Решение № 63 от 24.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4523/2007 г.

Решение № 63 от 24.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4523/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (2007 г.), във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на М. Г. П. от гр. С., Габровска област, чрез повереника си адв. В от АК Г., против въззивно решение № 131 от 21.06.2007 г. на Габровския окръжен съд, постановено по гр. д. № 117/2007 г., с което е оставено в сила решение № 19 от 2.02.2007 г. на С. районен съд, постановено по гр. д. № 543/2006 г., с което са уважени предявените от И. С. И. и С. П. И., и двамата от гр. С., Габровска област, против М. Г. П., искове с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР, чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.). В жалбата са наведени доводи в подкрепа на оплакванията за неправилност, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон и необоснованост, с искане за отмяна на въззивното решение. Ответниците по жалбата И. С. И. и С. П. И., и двамата от гр. С., чрез процесуалния си представител адв. С от АК-Г., в писмен отговор по чл. 218г ГПК (отм.) я оспорват и молят същата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а обжалването решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предявени са от И. С. И. и С. П. И. обективно и субективно съединени искове срещу М. Г. П., с правно основание чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР, за допълване непълнота на кадастралната карта на поземлени имоти с пл. № 362 и пл. № 3* в кв. 66 по плана на гр. С. и с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) за отмяна на нот. акт № 1* т. III, рег. № 4* д. № 366 от 12.08.2003 г. на нотариус И. П., рег. № 3* с район на действие - РС С. С решение № 19 от 2.02.2007 г., постановено по гр. д. № 543/2006 г., Севлиевският районен съд е уважил исковете, като е допуснал исканото попълване в кадастралната карта, признал е за установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици на имот пл. № 362 в кв. 66 по плана на града, с площ от 250 кв. м и е отменил нот. акт № 157/2003 г. относно тази част. По жалба на ответницата, с решение № 131 от 21.06.2007 г. по в. гр. д. № 117/2007 г. Габровският окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното решение като е възприел и доразвил мотивите му. Решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е бил сезиран с искова молба, в обстоятелствената част на която ищците твърдят, че е налице спор между тях от една страна и ответницата от друга за правото на собственост върху имот пл. № 3* както и за част от имот пл. № 3* граничеща с твърдения за тяхна собственост съседен имот пл. № 3* Релевират се твърдения, че имот пл. № 362 е собствен на ищците по силата на давностно владение и наследство (констативен н.а. № 133/2002 г.), както и че неправилно ответницата е призната за собственик на този имот по силата на договор за покупко-продажба, материализиран с нот. акт № 157 от 12.08.2003 г., който конститутивен нотариален акт в тази част е неверен, като причина затова е допуснатата непълнота в кадастралната карта относно границата между тези два имота, която не е нанесена изцяло. При така изложените обстоятелства в исковата молба не е посочено коя от страните какво владее, но независимо от това ищците са сезирали съда в търсене на защита на претендирано от тях право на собственост върху недвижима вещ. Така формулирана обстоятелствената част на исковата молба е в противоречие с нейния петитум, съгласно който се иска да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици на имот пл. № 3* кв. 66 по плана на гр. С. от 250 кв.м, да се отмени като неверен в тази част н.а. за продажба № 157/2003 г., както и да се допусне попълване на празнота в кадастралната основа, чрез нанасяне на граница между двата имота (пл. № 362 и № 363). При така формулирани обстоятелствена част и петитум на исковата молба не става ясно колко и какви по характера си искове са предявени срещу ответницата, както и какъв е правният интерес на ищците за всеки един от тях. Ищците трябва да уточнят дали претендират ревандикация на процесния имот, дали искат установяване собствеността върху него към настоящия момент, или претендират спор за материално право към момента на изработване на кадастралния план, както и в какво съотношение са посочените искове, а в петитума на исковата молба да се отрази искане по всеки един от тях. Освен това следва да се отбележи, че отмяна на конститутивен нотариален акт по реда на чл. 431, ал. 2 ГПК, е недопустимо (това е реда за отмяна на констативните нотариални актове, напр. този, на който се позовават ищците - н.а. № 133/2002 г.), поради което ищците следва да уточнят претендират ли нищожност на н.а. № 157/2003 г. в частта му относно спорния имот пл. № 362 и на какво основание. Това е така, тъй като правната квалификация на претендираното материално право се поставя от съда, в правомощията на който е да субсумира наведените правно-релевантни факти към съответната правна норма. Когато обаче е налице несъответствие в претендираното материално право и вида на търсената защита, посочена в петитума, съдът е длъжен да остави исковата молба без движение за привеждане в съответствие основанието на иска към петитума, който ще очертае границите на решаващата му дейност. В случая съдът не е констатирал това несъответствие между индивидуализираното в обстоятелствената част на исковата молба спорно материално право и петитума й. Решението се явява постановено по нередовна искова молба, основание за неговото обезсилване. Съгласно чл. 100, ал. 1 ГПК (отм.), ако исковата молба не отговаря на изискванията на предходните два члена - чл. 98 и чл. 99 ГПК (отм.), тя се оставя без движение, а на ищеца се изпраща съобщение за отстраняване на допуснатите нередовности в законовия срок. По същия начин се постъпва и когато нередовностите на исковата молба се забележат в течение на производството по делото - чл. 100, ал. 3 ГПК (отм.). Въззивният съд може сам като инстанция по същество (ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, т. 4) да приложи чл. 100 ГПК (отм.), за да отстрани нередовността на исковата молба като в зависимост от изпълнение на указанията му в тази насока, ще разгледа основателността на въззивната жалба или ще обезсили първоинстанционното решение и ще постанови прекратяване на производството. С оглед на изложените съображения и при спазване разпоредбата на чл. 218ж, ал. 2 ГПК (отм.), настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е недопустимо като постановено при нередовна искова молба и следва да се обезсили. Касационната инстанция служебно следи за допустимостта на обжалваното пред нея въззивно решение, независимо от това дали в касационната жалба е въведено оплакване за неговата недопустимост. Тъй като недостатъкът е неотстраним пред касационната инстанция, след като се обезсили атакуваното решение, делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав при спазване на дадените по-горе указания. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 2 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,