит общо в размер на 18 567,64 лв. по фактури № 0...056 от 05.12.2012 г. и № 0...058 от 07.12.2012 г., издадени от "Ив Агро" ЕООД за м. 12. 2012 г., с предмет на доставка - 102,02 тона слънчоглед, реколта 2012 г. Релевирано е касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Моли за отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - "Сънопта фудс България" ЕООД оспорва чрез адв. Русков, в писмен отговор и в с. з., касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, счита че жалбата е допустима, а по съществото й съобрази следното: С процесното решение АДмС - София-град е отменил РА № Р-2215-1302506-091-01/20.01.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, частично отменен и изменен с Решение № 432/25.03.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, признавайки право на данъчен кредит общо в размер на 18 567,64 лв. по фактури № 0...056 от 05.12.2012 г. и № 0...058 от 07.12.2012 г., издадени от "Ив Агро" ЕООД за м. 12.2012 г., с предмет на доставка - 102,02 тона слънчоглед, реколта 2012 г. Административният съд е преценил РА като валиден данъчен акт, но се е обосновал, че при неговото издаване е допуснато нарушение на материалния закон. Съдът в пространните си мотиви е обсъдил приложимите правни норми, анализирал е приложените по делото писмени доказателства, в това число заключението на ССчЕ. Приел е за доказано, че издадените от "Ив Агро" ЕООД за м. 12.2012 г. фактури, с предмет на доставка - 102,02 тона слънчоглед, реколта 2012 г. документират реални облагаеми доставки. Според решаващия състав недоказаването на закупуването на слънчогледа от частни земеделски производители от страна на прекия доставчик "Ив Агро" ЕООД, каквото той твърди в дадените обяснения, не може да бъде основание за отказ на правото на данъчен кредит, след като са представени достатъчно доказателства за съществуването на стоката и реалното й предаване от прекия доставчик на получателя, претендиращ данъчен кредит. Последният не следва да носи неблагоприятни последици от факта, че стоката не е била правилно заприходена при доставчика. От представеното копие на главна книга (лист 337 от преписката) на дружеството за периода 2012 г. ревизиращите органи, преценявайки дебита и кредита по сметка "304 - стоки", който е само 16 554 лв. правят извод, че закупеният слънчоглед изобщо не е осчетоводен, но са видни значителни обороти по други счетоводни сметки, които обороти не са изследвани как са образувани. В подкрепа на тезата си съдът се е позовал на практиката на СЕС, и по-конкретно на Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. В процесния казус предмет на спора е наличието на реално осъществена доставки по фактури, издадени от "Ив Агро" ЕООД с предмет на доставката - 102,02 тона слънчоглед, реколта 2012 г. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена с доказателствата по делото. При постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане. Съдът е обсъдил всички събрани в хода на административното и съдебното производство доказателства, представени както от прекия доставчик, от ревизираното дружество, така и от дружеството осъществило транспорта на стоките, приложимите правни норми, както и практика на СЕС, и правилно е стигнал до извод за реално осъществени доставки по спорните фактури. Следва да се посочи, че по делото предмет на сделките са родово определена вещи и съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД собствеността върху същите се прехвърля с определянето им по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Това предполага наличие на доказателства за предаване, евентуално транспортиране на стоките и в крайна сметка физическото й наличие при ревизираното лице. Неоснователни са доводите на касатора за неустановеност на реалното осъществяване на доставките при ангажирани доказателства за надлежното осчетоводяване на фактурите, осъщественото плащане по банков път, представен договор за продажба, приемо-предавателен протокол, кантарни бележки, товарителници, фактура за транспортна услуга. От данните по делото безспорно се установява прехвърлянето на правото собственост върху стоките, както и последващата им реализация - осъществен ВОД към Беко Централе Норд - Германия и продажба на български дружества /подробно изброени на стр. 10 от заключението на ССчЕ/. Доводите за недоказан произход на стоките са ирелевантни за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. В настоящия казус следва бъде съобразено и приетото в решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., постановено при сходна фактическа обстановка на спора по главното правоотношение по дело С-80/11. В конкретния случая в РА липсват фактически констатации, че ревизираното лице е участник в данъчни измами. При наличие на пряко доказване на всички факти от значение за осъществяване на доставките по спорните фактури, по които дружеството е декларирало право на данъчен кредит, не е налице законово основание да му бъде отказано това право. С оглед изложеното, решението е правилно, не е засегнато от пороците релевирани в касационната жалба и трябва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по делото на касатора не се дължат разноски за настоящото производство. На ответника по касация също не следва да бъдат присъдени разноски, защото не са претендирани. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,