Решение № 15621 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8525/2018 г.

Решение № 15621 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8525/2018 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на Национална агенция за приходите, представлявана от юрисконсулт против Решение № 2579/17.04.2018 г. по адм. дело № 13798/2017 г. по описа на Административен съд София – град. Твърди се, че решението е неправилно и необосновано, постановено при съществено нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционният съдебен акт и отхвърляне на иска като неоснователен. Ответната по жалбата страна е депозирала отговор, според който касационната жалба е необоснована и неоснователна, излага доводи по същество. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че жалбата е допустима и неоснователна по същество. Излага доводи в подкрепа на позицията си. Производството пред първоинстанционният съд е образувано по искова молба на П. П. срещу Национална агенция за приходите с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с която се претендира присъждане в полза на ищеца на сумата 600 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на направени разноски за адвокатско възнаграждение в съдебно производство по обжалване на НП с № F200183/25.04.2016 г., издадено от директор на Офис "Младост" при ТД на НАП – София. С оспореният пред настоящата инстанция съдебен акт, състав на Административен съд София - град е осъдил Териториална дирекция на Национална агенция по приходите да заплати на ищеца търсеното обезщетение ведно с направените по делото разноски в размер на 310 лева. Жалбата срещу първоинстанционният съдебен акт е подадена от участник в първоинстанционното производство, имащ интерес от оспорването му и в описаните чл. 211 от АПК срокове, поради което е процесуално допустима. По същество е основателна, но на съображения, различни от описаните в нея. Настоящата инстанция намира решението за недопустимо. Исковата претенция пред първоинстанционния съд е адресирана към Национална агенция по приходите. Посочения от ищеца ответник е юридическо лице на бюджетна издръжка и има изискуемото по чл. 205 от АПК качество за ангажиране на отговорност по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ищеца е този, който определя срещу кого да се насочи неговата претенция за заплащане на обезщетение за вреди в резултата на незаконосъобразни действия, бездействие на администрацията и на отменен по съответния ред незаконосъобразен административен акт. Първоинстанционният съд е конституирал като ответник юридическото лице, посочено от ищеца и го е призовавал за съдебни заседания. Изпращал е и уведомления при нужда. С оспорения пред настоящата инстанция акт е осъден орган, различен от посочения от ищеца, а именно Териториална дирекция на Национална агенция по приходите, без посочване на други индивидуализиращи данни. Този ответник е посочен и в мотивите към решението, като липсва обосновка за необходимостта или възможността от смяна на ответника в производството по почин на съда. При описаните факти следва да се приеме, че първоинстанционния съд се е произнесъл по непредявен от ищеца иск спрямо ответник, който не е посочен от Палавеев. Липсват данни за водено производство по поправка на допусната очевидна фактическа грешка във връзка с идентификация на ответника по делото пред АССГ или за други действия, насочени към отстраняване на констатираната от настоящия състав нередовност на оспореното решение. С оглед наличието на несъответствие между посочения в исковата молба ответник и този, чиято отговорност е ангажирана с Решение № 2579/17.04.2018 г. по адм. дело № 13798/2017 г. по описа на Административен съд София – град, следва да се приеме, че административният съд е постановил недопустимо решение. С акта е формирана сила на присъдено нещо по отношение на обстоятелство, което не е част от въведения с исковата молба предмет на производството и срещу непосочен от ищеца ответник. Поради описаното решението следва да се обезсили. Делото следва да се върне на административния съд за постановяване на допустимо решение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд