Решение № 1415 от 2.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 725/2016 г.

Решение № 1415 от 2.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 725/2016 г., III о., докладчик председателят Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Я. К. В., чрез пълномощника си адв. Янкова, е подал касационна жалба срещу решение № 5781 от 30.09.2015 г. по адм. дело № 5340/2015 г. по описа на Административния съд - С. град, в неговата отхвърлителна част, а именно в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от него срещу Министерство на правосъдието иск за сумата 100 000 лева за периода 16.05.2009 г. - 01.06.2009 г., както и солидарно предявените срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Министерство на правосъдието искове за периода от 01.06.2009 г. до 27.02.2012 г. за присъждане на обезщетение в размер на общо 2 900 000 лв. за неимуществени вреди, по равно за всеки един от трите обективно съединени иска, както следва: за това, че е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в съвместно съжителство с психично и заразно болни затворници, които можели да причинят увреждане на здравето му; за това, че е бил подложен на стрес вследствие на упражнявания спрямо него психически тормоз от гореописаните действия и бездействия на служители на затвора С.; поради това, че вследствие на неблагоприятните условия за изтърпяване на наказанието и преживявания от него стрес се е обострило основното му заболяване диабет и получил други съпътстващи здравословни усложнения. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважат предявените искове и да се присъдят направените разноски. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Министерство на правосъдието, чрез пълномощника юрк. Димов, е изразила становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано, след като с решение № 6189 от 28.05.2015 г. по адм. д. № 8314/2014 г. на ВАС, III отделение, е било обезсилено Решение № 1470 от 10.03.2014 г., постановено по адм. д. № 1176 по описа за 2013 г. на Административен съд С. - град, 44 състав, и делото е върнато за ново разглеждане от АССГ. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявените обективно съединени искове като неоснователни при приетото, че не са установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ по въведените обстоятелства от ищеца. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва безспорно да бъде установена както незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава искът, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Правилен е изводът на административния съд, че в случая ищецът, за когото е доказателствената тежест, не е установил наличието на законова предпоставка, а именно незаконосъобразно бездействие, което обуславя неоснователност на предявените искове. Извършен е анализ на приложимата нормативна уредба, като съдът е приел, че медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода се извършва в съответствие с глава десета от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода /Наредба № 2/. По-нататък съдът е приел, че действията на лицата - медицински персонал при стационара в затвора - С. не са действия "при и по повод осъществяване на административна дейност" по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което не ангажира отговорността на ответника по този законов текст. Видно от разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 2, изрично препращаща към чл. 5 от Закона за лечебните заведения, както и от установената трайна съдебна практика в тези случаи, дейността, свързана с упражняване на лекарска практика, не съставлява "административна дейност" по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Наред с това съдът е приел, че не е налице и причинно-следствена връзка между влошеното здравословно състояние на ищеца и действията или бездействията на служители на ответниците, тъй като диабетът на ищеца е генетично обусловен. Отбелязано е още, че неимуществените вреди, подлежат на доказване, което в производство не е сторено. В заключение е приет извод, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, като предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Настоящата съдебна инстанция намира постановеното решение за правилно, а подадената срещу него касационна жалба за неоснователна. В случая са били предявени искове по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение на вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; причинена неимуществена или имуществена вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Правилно и след обективна преценка на доказателствата по делото, съдът е приел, че не са налице кумулативно изискуемите елементи на състава на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на двамата ответници. Правилно в тази връзка съдът е приел, че не е доказано в хода на производството наличието на действие или бездействие от страна на съответните длъжностни лица при ответниците във връзка с изпълнението на задължения, произтичащи пряко от нормативен акт, които да са в причинна връзка с твърдяните от ищеца неимуществени вреди. Действията на длъжностните лица при МП и при ГД "ИН", извършени в качеството им на такива, вкл. и на медицинския персонал при стационара на затвора в гр. С., не съставлява административна дейност, респ. тези действия не са нито административни актове, нито актове в изпълнение на административна дейност, както правилно и обосновано е приел решаващият съд. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно на твърдяното незаконосъобразно действие, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. С оглед пълнота на изложението следва да се посочи, че в хода на процеса не са представени доказателства, които да докажат твърденията на ищеца. По делото не са ангажирани доказателства за действително претърпени вреди от касационния жалбоподател. Липсват и такива за наличието на причинно- следствена връзка между посоченото в исковата молба противоправно действие на администрацията и твърдените щети. Това обуславя липсата на основания по чл. 4 от ЗОДОВ и отхвърляне на иска като неоснователен, както правилно е приел и АССГ. Неоснователни са доводите, че решението е неправилно, като се изтъква, че е постановено в противоречие с доказателствата по делото. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал съгласно приложимата правна уредба. При изяснена фактическа обстановка, поради неустановяване на незаконосъобразни действия на органите на ответника, от които да са последвали вреди за касатора, съдът е извел законосъобразни изводи. Несъгласието на касационния жалбоподател с тези изводи не обуславя наличие на касационни основания по чл. 209 от АПК. При наличните данни от АССГ е направен обоснован и законосъобразен извод, че поради неустановяване на незаконосъобразни действия на ответника, от които да са последвали вреди за ищеца, претенцията му следва да бъде отхвърлена. Обжалваното решение като правилен съдебен акт следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение