Решение № 8125 от 13.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4091/2014 г.
ВАСVI отделение13.06.2014 г.докладчик Тодор Тодоров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 87/16.01.2014 г. по адм. дело № 1263/2013 г. на Административен съд - гр. Варна. ОСЪЖДА Диагностично - консултативен център 1 - Девня" ЕООД, гр. Девня да заплати на Районна здравноосигурителна каса - гр. Варна сумата от 652,81 /шестстотин петдесет и два. 81/ лева, разноски за настоящата инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8125 от 13.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4091/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Диагностично - консултативен център 1 - Девня" ЕООД, гр. Девня против решение № 87/16.01.2014 г. по адм. дело № 1263/2013 г. на Административен съд - гр. Варна. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районна здравноосигурителна каса - Варна изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени възражения, изготвени от юрисконсулт Йордан Йорданов и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че съдебното решение е издадено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не е изследвал дали е настъпила действителна щета за бюджетната 2012 г. във връзка с допуснатото превишение на третото тримесечие на определените на лечебното заведение регулативни стандарти, недопускайки допълнителна задача на назначената съдебно-счетоводна експертиза. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. По делото е установено, че с писмена покана изх. № 29-04-854/06.03.2013 г. директорът на РЗОК - Варна е разпоредил "Диагностично - консултативен център 1 - Девня" ЕООД, гр. Девня да възстанови сума в размер на 6456,26 лева, представляваща надвишение на регулативни стандарти за третото тримесечие на 2012 г. в частта за "Медицинско направление за високо специализирани медицински дейности" /бл. МЗ-НЗОК № 3А/; в частта за "Медицинско направление за консултация и съвместно лечение" /бл. МЗ-НЗОК № 3/ и в частта за "Направление за медико-диагностична дейност" /бл. МЗ-НЗОК № 4/. Между страните е сключен договор № 030752/11.02.2012 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ от диагностично-консултативен център. Лечебното заведение е подписало и получило своевременно протоколите за определяне на регулативните стандарти за третото тримесечие на 2012 г. Същите са издадени при съобразяване разпоредбите на Закона за бюджета на НЗОК за 2012 г. и Правилата за реда за определяне на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностичните дейности за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ, приети с Решение № РД-НС-04-5/31.01.2012 г. на НС на НЗОК. Разпоредената проверка на лечебното заведение е реализирана съгласно разписаните административнопроизводствени правила, индивидуалният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената форма. Констатираните превишения съответстват на сумите, с които е задължено лечебното заведение. В тази насока съдът законосъобразно е ценил и заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза и допълнително назначената тройна съдебно-счетоводна експертиза. Данните в извлеченията за допуснатите превишения са на база отчетени и съответно заплатени направления за консултация и съвместно лечение, направления за високо специализирани медицински дейности и направления за медико-диагностични дейности надлежно удостоверяват този факт. Бюджетът на НЗОК е финансовата рамка на НРД и включва диференцираните разходи по здравноосигурителните плащания, така както са приети със Закона за бюджета на НЗОК. Регулативните стандарти имат за цел да регулират разходването на средствата и се определят в зависимост от направеното месечно разпределение и очаквано изпълнение. Те са част от финансовата рамка в отношенията между ИМП и НЗОК, за което страните са се задължили с договор. С решение № 2/22.02.2007 г. по к. д. № 12/2006 г. Конституционният съд е отхвърлил искането за установяване противоконституционност на чл. 4 и чл. 5 от ЗБНЗОК за 2007 г., приемайки, че обхватът и обемът на медицинската помощ не са неограничени, но същите следва да гарантират свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности. Законодателят е предвидил при недостиг на средствата за МДД, ВСМД, ССЛ и СМД административнопроизводствен ред за тяхното увеличаване. Подобни действия за процесния период лечебното заведение не е предприело. Едноличното превишаване на регулативните стандарти, извън разписаната за това процедура обуславя заплащане на дейности негарантирани от бюджета на НЗОК. При тази хипотеза законодателят е възприел възстановяването на тези средства да стане по административен ред от ИМП, който ги е причинил със своите несъобразени действия в нарушение клаузите на индивидуалния договор и приетите за изпълнение регулативни стандарти. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се възприемат от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба деловодни разноски, които на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, настоящият съдебен състав определя на 652,81 лева, юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение