Решение № 5931 от 29.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 844/2011 г.

Решение № 5931 от 29.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 844/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Борис Неделчев Жечев от гр. София, с настоящ адрес в гр. Русе, срещу решение № 3612 от 11.11.2010 г. по адм. дело № 5235 по описа за 2010 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 236/21.06.2010 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване". Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират материалноправни нарушения като касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът главният директор на Столично управление "Социално осигуряване", гр. София, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е решение № 236 от 21.06.2010 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" и потвърденото с него разпореждане № 4212065384/1/ от 24.02.2010 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в частта, с която е отказано изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Борис Неделчев Жечев при зачитане на допълнителен осигурителен стаж въз основа на отработените надпланово трудодни от неговия баща като чл. - кооператор в ТКЗС "Ленин", с. Малко Враново, обл. Русе, през времето от 26.09.1963 г. до 30.06.1965 г. Решението на Административен съд София - град, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на материалноправната норма на чл. 76, т. "е" от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.). След подробно и задълбочено обсъждане на събраните по делото доказателства съдът законосъобразно е приел, че за посочения период от време (без два месеца от 1964 г.) оспорващият е извън кръга на лицата с право на трудов стаж на основание чл. 76, т. "е" от ППЗП (отм.). Този извод се основава на обстоятелството, че лицето не е работило в ТКЗС "Ленин", с. Малко Враново, обл. Русе, през целия претендиран период и за него не са били внасяни осигурителни вноски във фонд "Пенсиониране на земеделските стопани - кооператори". През този период лицето се е обучавало редовно в професионално-техническо училище и пенсионният орган е зачел за трудов стаж два месеца от 1964 г., през които то е работило в ТКЗС като чл. на домакинството на своите родители и е било осигурявано за пенсия. Изложените в касационната жалба съображения, релевиращи нарушения на материалния закон, са неоснователни. Разпоредбата на чл. 76, б. "е" от ППЗП (отм.) приравнява на трудов стаж времето след 1 януари 1957 г., през което лицата са работили в ТКЗС като членове на домакинството на чл. - кооператор. Събраните по делото доказателства сочат, че през времето от 26.09.1963 г. до 30.06.1965 г. (с изключение на два месеца през 1964 г.) касаторът Жечев не е работил в ТКЗС "Ленин", с. Малко Враново, като чл. на домакинството на своя баща Неделчо Жечев Русев, приет за член-кооператор през 1956 г. В съдебно заседание на 31.03.2011 г. касаторът потвърждава, че през цитирания период не е било възможно да работи в ТКЗС, защото по същото време е бил ученик в училище, отстоящо на 40 км от с. Малко Враново. При това фактическо положение претенцията му за зачитане на осигурителен стаж, формиран от изработените надпланово трудодни от неговия баща, не намира законова опора. Надпланово отработените трудодни от член-кооператора в ТКЗС могат да се ползват само от тези членове на домакинството, които са работили през същото време в ТКЗС и имената им фигурират в Книгата с пенсионни осигурителни вноски като осигурявани за пенсия. Оспорените административни актове са издадени при спазване на материалноправните предпоставки за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение